Епългейт се изчерви.
— Извинете ме, сър — той дръпна настрани загладения си кон. Гидиън пришпори впряга си. Огромните коне моментално реагираха и зачаткаха с копита в бърз тръс, файтонът бързо се отдалечи от Епългейт, който се изгуби сред тълпата. След това Гидиън отново отпусна юздите.
— Явно си си спечелила голям почитател в лицето на младия Епългейт — забеляза Гидиън.
— Той е много мил — отвърна Хариет. — А и имаме толкова общи неща с него.
— Като например интереса ви към вкаменените зъби?
Хариет се намръщи.
— Е, всъщност лорд Епългейт се интересува повече от фалангите. Но мисля, че се е насочил към грешна част от анатомията. Въз основа на зъбите на едно животно често мога да определя какви крака е имало. Растителноядните, например, обикновено имат копита. Хищниците имат нокти. Според мен, зъбите са далеч по-полезни от фалангите.
— Не мога да ти опиша какво облекчение изпитвам, че Епългейт мисли погрешно. По едно време наистина започнах да се опасявам, че насреща ми стои сериозен съперник.
Търпението на Хариет се изчерпа.
— Мисля, че ми се подигравате, сър.
Изражението на Гидиън някак се посмекчи, когато погледна надолу и срещна очите й.
— Съвсем не, госпожице Поумрой. Просто съм леко развеселен.
— Да, знам, сър. Но вече ми е ясно, че се забавлявате за моя сметка и това не ми е приятно.
Нежността в очите на Гидиън се изпари.
— Така ли било?
— Да, така е — сопнато отвърна Хариет. — Разбирам, че съвсем не ви е приятно, че се сгодихте при тези обстоятелства, и досега се стремях да проявявам търпимост.
Гидиън присви златистокафявите си очи.
— Търпимост?
— Да, търпимост. Но бих се радвала, ако не забравяте, че и аз не съм във възторг от сегашното положение. Струва ми се, сър, че и двамата трябва да се стремим да направим положението възможно по- търпимо. И вие можете да допринесете за това, като се въздържате от подигравки по адрес на мен самата или на приятелите ми.
За момент Гидиън сякаш бе объркан.
— Хариет, уверявам те, че не исках да ти се подигравам.
— Много ми е приятно да го чуя. В такъв случай, сигурно ще се постараете повече да не обиждате приятелите ми, както и интереса ми към вкаменелостите, нали?
— Хариет, мисля, че реагираш прекалено остро на една незначителна забележка.
— По-добре от самото начало да се държа така, както ще се държа и в бъдеще — уведоми го Хариет. — Уверявам ви, Сейнт Джъстин, че ако искате в бъдеще да имаме шансове за спокоен, мирен съвместен живот, ще ви се наложи да се научите да сте по-малко саркастичен и надменен. Не съм съгласна да срязвате и да ръмжите срещу всеки, който се приближи. Нищо чудно, че имате толкова малко приятели.
Гидиън се намръщи и ядосано отвърна:
— По дяволите, Хариет, прекалено самонадеяна си, за да ме обвиняваш, че съм надменен. Самата ти понякога можеш да си истински тиранин. Ако наистина желаеш да си осигурим спокоен и мирен съвместен живот, бих те посъветвал да не противоречиш на съпруга си за всяко нещо.
— Ха! Намерил се кой да ми дава съвети за брачния живот. Та вие никога не сте бил женен.
— Нито пък ти. И вече започвам да си мисля, че точно това е една от причините да си толкова свадлива. Прекалено дълго си живяла без мъж, който да те ръководи.
— Нямам особено желание да разполагам с мъж, който да ме ръководи. А ако смятате, че ще сте длъжен да ме ръководите, след като се оженим, то по-добре ще е да преосмислите ролята си като съпруг.
— Знам какво трябва да прави един съпруг — процеди през зъби Гидиън. — Но ти тепърва ще научиш какво трябва да прави една съпруга. А сега, ако нямаш нищо против, спри да дърдориш за неща, които все още въобще не разбираш. Хората започват да забелязват.
Хариет пусна една ослепителна усмивка, като бе съвсем наясно за любопитните погледи, които ги съпътстваха навсякъде.
— Мили боже! Ние естествено не искаме да ставаме център на внимание, нали?
— Вече станахме център на внимание.
— Точно това имах предвид, сър — промърмори тя. — Какво значение има дали спорим пред хората или не? Все едно, те ще ни зяпат. Така че, защо де не си направим някоя публична кавга насред парка, та да могат всички да видят и да се насладят на гледката?
Гидиън издаде някакъв приглушен звук, който можеше да е както подтиснат смях, така и вопъл от отчаяние.
— Хариет, ти си невъзможна. Ако се намирахме на друго място, а не насред парка, знаеш ли какво щях да направя точно в този момент?
Тя присви очи.
— Нищо свързано с насилие, предполагам?
— Разбира се, че не — Гидиън изглеждаше дълбоко отвратен от тази мисъл. — Без значение какво говорят хората за мен, аз никога не бих те наранил, Хариет.
Хариет прехапа устни, тъй като бе доловила гнева и болката в думите му. Нито за миг не можеше да си представи Гидиън да използва огромната си сила срещу нея. Винаги когато си припомняше нощта в пещерата, тя оставаше дълбоко впечатлена от начина, по който той умееше да контролира невероятната си физическа сила.
— Простете ми, Гидиън. Знам много добре, че никога не бихте се държали грубо с мен.
Очите му внезапно срещнаха погледа й.
— Откъде си толкова сигурна, Хариет? Нима ми вярваш толкова много?
Тя почувства, че ужасно се изчервява. Откъсна очи от неговите и съсредоточи погледа си върху ушите на конете.
— Забравяте колко интимно ви познавам, Сейнт Джъстин.
— Повярвай ми, не мога да забравя нито за миг — рече Гидиън. — По цели нощи не мога да заспя заради спомена колко интимно се познаваме. Напоследък въобще не спя добре, Хариет, и само ти си виновна за това. Ти завладя сънищата ми.
— О — Хариет не знаеше как да отговори на тези думи. Просто не знаеше със сигурност дали Гидиън има нещо против това, да завладяват сънищата му. Чудеше се дали да му спомене, че напоследък и той завладява нейните. — Съжалявам, че не спите добре, сър. Но понякога и аз имам проблеми със съня.
Гидиън изви устни в иронична усмивка.
— Но докато ти несъмнено прекарваш някоя и друга нощ в неспокойни мисли за вкаменели зъби, моите безсънни нощи са изпълнени с мисли за това, как точно ще правя любов с теб, когато най-сетне си в леглото ми.
— Гидиън!
— И точно това щях да направя сега с теб, ако не седяхме в открита карета насред обществения парк.
— Гидиън, тихо!
— Помни добре това следващия път, когато се изкушиш да държиш такъв тон на бъдещия си съпруг и господар, госпожице Поумрой. — Гидиън се усмихна с не особено добре прикрита заплаха в изражението. — Всеки път, когато го предизвикаш, може да си сигурна, че той ще си върне, като измисля нови и уникални начини да те накара да трепериш и стенеш от удоволствие в прегръдките му.
Хариет беше толкова шокирана, че не посмя повече да проговори. Факт, който явно достави огромно задоволство на Гидиън.
