Ще се почувстваш много по-добре, ако вземеш една гореща вана.
Хариет изсумтя презрително.
— Нямам никакво намерение да се докарвам до истерия, както предполагате. Но мисля, че наистина ще взема вана.
Тя влезе наперено в къщата и затвори вратата под носа му. Гидиън слезе обратно по стълбите и се присъедини към Добс и Аул.
— Госпожица Поумрой май не е в особено добро настроение днес — забеляза Добс. — Сигурно й е дошло множко туй, дето й се случи. Пък е толкова хубаво момиче. Имал сте късмет, сър, че не изпадна в истерия.
— Годеницата ми не спада към онези жени, които толкова лесно изпадат в истерия. Не е ваша работа да се тревожите за състоянието й, Добс. Има по-важни въпроси, които трябва да обсъдим.
— Да, сър. И какви са тези въпроси, ваша светлост?
Гидиън погледна замислено през рамото си към скалите.
— Вероятността да не сме хванали всички крадци.
Лицето на Добс, което толкова приличаше на лицето на джудже от приказките, сега се сбръчка в любопитна гримаса.
— Мислите, че може да има и други замесени?
— Сбирката с ценни предмети в пещерата е доста внушителна — тихо обясни Гидиън. — Мисля, че са били подбрани с опитно око, а не са били грабнати случайно, както става в бързината, когато правят обир.
— А-ха — Добс вече наистина беше заинтригуван. — Мислите, че зад тези кражби стои друг организатор? Някой, който се е погрижил да бъдат откраднати само най-отбрани предмети?
— Мисля, че ще е от полза, ако поразпитаме Крейн и другите двама, които заловихме снощи — отвърна Гидиън.
— Аз ще се заема с това — рече Добс, като потри ръце. — Колкото повече, толкоз по-весело. Ще ви призная, че този случай ще стори чудеса с репутацията ми на професионалист. Всички ще се избиват да наемат някой си Дж. Уилям Добс.
— Сигурно — Гидиън се обърна към Аул. — Докато отида с Добс до магистрата, за да се заемем с разпитите, ти ще се върнеш в Блекторн Хол и ще наредиш на прислужника ми да ми приготви дрехи за следобедното ми посещение в енорийската къща. Искам лично да се увериш, че всичко е както трябва, Аул. Ще правя предложение за брак и трябва да създам добро впечатление.
— Значи искате да сте облечен в черно, милорд. Както и ако отивахте на погребение.
Ефи си наля още една чаша чай. Това бе четвъртата, броено от момента, когато Хариет слезе при тях след горещата вана. Фелисити крачеше напред-назад покрай прозореца на приемната, а по лицето й бе изписано изключително сериозно изражение. Госпожа Стоун за пореден път бе свестена, след като бе паднала на пода като мъртва при вида на завърналата се Хариет. Веднага щом я бяха изправили на крака, тя бе дръпнала завесите, сякаш в къщата имаше смърт.
Един висок часовник тиктакаше печално, като отмерваше безвъзвратно приближаването на три часа. С всяко лекичко поместване на стрелките му Ефи сякаш потъваше още по-дълбоко в унинието си. Най-общо казано, в къщата се бе възцарила атмосфера на мрачна безнадеждност.
Според Хариет, това вече започваше да прелива чашата. Отначало се беше почувствала ужасно виновна, задето бе разстроила така всички. Но сега отчаянието, обзело околните, започваше да й лази по нервите.
— Не мога да разбера защо се държите така, сякаш съм умряла в онази пещера — промърмори Хариет, като наля чаша чай и за себе си.
Тъй като не беше много наясно каква точно трябва да е роклята ти, когато ще получаваш предложение за брак от страна на един виконт, тя бе избрала най-новата си рокля. Роклята беше от муселин, който поначало беше бял, но Хариет наскоро го бе пребоядисала в жълто, защото платът бе започнал своеволно да придобива именно този цвят. Дългите й ръкави бяха набрани при китките, а деколтето бе запълнено със скромна надиплена риза. Върху непокорната си коса Хариет бе забола с фиби една свежа бяла дантелена шапчица. Винаги се чувстваше някак недооблечена без шапчица.
Когато се огледа в огледалото, тя реши, че изглежда точно както си е изглеждала винаги. Всъщност, ужасно обикновена. Човек би предположил, че след онова, което се случи снощи, тя ще изглежда някак различна. Може би по-вълнуваща и интересна. Щеше да й е страшно забавно, ако се бе превърнала в мистериозна жена. А вместо това тя си изглеждаше просто като грозноватичката Хариет.
— Слава богу, че не умря — рече Фелисити. — Честно, Хариет, така и не успях да разбера как можеш да влизаш в тези пещери, да не говорим пък как си прекарала цяла нощ в една от тях. Сигурно е било ужасно!
— О, не беше чак ужасно, просто страшно неудобно. Пък и нямах друг избор — Хариет отпи от чая си. — Всичко това беше просто една лоша
— Всичко това си е направо бедствие — заяви мрачно Ефи. — Един бог знае какво ще се случи сега.
— Ще се случи това, че в най-скоро време ще се окажа сгодена — въздъхна Хариет.
— И то за човек, който ще стане граф — отбеляза Фелисити с обичайния си прагматизъм. — Мен ако питате, това съвсем не е лоша участ.
— Нямаше да е лоша, ако той се жени за мен, защото е безумно, безнадеждно, страстно влюбен — каза Хариет. — Проблемът е там, че той ще се ожени за мен, защото така повелява честта му.
— И точно така трябва да направи — строго рече Ефи. — Той напълно съсипа репутацията ти.
Хариет се намръщи.
— Ни най-малко не се чувствам съсипана.
Госпожа Стоун влезе в стаята с тежка походка, с още един чайник в ръка, и изгледа малката групичка. Видът й бе като на човек, който смята да се произнесе по съдбовен въпрос.
— Няма да има нито годеж, нито сватба. Помнете ми думите. Ще видите. Звяра от Блекторн Хол се е позабавлявал с госпожица Хариет и сега ще я захвърли като боклук.
— Бог да ни е на помощ! — проплака Ефи, като се облегна на стола см, стиснала в скута си мократа си кърпичка.
Хариет свъси вежди.
— Внимавайте, госпожо Стоун. Бих предпочела да не ме наричате боклук. Помнете, че все пак съм ви работодател.
— Нищо лично, госпожице Хариет — госпожа Стоун остави троснато подноса с чай на масата. — Просто знам що за подлец е Звяра. Вече веднъж съм преживяла всичко това. Получил е, каквото е искал. Сигурно вече е далеч, далеч от тук.
Фелисити погледна замислено Хариет.
— Наистина ли получи, каквото е искал. Хариет? По този въпрос не бе особено ясна.
— Мили боже! — промърмори Ефи, преди Хариет да успее да измисли какво да отговори. — Едва ли има някакво значение, дали го е получил, или не. Репутацията й вече е съсипана.
Хариет се усмихна иронично на сестра си.
— Е, виждаш ли, Фелисити? Какво се е случило в действителност няма никакво значение. Най-важно е как изглеждат нещата отвън.
— Да, знам — отвърна Фелисити. — Но съм ужасно любопитна, нали разбираш.
— О, той я е похитил, това е сигурно — заяви направо госпожа Стоун. — Въобще не се съмнявайте в това. Никоя невинна млада дама не може да прекара нощта със Звяра от Блекторн Хол и в крайна сметка той да не я похити.
Хариет усети как се изчервява. Пресегна се да си вземе една от курабийките на подноса.
— Благодаря за мнението ви, госпожо Стоун. Мисля, че вече чухме достатъчно. Защо не идете в кухнята
