Бляскавият му, решителен поглед я поглъщаше.
— Да — каза Колби. — Има.
Мисълта, че толкова много неща му бяха ясни, възпря Даяна да не си отваря устата. Тя тръгна по коридора, за да си вземе багажа за пренощуване.
— Татко избухна, когато му казах, че съм се видял с баба днес — рече Брандън час по-късно. Двамата с Даяна седяха на овехтелите столове на верандата в старата къща на леля Джес. Робин беше в стаята си и се мусеше, а Колби работеше. — Но той наистина се вбесява от тъпите номера, които някой ти играе.
Даяна отпи чай с лед и погледна скептично събеседника си.
— Наистина ли е ядосан? Мислиш, че е по-ядосан от номерата, отколкото от това, че те представих на Маргарет Фулбрук?
— Определено.
— Мисля, че не си разбрал. Колби не одобрява тези номера, но той определено беше сериозно ядосан, че ти си се срещнал с баба си.
— Не. Не познаваш татко, както аз го познавам. Когато се разкрещи, той е като луд. Но след като мине бурята, се успокоява. От друга страна, щом стане мълчалив, разбирай, че имаш проблем.
— Ще се опитам да запомня тази подробност — рече Даяна с кисела усмивка.
— Ти наистина ли се стягаше за Портланд?
— Да.
— Татко сигурно не е бил на себе си.
— Вбеси се още повече — замислено отвърна Даяна.
— Радвам се, че не си тръгна. Знаеш ли, той наистина е много привързан към теб.
— Не, не знам. Невинаги мога да разбера баща ти, Брандън.
— Повечето хора не могат. Познавам го по-добре от всички останали и въпреки това, понякога и на мен ми е трудно да го разбера. Добре се чувства, когато нещо предстои, нали ме разбираш? Той се заема със ситуацията.
— Според мен, в това отношение ти доста приличаш на него — тихо каза Даяна. Канеше се да добави още нещо, но в този момент на входната площадка се появи Робин. Младата жена погледна Даяна нещастно и се обърна към Брандън.
— Скучно ми е. Тук няма какво да се прави. Искаш ли да се разходим или нещо друго, Брандън? Трябва да говоря с теб.
— Разбира се. — Брандън се изправи. — Ще се видим по-късно, Даяна. Искаш ли да дойдеш, Спектър? — Той окуражително се потупа по бедрото.
Спектър бавно се изправи и хвърли въпросителен поглед към Даяна.
— Хайде — каза тя на кучето. — Аз съм добре. Спектър щастливо припна след младежите, опърпаната му опашка весело помахваше.
— Погледни това глупаво куче — каза Колби зад мрежестата врата. — Държи се така, сякаш, че двамата с Брандън са приятелчета от години. Докато на мен показва само зъби и челюсти, от които капят лиги.
— Предполагам, че нещо в теб го дразни — отвърна Даяна и си наля още чай с лед. Брандън и Робин изчезнаха в гората. — Искаш ли чай?
— Благодаря. — Той отвори мрежестата врата, излезе на входната площадка и се отпусна на стола на Брандън. Взе студената чаша от ръката й и се взря след Брандън и Робин.
— Имам усещането, че бедната малка Робин се насити на Фулбрук Корнърс.
— Мога да я разбера.
— Още ли ми се сърдиш?
Даяна се замисли.
— Да.
— Ще ти мине.
— Мислиш ли?
— Разбира се. На мен ми мина — отбеляза Колби с неоспоримата си мъжка логика.
— Нима?
— Да, по дяволите, да. — Колби остави чашата си и посегна да хване ръката й. Пъргаво взе чашата от ръката й и я привлече в скута си. — Спри да се опитваш да ме предизвикваш.
— Какво? Ядът ти ти държи влага, колкото си искаш, но щом се успокоиш, искаш всички около теб да са нормални, нали?
— Така е по-добре. — Той я прегърна. Ръката му беше върху бедрото й, а устните му в косите й.
— Колби, искам да говоря с теб.
— Говори бързо. — Пръстите му пропълзяха по бедрото под дънките и се спряха на седалищните й части.
— Мисля, че не си мислил достатъчно за цялата тази ситуация.
— Коя ситуация? — Устните му бяха върху шията й. Даяна потрепери и с копнеж докосна рамото му.
— Ами, аз да съм тук в къщата.
— Щом имам желанието да понеса тази тъпа кучешка муцуна, какъв е проблемът?
— Ами, спането, от една страна. Имаш ли четвърта спалня?
— Не. Само три.
— Така си и мислих. И аз къде ще спя?
Той се отдръпна и я погледна в лицето искрено изненадан.
— Естествено, че ще спиш при мен. Къде мислеше, че ще спиш?
— Ами хлапетата? Да не мислиш, че трябва да ни видят задължително, че си лягаме заедно?
— Както ти и моят син отбелязахте, Брандън не е вече хлапе. Той вече знае, че спя с теб и няма нищо против. Още какво искаш?
— А Робин? — нетърпеливо попита Даяна.
— Ако тя е достатъчно голяма да спи с Брандън, значи е достатъчно порасла да осъзнае, че едни наистина възрастни хора като нас могат да спят заедно. А сега престани да се тревожиш за това. Решението вече е взето.
— От теб?
— Да. От мен. — Ръката му се прокрадна точно под гърдите й, а палецът му се плъзгаше към гънката между тях. — Кажи, какво взе за вечеря.
— Не си спомням сега. Само се сещам за десерта. — Тя му се усмихна, а пръстите й бродеха предизвикателно надолу по гърдите му до колана.
Той се усмихна.
— Означава ли това, че си ми простила?
— Означава, че съм готова да ти дам възможност да ми докажеш колко угризения имаш.
— Добра идея. Започвам веднага.
Даяна се засмя и хвана ръката му, която изучаваше гърдите й.
— Не. Вече е време да се захващаме за вечерята. Брандън и Робин скоро ще се върнат.
Колби измънка нещо под носа си и я притисна толкова силно, че тя изохка. Игривият смях в очите му бе заменен от някакво напрежение.
— Според мен, можем спокойно да кажем, че днес преживяхме първата си сериозна разпра.
— Това повод за празнуване ли е?
— Да. Така смятам. Да се надяваме, че си научила някои неща днес.
Тя го погледна с възмущение.
— Аз да съм научила някои неща? Какво трябваше да науча?
Погледът му блестеше и същевременно беше напрегнат.
— Че няма да ти позволя да си тръгнеш от живота ми заради някакво несъгласие. Запомни това, Даяна.
Тя не каза нищо. С пръст докосна твърдите му челюсти несъзнателно нежно. Но си помисли какво ли щеше да му струва да й позволи да си тръгне от живота му.
