Красавицата и звярът

— Като домашна животинка! — Ефи бе шокирана.

— Мили боже! — ахна Аделаида. — Ама че идея!

Хариет вдигна поглед от списанието, тъй като усети, че сестра й съвсем не се шегува.

— Какво имаш предвид с това, Фелисити?

— Не разбирате ли? — Фелисити си взе една препечена филийка и яйце от страничната масичка. В жълтата си рокля изглеждаше изключително сияйна и жизнерадостна. — Ти си единственото известно живо същество, което наистина вярва, че е възможно Сейнт Джъстин да е честен. Освен това си единствената, която мисли, че може да е невинен относно прелъстяването и изоставянето на горкичката Диъдри Ръштън.

— Той наистина е невинен в тая история — почти по навик отвърна Хариет. После се замисли и си припомни изражението на Гидиън предната вечер, когато бе спорила с Ръштън. — Но за тая работа с изложбата може и да си права.

— Е, човек едва ли може да го вини. Сигурно не може да устои на изкушението да се фука с трогателната ти вяра в Звяра от Блекторн Хол — усмихна се Фелисити.

— Казала съм ти да не го наричаш с това ужасно име — сгълча я Хариет, но някак доста разсеяно. Умът и бе зает да обмисля думите на Фелисити. Беше й тъжно да го признае, но в тях наистина имаше някаква истина. Хариет знаеше, че сама е трябвало да го забележи.

Гидиън, естествено, смяташе да получи все някакво удовлетворение от този брак, който поначало не бе желал. И кой можеше да го вини за това?

Той със сигурност не даваше никакви признаци, че се влюбва в нея, каза си Хариет. В действителност, не бе споменал и думичка относно любовта. Нито я бе помолил да го обича. Снощи, когато я бе попитал дали изпитва някакви топли чувства към него, звучеше така, сякаш пита от чисто любопитство.

Хариет знаеше, че вярата й в честността му е може би далеч по-важна за Гидиън от всяко признание в любов. Без съмнение, именно това беше най-важното нещо за него. Прекалено дълго бе живял в сянката на безчестието.

Хариет изгледа как Фелисити седна на масата и започна да се храни с истинска охота. Напоследък, след като всяка нощ бе изпълнена с толкова много танци, сестра й бе развила особен интерес към закуската.

Аделаида погледна Ефи над ръба на чашата си.

— Е, не ни остава друго, освен да се преструваме, че приемаме съвсем храбро и спокойно цялата тази история. Докато самият Сейнт Джъстин твърди, че е сгоден, ние сме в безопасност. С малко късмет ще успеем да изкараме и остатъка от сезона, без да се случи нещо неочаквано.

Хариет отново направи сърдита физиономия и затвори списанието.

— Уверявам ви, че нищо неочаквано няма да се случи, лельо Аделаида. Сейнт Джъстин няма да го допусне — тя погледна часовника. — Ако ме извините, трябва да се облека. Днес следобед ще присъствам на една сбирка на Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми.

Ефи я погледна изпитателно.

— Забелязах, че си станали много добра приятелка с някои от членовете на Дружеството, скъпа. Много ми допада лорд Епългейт. Знаеш ли, той има добри роднински връзки с маркиза Ашертън. Наскоро, заедно с титлата си, получи и солидно наследство.

Хариет се усмихна кисело.

— Вече съм сгодена, лельо Ефи, ако не си забравила. И то за бъдещ граф, не по-малко.

— Как би могъл да забрави човек? — въздъхна Ефи.

— Имаше и време, когато бе готова дори да убиеш някого, без да ти мигне окото, за да омъжиш мен или Фелисити за граф.

— Работата е там, че въобще не съм сигурна, че ще успея да те омъжа точно за този граф — печално отговори Ефи.

* * *

В мига, в който Хариет влезе в приемната на лейди Иънгстрийт, тя усети някакво безпокойство и загриженост у останалите членове на Дружеството. Но пък никой не спомена и думичка за снощната сцена на бала, за което тя беше безкрайно благодарна.

Както винаги имаше много хора, което отразяваше нарастващия интерес към вкаменелостите и геологията. Когато всички бяха седнали по местата си, компанията моментално подхвана разговор за някои случаи на фалшифициране на вкаменелости, които произхождаха от една каменна кариера на север.

— Въобще не съм изненадана да чуя подобно нещо — заяви лейди Иънгстрийт. — И преди са се случвали подобни неща, а и в бъдеще със сигурност ще продължават да се случват. Позната история. Работниците в кариерата скоро научават, че има запалени купувачи за всяка по-странна вкаменелост, която случайно може да открият по време на работа. Когато вече не могат да изравят достатъчно вкаменелости, за да задоволят търсенето, те започват да си ги произвеждат сами.

— Чух, че са направили цяла работилница в онази кариера — лорд Фрай поклати глава. — Използвали парченца от често срещани вкаменели риби и други кости, за да сглобяват съвсем нови и необичайни скелети. За някои от по-оригиналните им творения са били предлагани огромни суми. Поне два музея са купили такива фалшификати, без да разберат.

— Опасявам се, че в нашата работа ще се срещаме с все повече заблуди, измами и фалшификации — рече Хариет и отпи от чая си. — Интересът към нещата, които лежат заключени в камъка, е толкова голям, че винаги ще привлича и много безскрупулни типове.

— За нещастие сте напълно права — съгласи се Епългейт с въздишка, която трябваше да издава разочарование от този свят. Топлият му поглед спря за миг върху скромното деколте на Хариет. — Вие сте толкова проницателна, госпожице Поумрой.

Хариет се усмихна.

— Благодаря ви, милорд.

Лорд Фрай прочисти гърлото си, за да привлече вниманието отново върху себе си.

— Аз лично несъмнено щях да се усъмня в онези листа и риби, които работниците предлагали на всички колекционери.

— Аз също нито за миг не бих била заблудена от съществата, които са наполовина риби и наполовина четириноги — обяви някаква начетена дама с педантичен вид.

— Нито пък аз — заяви и лейди Иънгстрийт.

Чуха се още много подобни изказвания, след което събранието се разпадна на множество отделни групички. Всеки изказваше мнението си за фалшификатите и се надпреварваше да уверява събеседниците си, че нито за миг не би останал излъган от тях.

Лорд Епългейт се приближи и седна до Хариет. Погледна я със свенливо възхищение и тихо каза:

— Днес изглеждате изключително красива, госпожице Поумрой. Точно този оттенък на синьото толкова ви подхожда!

— Много сте любезен, господин Епългейт — Хариет тайничко подръпна полите на тюркоазеносинята си рокля изпод бедрото му.

Когато разбра, че е седнал върху една от широките дипли на муселинената й рокля, Епългейт ужасно се изчерви.

— Много се извинявам.

— Не се тревожете за това — Хариет му се усмихна окуражаващо. — На роклята ми нищо й няма. Четохте ли вече последния брой от Докладите, сър? Получих го тази сутрин и открих в него една невероятно интересна статия върху идентифицирането на вкаменели зъби.

— Все още не съм имал възможност да го прегледам, но няма да пропусна да го направя веднага щом се върна у дома. Щом вие казвате, че статията заслужава внимание, аз съм сигурен, че тя наистина ще ми бъде страшно интересна. Вашето мнение по тези въпроси за мен е образец на истинска ерудиция, госпожице Поумрой.

Хариет не успя да устои на ласкателството. Реши деликатно да сондира отношението му към вкаменените зъби.

— Колко мило от ваша срана, че смятате така. Работили ли сте повечко със зъби?