С усилие на волята тя запази контрол над разстроените си нерви.
— Като се тегли чертата става ясно, че нашата връзка е проблем, който трябва да се ликвидира.
Той се доближи до един кухненски стол, извъртя го и седна. Скръсти ръце на облегалката и се загледа в нея замислено.
— Да не би да ти е приятно и удобно да говориш за връзката ни на бизнес жаргон? Да се ликвидира? Време е да приключим с проблема? Нека ти кажа нещо, ако трябва да се тегли чертата що се отнася до мен, трябва да е ясно, че не желая да ме приемаш като поредното несполучливо вложение.
Даяна стисна кутия корнфлейкс така силно, че хартията се намачка.
— Ти си творецът сред простосмъртните. Измисли по-добър начин как да я наречеш.
— Добре, какво ще кажеш за това? Ти си страхливка, Даяна. Мислиш, че когато нещата се влошат, твърдите дами като теб могат просто да си тръгнат от проблема.
Тя рязко вдигна глава от надигащия се в нея гняв.
— Знаеш, че това са глупости. Ти си този, който сложи край на така наречената наша връзка, а не аз. Ти влезе тук преди малко и ми каза, че се меся, манипулирам и създавам проблеми.
— Да, точно така. И това ме вбеси.
— Така ли? Ами, и мен. Защо просто не се махнеш от тук? Хайде, изчезвай. Имам си работа.
— Не можеш да избягаш от мен.
— Кой ще ме спре?
— Аз — директно отвърна Колби.
— Противоречиш си. Преди по-малко от час ми казваше да стоя настрана от живота ти.
— Никога не съм казвал това.
— Е, така прозвуча.
— Казах ти, че съм ядосан — рече Колби през зъби. — И то с основание. Но не съм те изхвърлял от живота си.
— Почти.
— А ти реши, че съм като всички останали мъже, които си познавала, нали? — тихо отвърна той веднага. — Но грешиш. Признавам, че разбирам защо имаш такова впечатление за мен.
— Така ли?
— Имаше нужда от мен. Сигурно си била уплашена до смърт, а аз ти се нахвърлих и треснах вратата. Само шум и ярост, които не вършат работа, когато те притисне ситуацията. Такива ли са били всички мъже в живота ти, Даяна?
— Аз не съм се страхувала от теб — отвърна тя с достойнство. — Никога не съм се страхувала от никой мъж.
— Така ли? Ти се страхуваш от този, който е изместил масичката в коридора.
Тя изпусна буркана с горчица, който тъкмо се канеше да пъхне в кутията. За миг настъпи тишина.
— Мислех, че не си забелязал — най-после рече тя, без да го поглежда.
— Бях прекалено бесен и не го забелязах отначало. После отидох с колата до водопада „Окованата жена“, за да си помисля и след известно време си спомних, че нещо около масичката в коридора беше различно. Нещо, което ми навя спомен за една от моите книги.
— „Шокиращата долина“. Страница петдесет и шест.
Колби бавно кимна, без да откъсва поглед от нея.
— Кога се случи?
— Кога са преместили масичката ли? Не знам. Предполагам, че докато с Брандън сме били в града. Когато се върнах, я намерих така.
— Било е като шок, нали?
— Меко казано. Колби, някой тук не ме харесва. И теорията ти, че може да е Маргарет Фулбрук, е вероятно грешна. Тя пиеше кафе с Брандън, докато са местили масичката.
Колби присви очи.
— Може да го е направил Хари.
— Не. Хари седеше навън в кадилака през цялото време, докато Брандън и Маргарет бяха в кафето.
— Е, това значи, че целият град е заподозрян — замисли се Колби.
— Ами, който и да го е направил, ще трябва да си намери друго хоби. Довечера ще съм си в Портланд.
— Довечера ще си в къщата на леля Джес — рече Колби с равен тон.
Даяна го погледна въпросително.
— Не, благодаря. Дойде ми до гуша от Фулбрук Корнърс.
— И от мен, така ли?
— Честно казано, да се занимаваш с някакъв ужасен натрапник и с мъж, който си мисли, че съм допуснала ужасна нелоялност, не ми е по силите. Дори и на мен.
— Ти не си допуснала ужасна нелоялност — измърмори Колби. — Просто малка проява на недискретност. Ужасна нелоялност за теб би било да спиш с някой друг мъж.
— Не мога да ти опиша какво облекчение чувствам като чувам, че не съм извършила смъртен грях. Моля те, ще си тръгваш ли? Имам да опаковам багаж.
Той не помръдна.
— Даяна, имах право да ти се ядосам.
Тя вдигна рамене и извади разни други неща от шкафа.
— Може би. Въпрос на мнение. Синът ти искаше да се срещне с баба си. Той е възрастен човек и също има своите права. Когато я видях да стои на улицата и да го наблюдава, просто ги представих. Брандън беше този, който трябваше да вземе решение. Нито ти, нито аз.
Колби въздъхна дълбоко.
— Може би затова бях толкова бесен — бавно рече той. — Може би не исках да призная, че решението беше на Брандън. Казах ти, че като баща съм направил много грешки. Няма причина да си мисля, че не бих могъл да направя и още.
— Кажи това на Брандън. Сигурна съм, че той ще разбере. Той е един чувствителен и възприемчив млад мъж.
— За разлика от баща си?
— Ти си много по-циничен от него, но си имал доста по-трудно детство и юношество. И не бъди прекалено строг към себе си, Колби. Ти си този, който е поел отговорността да превърне Брандън в чудесния млад мъж, какъвто е сега. А сега, би ли ме извинил, искам да приключа с опаковането.
— Даяна, довечера ще дойдеш при мен. Там ще си в безопасност.
— В Портланд ще съм в безопасност.
Колби скочи на крака и запрати стола към стената, в следствие, на което се чу ужасен трясък.
— По дяволите, твърдоглава и сдържана, жено. Мислиш си, че не можеш да разчиташ на мен достатъчно, да те защитя, така ли?
Даяна сви юмруци, за да спре треперенето на пръстите си.
— Защо ще искаш да ме защитаваш?
— Защото ми принадлежиш. Не си ли го разбрала още?
— Искаш да кажеш, че тъй като започнахме кратка лятна любовна връзка, ти се чувстваш някак отговорен към мен? — подигра му се тя. — Забрави, Колби. И сама мога да се грижа за себе си. Отдавна го правя. Освен това, любовната афера приключи. Задължението ти отпада.
Две големи крачки и той беше до нея. Пъргаво я хвана за тила. Докосването му беше изумително нежно, но ръката му беше прекалено силна и тя не успя да му се противопостави. Погледът му омекна, щом я погледна.
— Любовната афера далеч не е приключила и ти го знаеш. А що се отнася до моето задължение, можем да го обсъдим по-късно. В къщата на леля Джес. Скъпа, не ми противоречи. Знаеш, че ще се побъркам от притеснение, ако останеш тук сама. Не мога да те пусна да се върнеш в Портланд. Все още не. Между нас има толкова много неща.
— Така ли? — Тя едва изрече думите.
