Красавицата и звярът

— Защото всички са били унищожени при потопа — обяви лейди Иънгстрийт. — Толкова с очевидно. Удавили са се. До едно са се удавили, горкичките — тя погълна наведнъж цялото съдържание на чашата си.

— Е — каза Хариет, — все още не съм убедена…

Тя изведнъж замълча, тъй като разбра, че никой от групичката не й обръща внимание.

След малко забеляза, че цялата тълпа оживено шепне за нещо. Всички глави се обръщаха към елегантното стълбище в дъното на балната зала. Хариет последва любопитните погледи.

Гидиън стоеше на върха на стъпалата и оглеждаше тълпата с презрителен поглед. Целият бе облечен в черно. Бялата му връзка и риза само подчертаваха още повече чернотата на вечерния му костюм.

Докато Хариет го гледаше, погледът му срещна нейния. Тя просто не успя да повярва, че той наистина е успял да я забележи сред огромното множество в претъпканата бална зала.

Гидиън тръгна надолу по стълбите, застлани с червени пътеки. Хладно-арогантната поза на раменете му подсказваше, че или не забелязва любопитните погледи под себе си, или просто не му пука за тях.

Той бе тук. Хариет си напомни да не се вълнува прекалено много от този факт. Гидиън все някога щеше да дойде, рано или късно. Това, че е дошъл, не значеше, че примира от нетърпение да я види, а просто, че се чувства длъжен да се появи.

Шепотът и коментарите последваха Гидиън през залата като вълна, устремена към далечен бряг. Докато той вървеше, тълпата пред него се разтваряше, сякаш бе море. С широки крачки той се устреми през бляскавото множество, без да поглежда нито наляво, нито надясно. Не поздрави никого. Просто продължаваше да върви, докато стигна до Хариет.

— Добър вечер, скъпа — тихо каза той в занемялата зала. Наведе се над ръката й. — Надявам се, че сте запазили един танц и за мен?

— Разбира се, милорд — Хариет му се усмихна широко за поздрав. Постави пръсти на ръката му. — Но преди това, познавате ли приятелите ми?

Гидиън хвърли един поглед към лицата зад нея.

— Някои от тях.

— Позволете да ви представя останалите — Хариет бързо изреди имената на останалите членове на Дружеството за вкаменелости.

— Значи е вярно — запита лейди Иънгстрийт с неодобрително изражение, — че вие двамата сте сгодени?

— Самата истина — отвърна Гидиън. — Годежът ни ще бъде обявен официално в утрешните вестници — той се обърна към Хариет. — Годеницата ми сигурно е получила благопожеланията и поздравленията ви по случая, нали, лейди Иънгстрийт?

Лейди Иънгстрийт сви устни.

— Разбира се.

— Ами да — промърмори Епългейт. Той отчаяно се опитваше да не зяпа неучтиво белега на Гидиън. — Радвам се и за двама ви, естествено.

Останалите в групичката промърмориха по някоя подходяща забележка за поздрав.

— Благодаря ви — каза Гидиън. Очите му остро блестяха. — Точно това очаквах да кажете. Елате, скъпа. Мина толкова време, откак танцувахме за последен път!

Той изведе Хариет на дансинга тъкмо в мига, когато музикантите изсвириха първите акорди на нов валс. Хариет наистина се опита да си предаде по-уравновесен и безпристрастен вид, както все я учеха Ефи и Аделаида през последните няколко дни, но почти веднага се отказа от опитите си. Мисълта, че отново е в прегръдките на Гидиън, дори и само на дансинга, беше прекалено вълнуваща.

Почти бе забравила колко е грамаден, помисли си тя щастлива. Огромната му ръка я притискаше нежно, като дланта му покриваше почти цялата долна част на гърба й. Масивните му гърди и рамене изглеждаха солидни като тухлена стена. Хариет си спомни тежестта на тялото му върху нейното през онази нощ в пещерата и потръпна при спомена за собствената си страст.

— Предполагам, че баща ви се е възстановил, сър? — попита тя, докато Гидиън я водеше шеметно във валса.

— Чувства се много по-добре, благодаря. Само като ме види и веднага се изправя на крака, колкото и да е бил зле — сухо отвърна Гидиън.

— Господи, милорд, нима искате да кажете, че когато ви види е толкова щастлив, че веднага се съвзема?

— Не точно. Като ме види, си припомня какво ще се случи, когато напусне този свят. Мисълта, че аз ще наследя графството, обикновено е достатъчна, за да го изправи на крака. Ужасно се страхува, че благородната титла Хардкасъл ще попадне в такива недостойни ръце като моите.

— О, боже — Хариет го погледна съчувствено. — Наистина ли отношенията с баща ви са толкова зле, милорд?

— Да, скъпа, така е. Но няма нужда да се тревожите за тях чак толкова. Ще се срещаме с родителите ми възможно най-рядко, след като се оженим. А сега, ако нямате нищо против, бих искал да говорим за нещо далеч по-интересно от отношенията ми с родителите ми.

— Разбира се. За какво желаете да говорим?

Устните му потрепнаха, когато хвърли поглед към дълбокото й деколте.

— Бихте могли да ми разкажете каква е тази история за светските ви маниери, които се нуждаели от шлифоване? Забавлявате ли се тук, в Лондон?

— Ако трябва да съм съвсем честна, в началото ни най-малко не ми беше забавно. После по една щастлива случайност се запознах с лорд Фрай.

— А, да.

— Е, както се оказа по-късно, той е много запален по вкаменелостите и ме покани да се присъединя към Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми. Откак започнах да посещавам сбирките му, се забавлявам неимоверно много. Толкова интересни хора! А и са изключително мили с мен.

— Наистина ли?

— Ами да! Освен това са много образовани хора — Хариет се огледа скришом наоколо, за да е сигурна, че никой няма да дочуе думите й. После сниши глас и се приближи към Гидиън. — Обмислям дали да покажа моя зъб на един-двама от членовете на Дружеството.

— Мислех, че ви е страх да не би някой друг колекционер да ви го открадне или да отиде да търси подобен зъб, щом чуе къде се намира пещерата.

Хариет се намръщи с дълбока тревога в очите.

— Има такава опасност естествено. Но вече започвам да си мисля, че на някои от членовете на Дружеството може да се има доверие. А досега не успях сама да идентифицирам зъба си. Ако и никой от членовете на Дружеството не го разпознае, ще бъда по-сигурна от всякога, че съм открила съвсем нов животински вид. И ще напиша доклад за това.

Гидиън леко изкриви устни.

— Милата ми Хариет — промърмори той. — Радвам се да открия, че все още не сте кой знае колко „шлифована“.

Тя го погледна намръщено.

— Уверявам ви, че и по този въпрос работя усилено, сър. Но трябва да призная, че съвсем не е толкова забавно и интересно, колкото колекционирането на вкаменелости.

— Напълно ви разбирам.

Хариет засия, когато видя сред танцуващите сестра си. Тази вечер Фелисити бе зашеметяваща в роклята си от тънък воал с цвят на праскова. Тя се усмихна широко на Хариет от другия кран на дансинга, преди да бъде понесена извън полезрението й от един красив млад лорд.

— Може би ще ми се наложи да се потрудя още доста около това шлифоване — каза Хариет, — но Фелисити вече е истинско бижу. Прави страхотна сензация, ако не знаете. И сега, когато е получила значителна зестра от леля Аделаида, няма нужда да бърза да се омъжва. Имам основания да подозирам, че ще иска и втори сезон. Тя страшно много се забавлява. Градският живот наистина й допада.

Гидиън погледна надолу към Хариет.

— Ти съжаляваш ли, че трябва да се омъжиш, Хариет?