— Не мисля, че Сейнт Джъстин забелязва как се обличам — въпреки думите си, Хариет послушно махна престилката и се засуети с косата си.
Гласът на госпожа Стоун прозвуча силно от коридора.
— Ще съобщя на госпожица Поумрой, че сте дошли да я посетите, сър.
— Не си правете труда. Бързам. Сам ще й съобщя.
Хариет се обърна към вратата на кабинета в мига, в който се отвори. Тя се усмихна очарователно.
— Добро утро, милорд. Не ви очаквахме.
— Знам — Гидиън не отвърна на усмивката й.
Беше облечен в дрехи за езда и Фелисити бе напълно права за изражението му. Той изглеждаше мрачен. Дори по-мрачен от обикновено. — Съжалявам, Хариет, но трябваше или сам да дойда тук, без да предупредя, или да изпратя съобщение по друг човек. Исках лично да ти го съобщя.
Хариет го огледа с нарастващо безпокойство.
— Какво има, милорд? Нещо не е наред ли?
— Получих съобщение, че състоянието на баща ми се е влошило. Изпратил ми е бележка да отида при него. Затова веднага тръгвам за имението Хардкасъл. Не зная кога ще мога да се върна.
Хариет скочи на крака и се приближи бързо до него, за да го докосне съчувствено по рамото.
— О, Гидиън, толкова съжалявам. Надявам се да се оправи.
Изражението на Гидиън ни най-малко не се смекчи.
— Обикновено се оправя веднага щом пристигна. Не за пръв път ме викат на смъртното му ложе. Но човек никога не знае кога ще е наистина, затова трябва да тръгвам.
— Разбирам.
— Ще ти оставя адреса си в Хампшир — той свали едната си кожена ръкавица и се приближи към бюрото й. Взе перото и надраска няколко реда върху листа, на който Хариет смяташе да рисува зъба.
Когато свърши, той се изправи, сгъна листа и го мушна в ръката й. Погледите им се срещнаха в безмълвно разбирателство.
— Ще ми пишеш веднага, щом разбереш нещо, което и аз трябва да знам, разбираш ли?
Тя преглътна с неудобство, защото й бе съвсем ясно какво има предвид той. Да му пише веднага, ако разбере, че е бременна.
— Да, милорд. Ще ви уведомя на всяка цена.
— Чудесно. Тогава аз тръгвам — той сложи отново ръкавицата си и обви ръце около раменете й. След това я притегли към себе си и я целуна с някаква груба припряност.
С ъгълчето на окото си Хариет зърна как Фелисити ги наблюдава смаяна. Знаеше какво си мисли сестра й. Добре възпитаните господа никога не целуват дамите пред други хора. Това бе просто още една проява на скандалното поведение на Звяра от Блекторн Хол.
Преди Хариет дори да понечи да реагира по някакъв начин, Гидиън я пусна и с решителни крачки излезе от кабинета. Миг по-късно външната врата се затвори и по пътя се чу тропота на конските копита.
Фелисити бе зяпнала Хариет с ококорени, любопитни очи.
— Мили боже! Така ли те целуваше и когато те съблазни? Трябва да призная, изглежда доста вълнуващо.
Хариет се отпусна на стола си.
— Фелисити, ако изречеш дори само още една думичка за онази нощ, кълна се, ще те удуша. Препоръчвам ти много да внимаваш. Сега, когато вече нямаш намерение да се омъжиш както подобава, съвсем не си толкова ценна за семейството, колкото преди.
Фелисити се разкикоти.
— Ще го имам предвид. Както и да е, имаш страхотен късмет, че леля Ефи не видя тази прощална целувка.
В този миг вратата на кабинета отново се отвори и в стаята влетя Ефи с очи, които недвусмислено издаваха колко е шокирана.
— Какво е това? — властно попита тя. — Сейнт Джъстин е идвал тук? Госпожа Стоун твърди, че е дошъл, за да ти каже, че те изоставя.
Хариет въздъхна.
— Успокой се, лельо Ефи. Той отива при баща си, който може би вече е на смъртния си одър.
— Но годежът ви още не е официално обявен! Още не е изпратил съобщения до вестниците за това.
— Когато се върне, ще има предостатъчно време за формалностите — тихо отвърна Хариет.
Госпожа Стоун се появи на вратата с ужасно заплашителен вид. Очите й блестяха тържествуващо.
— Той няма да се върне — прошепна тя с гробовен глас. — Знаех, че това ще се случи. Казах ви, че така ще стане. Но не искахте да се вслушате в предупрежденията ми. И ето че той замина. Повече няма да го видите. Горкичката госпожица Поумрой е изоставена на горчивата си участ.
Хариет погледна икономката разтревожено.
— Госпожо Стоун, да не сте посмели отново да припадате! Въобще не съм в настроение за подобно нещо.
Но вече бе прекалено късно. Госпожа Стоун подбели очи и рухна на пода.
Писмото от леля Аделаида пристигна на следващата сутрин. Ефи го отвори на закуска и го прочете на глас на Фелисити и Хариет, като с всеки ред вълнението й видимо нарастваше.
Скъпа сестро и мили мои племенници,
С радост ви уведомявам, че вече приключих както с траура, така и с адвокатите. Най-сетне състоянието, което стиснатият ми съпруг успя да натрупа, е в мои ръце и смятам отсега нататък да го харча както намеря за добре. Милостивият бог знае, че съм заслужила и последното пени от него.
Наех къща в Лондон за остатъка от сезона и искам и вие трите незабавно да се присъедините към мен. Не губете нито минута, тъй като сезонът скоро ще е в разгара си. Не взимайте със себе си нищо. Ще осигурим нов гардероб за всяка от вас.
Написах ново завещание, което гласи, че Хариет и Фелисити ще получат значително наследство, когато се омъжат. В допълнение към това, каквото остане от богатството ми, ако не успея да го изхарча, преди да напусна този свят, ще остане за моите две чудесни племенници.
Ефи вдигна очи към небето и притисна писмото към гърдите си.
— Спасени сме! Молитвите ми бяха чути.
— Милата стара леля Ади — каза Фелисити. — Търпеливо понасяше всичко и ето, че най-сетне се добра до парите му. Еха, чудесно ще си изкараме! Кога тръгваме?
— Веднага — припряно рече Ефи. — Няма да губим нито секунда. Само си представете! Вече и двете сте наследници.
— Не съвсем — отбеляза Хариет. — Леля Ади казва, че ще се опита да похарчи колкото може от богатството си. Кой знае колко ще остане?
— Никой в Лондон няма да се сети за това — съвсем практично отвърна Ефи. — Всичко, което ще знае висшето общество ще е, че и двете ще получите значителен дял. Само това има значение — тя хвърли бърз поглед към часовника. — Ще изпратя госпожа Стоун до селото, за да ни запази места за пощенската кола. Трябва веднага да започнем да си стягаме багажа. Искам и двете да сте готови да тръгнем утре рано сутринта.
— Един момент, моля, лельо Ефи — Хариет остави лъжицата си. — Това е наистина златна възможност за Фелисити, но няма нужда и аз да ходя в Лондон. Нито пък искам. Тъкмо започвам да работя по едно изключително интересно ново откритие. Засега съм извадила оттам само един зъб, но имам основание да се надявам, че ще извадя и още части от това странно създание.
Ефи остави кафето си, а в синьозелените й очи се четеше някаква изненадваща решителност.
— Ти ще дойдеш с нас, Хариет, и толкова по въпроса.
