и не си намерите някаква работа там? Сигурна съм, че негова светлост ще се появи всеки момент. Ще ни трябва още чай.
Госпожа Стоун се изправи възмутена.
— Току-що донесох пресен чай. А вие само се заблуждавате, госпожице Хариет, ако вярвате, че Сейнт Джъстин ще се появи днес следобед. Най-добре е да се примирите с неизбежното, тъй мисля аз. И се молете на господ бог да не се окаже, че сте бременна, както се случи с бедничката госпожица Диъдри.
Устните на Хариет се свиха от гняв.
— Дори и да ми се случи подобно нещо, уверявам ви, нямам никакво намерение да прибавя още патос към драмата, като отнема собствения си живот, госпожо Стоун.
— Хариет, моля те — отчаяно се намеси Ефи. — Не може ли да говорим за нещо друго? Всички тия приказки за похищаване и самоубийства направо ме смазват.
Тропотът на копита, който долетя точно в този момент, сложи край на мъчителния разговор, Фелисити припна към прозореца и надникна иззад завесите.
— Той е — възкликна тя тържествуващо. — На един огромен кон. Хариет беше права. Сейнт Джъстин наистина дойде, за да й предложи да се оженят.
— Слава богу! — промълви Ефи, като моментално изпъна гръб на стола си. — Спасени сме. Хариет, или веднага извади тази курабийка от устата си, или моментално я глътни.
— Гладна съм — продума Хариет с пълна уста. — Ако си спомняш, тази сутрин не съм закусвала.
— Една млада дама, на която ще правят предложение, трябва да е прекалено развълнувана, за да яде. Особено когато предложението пристига при такива обстоятелства. Госпожа Стоун, пригответе се да отворите вратата. Точно днес не искаме да караме негова светлост да чака. Фелисити, прибери се в стаята си. Предстоящият разговор не те засяга.
— О, добре, лельо Ефи — Фелисити се измъкна от дневната, като не пропусна да хвърли един любопитен поглед към Хариет. — И после ще искам подробен разказ! — извика тя от коридора.
Въпреки храбрия вид, който досега бе успявала да поддържа пред другите, Хариет усещаше стомаха си свит на топка. Сега бе заложено цялото й бъдеще, а и нещата съвсем не вървяха, както ги бе планирала. Щом чу рязкото, властно почукване на Гидиън по входната врата, тя изведнъж съжали, че въобще е налапала тази курабийка.
Хариет зачака напрегнато госпожа Стоун да отвори вратата.
— Може да съобщите на госпожа Ашкомб, че Сейнт Джъстин е тук — хладно заяви Гидиън. — Очакват ме.
— Жестоко е да карате бедничката госпожица Поумрой да си мисли, че наистина ще се ожените за нея — неумолимо заяви госпожа Стоун. — Отвратително жестоко.
— Отдръпнете се, госпожо Стоун — изръмжа Гидиън. — Смятам да се представя сам.
В коридора отекнаха тежките стъпки на ботушите му. Сигурно умишлено набиваше пети. Гидиън можеше да се движи толкова тихо, когато пожелае.
Хариет изтръпна.
— О, боже! Опасявам се, че започнахме страшно зле, лельо Ефи. Госпожа Стоун успя да го обиди, още преди да е пристъпил прага ни.
— Тихо — изкомандва Ефи. — Аз ще се погрижа за това.
Гидиън влезе в стаята с широки крачки и дъхът на Хариет спря, щом го зърна. Високият му ръст и масивното му, мощно тяло, съчетани с елегантната кройка на черните му дрехи и лъскавите ботуши, му придаваха изключително внушителен вид. Но днес следобед той й се стори още по-прелестен. Чудеше се дали това се дължи на новото й, толкова интимно познание за него.
Погледите им се срещнаха и Хариет разбра без капчица съмнение, че той си спомня предишната нощ. Тя усети как ужасно се изчервява и това я раздразни. Инстинктивно се опита да прикрие реакцията си, като грабна още една курабийка и я захапа, докато Гидиън кимна на Ефи.
— Добър ден, госпожо Ашкомб. Благодаря, че ме приехте. Несъмнено знаете защо дойдох.
— Наистина, добре зная защо ни посещавате, сър. Моля ви, седнете. Хариет ще ви налее чай — Ефи хвърли към Хариет един смразяващ поглед.
Като отчаяно се опитваше да погълне нежеланата курабийка, Хариет грабна чайника и напълни една чаша за Гидиън. После безмълвно му я подаде.
— Благодаря ви, госпожице Поумрой — Гидиън пое чашата, като се настани в стола срещу нейния. — Сега изглеждате чудесно. Предполагам, че сте успели да се възстановите след мъчителната нощ?
По някаква причина, може би защото вече нервите й бяха изопнати до краен предел, Хариет се засегна дълбоко от забележката му. Тя погълна курабийката, която й се стори с вкус на стърготини, след което успя да се усмихне хладно.
— Да, милорд. Съвсем възстановена съм. Мога да заявя, че след изпитанията се възстановявам много бързо. Ето на, минали са само няколко часа, откак репутацията ми бе съсипана, но не чувствам нито капчица угризения или отчаяние, както би се очаквало, след като човек е изгубил безценната си девственост заради Звяра от Блекторн Хол.
Ефи бе ужасена.
— Хариет!
Хариет й се усмихна мило.
— Е, както и да е, нямах кой знае колко интересни планове за нея. Затова загубата не ме тормози особено.
Ефи я погледна със смразяващо мрачен поглед.
— Дръж се прилично. Негова светлост е тук, за да ти направи предложение, за бога! — тя се обърна бързо към Гидиън. — Мисля, че днес тя не е на себе си. Става въпрос за лесно уязвимата й чувствителност, нали разбирате. Цялата тази история дълбоко я е разстроила.
Гидиън се усмихна с типичната си лъвска усмивка.
— Разбирам ви, госпожо Ашкомб. Лесно уязвимата й чувствителност, наистина. Точно както би се очаквало от една добре възпитана млада дама. Може би трябва двамата с вас да обсъдим този въпрос насаме. Нещо ми подсказва, че племенницата ви няма да допринесе с нищо смислено към разговора ни.
8.
Мистериозният зъб, заедно с парченце от челюстта, излязоха от камъка изненадващо лесно. Хариет действаше с чука и длетото толкова умело и прецизно, както бе научена преди доста време от баща си. Не след дълго тя вече държеше скъпоценната вкаменелост в ръцете си.
Това беше много голям зъб, с формата на острие и закрепен в нещо като джобче в челюстната кост, а не просто долепен до нея. Това бе зъб на хищник, реши Хариет. И то на много голям хищник.
Тя го разглеждаше на светлината на лампата, която бе закачила на клина в стената на пещерата. Преди да потърси допълнителна информация в списанията, тя не можеше да е съвсем сигурна, но беше уверена в едно — този зъб бе различен от всички други, които бе намирала някога. Нито пък приличаше на някой от зъбите в колекцията на баща й.
С малко късмет това можеше да се окаже останка от някакъв неизвестен досега вид. Ако не успее да го идентифицира, ще може да напише доклад, с който да го представи на света.
Бяха минали два дни, откак бе прекарала онази съдбовна нощ с Гидиън. Внимателно придържайки зъба в ръцете си, Хариет се огледа наоколо в пещерата, която бе променила живота й. Откраднатите предмети бяха изнесени от господин Добс под наблюдението на Гидиън и на местния съдия.
Дори и платнените чували, които им бяха служили за легло през онази нощ, бяха изчезнали.
Все още здраво стиснала вкаменения зъб, Хариет се приближи към мястото, където бе лежала в прегръдките на Гидиън. Парещите спомени отново я завладяха. Тя си спомни болезнената жажда в очите му, потта на челото му, изпънатите до крайност мускули на раменете му. Онази нощ той бе стигнал до ръба на самоконтрола си.
Но онова, което най-много го тревожеше, бе мисълта, че й причинява болка, припомни си Хариет. Той бе сторил всичко възможно, за да намали страданието й, въпреки че бе тласкан почти неудържимо от собствената си страст.
