Красавицата и звярът

възможност да разпрати съобщения до вестниците.

Ефи я погледна със съжаление.

— Направо ме удивяваш, как може да вярваш на човек, който се е отнесъл с теб толкова отвратително.

При тези думи Хариет окончателно изгуби търпение.

— Сейнт Джъстин не се е отнесъл с мен отвратително. Как можеш да твърдиш подобно нещо?! Човекът ще се омъжи за мен заради случилото се в онази пещера.

— Хариет, моля те! — леля Ефи се огледа наоколо с безпокойство. — Говори по-тихо.

Хариет не й обърна внимание.

— Не беше негова вината, че се оказа затворен в пещерата с мен. Дойде там след мен, за да ме спаси, и горкият човек се оказа хванат в капан.

— За бога, Хариет, по-тихо! — Аделаида развълнувано си вееше с ветрилото. — Не знам какво ще правим, ако някой те чуе или подочуе нещичко за факта, че си била компрометирана. Досега успешно прикривахме тези подробности. Един вид, създадохме около теб някаква загадъчност. Най-малкото, което се очаква от теб, е да се постараеш да не разтръбяваш истината на всички.

— Какво значение има? Сейнт Джъстин ще се ожени за мен. Това ще оправи всичко в очите на висшето общество.

Ефи и Аделаида си размениха мрачни погледи. После Ефи въздъхна.

— Нито една от нас няма да си отдъхне, преди да знаем със сигурност, че Сейнт Джъстин ще стори, каквото трябва да стори.

— Глупости — Хариет се усмихна на разтревожените си лели. — Разбира се, че Сейнт Джъстин ще направи каквото трябва. А сега, ако ме извините, наистина трябва да се върна при приятелите си.

Аделаида поклати глава.

— Пак с твоите вкаменелости! Тичай, скъпа. Само помни едно: бъди много внимателна по въпроса за годежа си.

— Да, лельо Аделаида — послушно каза Хариет. После се гмурна в тълпата, загрижена да се върне по- скоро при малката групичка, която бе напуснала преди малко.

Вече бе на половината път до целта си, когато някой се изпречи на пътя й. Хариет веднага разпозна Брайс Морлънд. През изминалата седмица той все се появяваше на същите балове и соарета, на които присъстваха тя и Фелисити. Беше танцувал и с двете, но напоследък, за огромно учудване на всички, бе започнал да проявява определено предпочитание към Хариет.

Хариет знаеше, че би трябвало да е поласкана от вниманието на Морлънд. В края на краищата, той бе поразително красив мъж. Строен и грациозен, с изящни, почти деликатни ръце, Брайс бе вдовец в средата на трийсетте. Лицето му имаше изящно изваяни, някак интригуващо аскетични черти, беше с бледозлатиста коса и сивосини очи.

Най-общо казано, Хариет бе решила, че Брайс може идеално да послужи за модел на архангел.

— Госпожице Поумрой — усмихна се Брайс. — Търсих ви из цялата зала. Моля ви, ще ме удостоите ли със следващия танц?

Хариет успя да потисне една лека въздишка. Брайс беше страшно мил към нея и Фелисити още от първите им балове. Той се бе погрижил и двете да танцуват и ги бе представил на други партньори. Ефи и Аделаида му бяха изключително благодарни. Хариет знаеше, че ще бъде ужасно грубо от нейна страна, ако му откаже този танц. Каза си, че може и да почака още малко, преди да се върне към разговора за вулканичните скали.

— Благодаря, господин Морлънд — Хариет успя да му се усмихне, докато той я водеше към претъпкания с народ дансинг. — Колко мило от ваша страна, че сте ме търсили.

— О, няма за какво — Брайс я понесе в ритъма на валса. — Правех услуга сам на небе си. Нощта нямаше да е толкова приятна, ако не съм танцувал поне веднъж с вас. В тази рокля изглеждате невероятно красива. Неустоима.

Хариет се изчерви, тъй като все още не бе свикнала с образния език, който се използваше по време на танците. Знаеше, че изглежда възможно най-добре, защото Ефи и Аделаида се бяха погрижили за това. Коприната на тюркоазената и бална рокля бе избрана специално, за да подчертава цвета на очите й. Роклята бе с висока талия и много дълбоко деколте, по-дълбоко, отколкото някога бе носила, затова едва се сдържаше да не го подръпва непрекъснато нагоре. За нещастие, никой не бе успял да се справи с косата й. Съвсем противно на модата, тя образуваше нещо като къдрав ореол около главата й.

— О, господин Морлънд, наистина съм много поласкана, но мисля, че не бива да говорите подобни неща — скромно отвърна Хариет.

— Защото се смята, че сте сгодена за Сейнт Джъстин? Предпочитам да пренебрегна този факт.

— Не просто „се смята, че съм сгодена“, аз съм сгодена. И не мисля, че това е нещо, което може да пренебрегвате, господин Морлънд.

— Все още не мога да повярвам, че сте се обвързали безвъзвратно със Звяра от Блекторн Хол — мрачно каза Брайс.

Хариет се препъна, слисана да чуе това име произнесено на глас тук, в Лондон. Знаеше, че всички го шепнат зад гърба й, но за пръв път се случваше някой да назове Гидиън така пред нея.

Внезапен прилив на гняв я накара да се закове на място точно в средата на дансинга, като принуди и Морлънд да спре. Няколко глави се обърнаха към тях любопитно. Хариет не им обърна внимание и прикова Морлънд с леден поглед.

— Повече няма да назовавате годеника ми с това име. Ясно ли се изразих, господин Морлънд?

Брайс наведе златистите си мигли, като прикри наполовина светлите си очи.

— Простете, госпожице Поумрой. Загрижеността ми за вас надделя над чувството ми за такт.

— Няма нужда да сте толкова загрижен за мен, сър. Всичко онова, което сигурно сте чували за годеника ми, не е нещо повече от неоснователни слухове.

— За нещастие, опасявам се, че грешите. Много добре познавам Сейнт Джъстин, госпожице Поумрой.

Хариет се втренчи в него изненадано.

— Наистина ли?

— О, да. Някога ние бяхме приятели.

— Приятели?

— Да. Отраснахме заедно в Ъпър Бидълтън. Аз застанах до него, когато годеницата му се самоуби. Всъщност аз бях единственият, които не го изостави. Не че одобрявах онова, което бе сторил, съвсем не. Но той беше мой приятел, а аз не обръщам гръб на приятелите си, независимо какво са направили. И днес бих бил негов приятел, но Сейнт Джъстин предпочете да ме пренебрегне, както пренебрегва всички в обществото.

Хариет се намръщи.

— Не знаех това, сър.

Брайс отново я прегърна и продължиха да танцуват. Хариет не се отдръпна. Сега беше страшно любопитна. Това бе първият човек тук или в Ъпър Бидълтън, който твърдеше, че е приятел на Гидиън.

— Казвате, че сте познавали Сейнт Джъстин преди няколко години.

— Да — Брайс се усмихна с ангелската си усмивка, а в очите му се изписа израз на съжаление за миналото. — Едно време правехме всичко заедно. Ще ви кажа, че се забавлявахме заедно поне няколко сезона. Имаше нощи, когато играехме на карти до сутринта, после отивахме направо на конните надбягвания или на някой боксов мач, без дори да се приберем у дома и да поспим. Нямаше нещо, което да не искаме да опитаме поне веднъж. Тогава Диъдри Ръштън дойде в града за своя сезон. И всичко се промени.

Хариет прехапа устни.

— Може би не трябва да говорим за това, сър.

Брайс се усмихна разбиращо.

— Бог знае, че и аз самият се опитвах, исках да забравя какво се случи през онзи сезон. Понякога премислям отново събитията и се чудя, не съм ли могъл по някакъв начин да предотвратя трагедията.

— Не бива да се самообвинявате, господин Морлънд — бързо го прекъсна Хариет.