— Вижте какво, сър, ако смятате, че ще търпя подобно поведение от ваша страна, по-добре си помислете отново. Нямам намерение да се откажа от търсенето на вкаменелости по брега, докато на вас ви хрумне да ми разрешите. И аз имам известни права в това отношение.
— Нямате никакви права, госпожице Поумрой. Явно сте започнали да смятате тези пещери за ваше лично притежание, но бих ви припомнил, че по една случайност всеки квадратен сантиметър от тази земя принадлежи на семейството ми — рече Гидиън през зъби. — Ако ви видя близо до тези пещери, ще смятам това за незаконно проникване в частната ми собственост.
Тя го гледаше вбесена и се опитваше да реши дали пък той не се шегува.
— Така ли? И какво ще направите тогава, сър? Ще се погрижите да вляза в затвора или да бъда пратена на каторга? Не ставайте смешен!
— Може би ще открия друг начин да ви накажа за неподчинението ви, госпожице Поумрой. Все пак аз съм Сейнт Джъстин, нали помните? Звяра от Блекторн Хол — очите му блестяха застрашително в златистата светлина. По белязаното му лице пробягаха незабравената болка от стара рана и някаква смъртна заплаха.
— Престанете да ме заплашвате — заповяда Хариет, но гласът й бе съвсем слаб.
Той се наведе още по-близо.
— Местните хора смятат, че съм човек напълно лишен от чест, когато става дума за млади жени. Попитайте когото си искате и ще ви кажат, че съм самият дявол, когато си имам работа с невинни млади дами.
— Глупости — Пръстите, с които държеше лампата, трепереха, но Хариет се опита да бъде твърда. — Мисля, че умишлено се опитвате да ме уплашите, сър.
— Точно така, по дяволите — ръката му обхвана врата й. Тя почувства грубия допир на кожената му ръкавица.
В последния момент Хариет разбра намерението му, но вече бе прекалено късно, за да избяга. Свирепите му лъвски очи пламтяха зад полуспуснатите му клепачи. Гидиън силно притисна устните си към нейните в смазваща целувка.
В продължение на един безкраен миг Хариет беше като вцепенена. Не можеше да помръдне, не можеше дори да мисли. Беше живяла вече двадесет и четири и половина години, но не бе преживяла нещо, което да я подготви за прегръдката на Гидиън.
Той тежко простена и звукът отекна дълбоко в гърдите му. Огромната му ръка погали с изненадваща нежност гърлото й, а палецът му поглади очертанията на челюстта й. После я притегли към мощната топлина на тялото си. Грубото палто се отърка в краката на Хариет.
Струваше й се, че ще се задуши. След първоначалния шок я бе обхванало някакво трепетно вълнение и ушите й бучаха. Гидиън взе лампата от безчувствените й, отпуснати пръсти, а тя почти не забеляза.
С едно несъзнателно движение Хариет вдигна ръце към раменете му и заби пръстите си в дебелата вълна на палтото му. Не знаеше дали се опитва да го отблъсне, или да го притегли към себе си.
— По дяволите — гласът на Гидиън бе станал някак дрезгав, изпълнен с някакво ново чувство, което Хариет не можа да разпознае. — Ако имаше капчица разум, щеше да бягаш от мен с всички сили.
— Не мисля, че мога да избягам и на една крачка — прошепна Хариет, опиянена и учудена. Погледна го с премрежени очи и нежно докосна белязаната му буза.
Гидиън трепна при допира на пръстите й. После присви очи.
— Още по-добре. Вече и аз не съм в настроение да те оставя да ми избягаш.
Той отново наведе глава и устните му докоснаха нейните с удивителна нежност, разтваряйки ги леко с език, докато тя с изненада разбра, че той иска да проникне в нея. Поколеба се, но се подчини на безмълвната му заповед.
Със зашеметяваща интимност езикът му изпълни устата й и тя простена тихо, отпускайки се в ръцете му. Никога никой не я бе целувал така.
— Ти си много нежна — най-сетне каза той до устните й. — Много крехка. Но в теб се крие голяма сила — Гидиън плъзна ръце около кръста й.
Хариет потръпна, когато той я сграбчи здраво и я вдигна към гърдите си. Без никакво усилие я задържа над земята така, че обувките й увиснаха във въздуха. Хариет трябваше да се хване с две ръце за широките му рамене.
— Целуни ме — заповяда той с дълбок, мрачен глас, от който я побиха сладостни тръпки.
Без дори да се замисли, Хариет обви ръце около врата му и свенливо докосна с устни неговите. Нима това значело да бъдеш похитена? чудеше се Хариет. Сигурно точно тази опияняваща смес от чувства и желания беше накарала горката Диъдри Ръштън да се отдаде на Гидиън преди толкова години. Ако е така, реши Хариет, то тя напълно разбираше защо онази девойка е била толкова безразсъдна.
— О, моя сладка госпожице Поумрой — промълви Гидиън, — нима наистина не намираш чертите ми за по-отблъскващи от тези на скъпите ти вкаменели черепи?
— Във вас няма нищо отблъскващо, милорд, и съм сигурна, че знаете това — Хариет навлажни устни с връхчето на езика си. Чувстваше се съвсем замаяна от чувствата, които се надигаха в душата й. Докосна лекичко белязаното му лице и се усмихна с трепет и вълнение. — Вие сте прекрасен. Както е прекрасен конят ви.
Гидиън се сепна. Очите му захвърляха искри. И тогава изражението му окаменя. Бавно я остави на земята и попита с непогрешимо предизвикателен глас:
— Е, а сега, госпожице Хариет Поумрой?
— А сега какво, милорд? — едва успя да продума Хариет, останала без дъх. Тя наистина нямаше абсолютно никакъв опит със ситуации като тази, но цялото й същество и женската й интуиция й подсказваха, че Гидиън беше дълбоко покъртен от тази целувка, също като нея. Ето защо не можеше да разбере, защо той стана изведнъж толкова хладен и заплашителен.
— Трябва да направите своя избор. Можете или да свалите роклята си и да легнете на каменния под на тази пещера, за да довършим започнатото, или да избягате към брега и безопасността си. Предлагам да побързате с решението си, тъй като собственото ми настроение в момента е някак доста непредсказуемо. Трябва да призная, че ви намирам за много вкусна малка хапчица.
Хариет се почувства така, сякаш я бе залял с кофа леденостудена морска вода. Втренчи се в Гидиън и цялата чувствена еуфория се изпари пред лицето на очевидната заплаха. Той не се шегуваше. Наистина я предупреждаваше, че ако не избяга моментално от пещерата, може да я похити веднага, още тук.
Хариет разбра със закъсняло притеснение, че само тя си бе виновна за това. Бе отвърнала на целувката му с пределно красноречива готовност. Сега той можеше да си помисли за нея какво ли не.
Лицето й пламна от унижение, а и немалка доза първичен женски страх. Грабна лампата си и побягна към сигурността на прохода, водещ към брега.
Гидиън я последва, но Хариет не погледна назад нито за миг. Прекалено много се страхуваше, че ще види присмехулния поглед на Звяра в златистите му очи.
4.
Крейн се потеше. В камината на библиотеката гореше малък огън, колкото да прогонва студа и влагата на мразовития дъждовен ден, но Гидиън знаеше много добре, че не топлината кара управителя му да бърше често-често потта от челото си.
Гидиън небрежно отгърна още една страница от дебелата счетоводна книга, която лежеше отворена на бюрото му. Без съмнение системно го лъжеха. Гидиън знаеше, че сам си е виновен. Прекалено малко внимание бе обръщал на владенията на Хардкасъл тук, в Ъпър Бидълтън, и както можеше да се очаква, си плащаше солено за това.
Гидиън погледна бегло още една дълга колона цифри. Явно Крейн, когото бе наел преди година да управлява тукашните му владения, беше вдигнал наемите на повечето къщи. Но естествено въобще не си бе направил труда да съобщи за повишението на работодателя си. Най-вероятно управителят бе прибрал в собствения си джоб разликата.
Естествено това съвсем не беше рядко явление, но не и за Гидиън. Много от едрите земевладелци, опиянени от радостите на живота в Лондон, оставяха именията си изцяло в ръцете на своите управители.
