Красавицата и звярът

Хариет прикова погледа си върху снежнобялата му връзка.

— Разбирам, сър, че се чувствате задължен да се ожените за мен и че нямаме възможност да си осигурим достатъчно време, за да сме сигурни в чувствата си един към друг.

— Нима искате да кажете, че не изпитвате никакви топли чувства към мен?

Хариет изведнъж вдигна поглед от връзката му и слисано го погледна. Усети как по лицето й избива руменина.

— О, не, Гидиън! Не исках да намекна, че не изпитвам топли чувства към вас.

— Думите ви ме карат да си отдъхна — изражението на Гидиън се посмекчи. — Елате, танцът свършва. Ще ви върна на приятелите ви. Вярвам, че всички те са ужасно загрижени за вас. И сега виждам как са ни зяпнали.

— Не им обръщайте внимание, сър. Те просто се чувстват някак покровителствено настроени към мен, заради всички слухове, които се носят наоколо. Но нямат лоши намерения.

— Ще видим — промърмори Гидиън, докато я водеше през тълпата към мястото, където бяха събрани останалите членове на Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми. — Охо, виждам, че към групичката ви се е присъединил и един новодошъл.

Хариет се опита да види какво става напред, но не виждаше дори лорд Епългейт или лейди Иънгстрийт.

— Високият ви ръст определено ви дава преимущество в такива тълпи, милорд.

— Така си е.

В този момент и последните хора, които й пречеха, се отдръпнаха от пътя им и Хариет видя един едър мъж с червендалесто лице, който се бе присъединил към приятелите й. Тя веднага усети, че във вида му имаше нещо грубо, нещо властно, което съвсем не беше приятно. Беше доста висок, въпреки че не можеше да се мери с Гидиън, но не това я притесни.

Проницателните му черни очи, които бяха приковани в Хариет, притежаваха някаква острота, някаква пронизителност, която бе твърде смущаваща. Месестите му устни имаха кисела, ядосана извивка. Сивата му коса бе оредяла на темето, но пък се спускаше по пълните му бузи, като образуваше гъсти, къдрави бакенбарди. Напомняше й на някой от евангелистите, онези неуморни реформатори на църквата, които непрекъснато роптаеха против всичко, от танците та чак до пудрата за лице.

Новодошлият не изчака да го представят на Хариет. Острият му поглед я обходи от глава до пети и после се обърна към Гидиън.

— Е, сър, виждам, че сте намерили още едно невинно агне, което да отведете на заколение.

От групичката колекционери се откъсна колективно ахване от изненада. Единствено Гидиън изглеждаше невъзмутим.

— Позволете ми да ви представя на годеницата си — промълви Гидиън, сякаш не бе казано нищо необикновено. — Госпожице Поумрой, мога ли да ви представя…

Непознатият го прекъсна с грубо възклицание:

— Как смеете, сър? Не ви ли е срам? Как смеете да играете игричките си с още една дъщеря на пастор? И на тази ли ще направите дете, преди да я захвърлите? Нима ще причините смъртта на още една невинна жена и нейното дете?

Отново всички заедно възкликнаха объркано. Погледът на Гидиън застрашително се вкамени. Тогава Хариет вдигна ръка.

— Това е предостатъчно — каза тя с остър глас. — Не зная кой сте, сър, но ви уверявам, че дълбоко се съмнявам в основателността на обвиненията ви, касаещи предишния годеж на негова светлост. Мисля, че всички би трябвало да се досетят за единствената причина, поради която Сейнт Джъстин е могъл да се откаже от плана си да се ожени за Диъдри Ръштън.

Непознатият премести пронизващия си поглед обратно върху Хариет.

— Така ли било, госпожице Поумрой? — прошепна той дрезгаво. — И бихте ли ни казали коя би могла да е тази причина?

— Че момичето е било бременно от друг мъж, разбира се — рязко каза Хариет. Вече бе прекалено ядосана от злобните клевети. — Господи, човек би предположил, че още от самото начало всички е трябвало да се досетят за това. Това е единственото логично обяснение.

Всички свидетели на разигралата се сцена онемяха от слисване. Нахалният непознат хвърляше към Хариет яростни погледи, които явно трябваше да я унищожат на място.

— Ако наистина вярвате в това, госпожице Хариет — прошепна пресипнало той, — тогава ви съжалявам. Вие наистина сте глупачка!

Мъжът се обърна и, побеснял, бързо се измъкна от претъпканата зала. Всички останали, с изключение на Гидиън, зяпаха Хариет с безкрайно удивление.

Изражението на Гидиън издаваше неописуемото му задоволство.

— Благодаря ти, скъпа — каза той много нежно.

Хариет гледаше смръщено след отдалечаващата се фигура на непознатия.

— Кой беше този господин?

— Преподобният Клайв Ръштън — отвърна Гидиън. — Бащата на Диъдри.

10.

— Никога не съм виждала подобно нещо! — Аделаида, все още по халат, вдигна чашата си с горещ шоколад. — Кълна се, че тази сутрин целият град ще знае историята. Всички ще обсъждат как Хариет сряза Ръштън.

Ефи отчаяно затвори очи и простена.

— Ще обсъждат тая сцена дори и докато четат обявяването на годежа й в сутрешните вестници. Божичко, дори не мога да си представя какво ще си помислят всички. Една млада невинна дама да говори за такива неща, и то в средата на балната зала! Та това надминава всичко!

— Аз не съм точно „невинна“, лельо Ефи — Хариет, която седеше в ъгъла на трапезарията за закуска на леля Аделаида, вдигна поглед от едно от скорошните издания на Доклади на Кралското геоложко дружество.

— Е, но правим всичко възможно да минеш за такава — отбеляза Аделаида.

Хариет направи кисела физиономия.

— Не знам за какво толкова се тревожите. Просто изказах на глас онова, което ми се струва съвсем очевидно, и което явно всички са пропуснали да забележат.

— Пак с твоя логически подход — мрачно каза Аделаида. — Уверявам те, никой не пропусна да забележи факта, че Диъдри Ръштън беше бременна, когато се самоуби. А откак се разчу, че си се сгодила за Сейнт Джъстин, се наслушах на тази история.

— Имах предвид факта, че е била бременна от друг мъж. Определено детето не е било от Гидиън — Хариет отново наведе поглед към Докладите.

— Откъде накъде си толкова сигурна? — поинтересува се Аделаида.

— Защото съм абсолютно сигурна, че чувството за чест на Гидиън е не по-слабо развито от това на който и да е от истинските джентълмени. Дори съм готова да се обзаложа, че вероятно е далеч по-развито от това на всички останали. Ако бебето е било негово, той щеше да се ожени за нея.

— Просто не мога да разбера как може да си толкова сигурна за него — въздъхна Ефи. — Не ни остава друго, освен да се надяваме, че си права по въпроса за честта му.

— Права съм — Хариет си взе една препечена филийка и я захапа лакомо, като продължи да преглежда страниците на Докладите. — Между другото, той ще дойде днес следобед в пет. Ще ходим на разходка с файтон в парка.

— Би могъл поне да изчака, докато поутихнат приказките относно снощната ти изява, и чак тогава да те води в парка. Точно в пет там се изсипват абсолютно всички и всички ще те видят — промърмори Ефи.

— Мен ако питате, точно затова ще я заведе — Фелисити, която тъкмо влизаше в трапезарията, се усмихна с многозначителна ирония на сестра си. — Мисля, че Сейнт Джъстин иска да показва Хариет като на изложба при всяка удобна възможност. Сякаш е екзотична домашна животинка, която с донесъл от далечна страна.