Красавицата и звярът

— Да — призна Хариет. — Той бе много мил с мен и Фелисити още откак се появихме в града. Казва, че е ваш стар приятел, сър.

— Това беше преди много време — промърмори Гидиън, като бе приковал вниманието си изцяло върху конете, тъй като минаваха през доста оживена алея. — Мисля, че е най-добре повече да не танцуваш с него.

Хариет, която вече бе доста раздразнена от всички тези погледи, реагира доста по-рязко, отколкото би направила при други обстоятелства.

— Да не би да твърдите, че не одобрявате господин Морлънд, сър?

— Точно това твърдя, скъпа. Ако желаеш да танцуваш валс, ще съм щастлив аз да ти партнирам.

Хариет бе объркана.

— О, ами, разбира се, би ми било много по-приятно да танцувам с вас, милорд. Знаете това. Но съм чувала, че сгодените жени, както дори и омъжените жени, често танцуват с много други хора освен с годениците и съпрузите си. Нали е модерно да се прави точно това.

— Няма защо да се тревожиш за модата, Хариет. Ти ще наложиш свой собствен стил.

— Струва ми се, че вие се опитвате да наложите мой стил — Хариет извърна глава, за да избегне втренчения поглед на някакъв мъж на кон. Тя бе сигурна, че той каза нещо отвратително на приятеля си, докато се разминаваха с файтона им. След това до слуха й долетя доста неприятен смях.

— Опитвам се да те предпазя от неприятности — тихо отвърна Гидиън. — Ти си разумна жена, Хариет. Преди ми вярваше и сега трябва отново да ми повярваш. Стой настрана от Морлънд.

— Защо? — попита направо тя.

Гидиън стисна зъби.

— Не смятам, че е нужно да ти обяснявам.

— Е, аз пък смятам. Не съм глупава и неопитна ученичка, милорд. Ако желаете да направя или да не правя нещо, трябва да ми обясните защо — после внезапно я осени една мисъл, която я накара да забрави желанието да му се противопоставя. Усмихна се колебливо и рече: — Ако ревнувате от господин Морлънд, то ви уверявам, че нямате повод за това. Да танцувам валс с вас ми е далеч по-приятно, отколкото с него.

— Не става въпрос за ревност, а за благоразумие. Трябва ли да ти напомням, Хариет, че се намираме в това положение точно защото не се вслуша в нарежданията ми при един друг случай?

Хариет трепна и се сви, почувствала силно вината си. Не можеше да отрече, че тъкмо необмислената й постъпка през онази нощ, когато бе напуснала безопасността на дома си, докато залавяха крадците, бе довела до предложението на Гидиън да се оженят. После се постара да запази самообладание, като каза:

— Признавам, че вината е донякъде моя, милорд. Но ако бяхте ме включили в плана си, както ви помолих, щях да съм много по-предпазлива през онази нощ. Имате лошия навик да се държите прекалено авторитарно, сър, ако позволите да ви го кажа открито. Това е много неприятна черта на характера ви.

Гидиън я погледна и повдигна едната си вежда.

— Ако това е единственият недостатък, който откриваш в мен, мисля, че ще се разбираме чудесно, скъпа.

Тя го погледна намусено.

— Това е сериозен, а не незначителен недостатък, сър.

— Само в твоите очи.

— Само моите очи имат значение — сърдито отвърна тя.

Устните на Гидиън бавно се разтегнаха в лека усмивка.

— В това съм напълно съгласен с теб. Наистина само твоите очи имат значение. А очите ти са много красиви, Хариет. Казвал ли съм ти го?

— Не, сър, не сте.

Тя веднага се размекна от комплимента му.

— Тогава позволи ми да ти го кажа сега.

— Благодаря ви — Хариет се изчерви, докато файтонът продължаваше нататък по алеята. Не беше свикнала да й казват, че нещо в нея е красиво. — Фелисити каза, че цветът на бонето ще помогне да се откроят очите ми.

— Наистина е така — Гидиън явно бе развеселен.

— Но не мислете, че ласкателствата ви ще ме накарат да забравя ужасния ви навик да издавате заповеди, сър.

— Няма да го забравя, скъпа.

Тя го погледна изпитателно.

— Сигурен ли сте, че няма да ми кажете защо предпочитате да избягвам господин Морлънд?

— Ще е достатъчно, ако ти кажа само едно: той не е такъв ангел, какъвто изглежда.

Хариет се намръщи.

— Знаете ли, точно това си помислих, когато го видях снощи. Че прилича на някой архангел от старите картини.

— Не обърквай реалността с външния вид.

— Няма, милорд — обидено отвърна тя. — Не съм такава глупачка.

— Зная — нежно каза Гидиън. — Но имаш лошия навик да си много своеволна и опърничава.

— Струва ми се, че така е съвсем честно: и аз да имам недостатък, който да се равнява по сериозност на вашия — мило отвърна Хариет.

— Хмм.

Хариет тъкмо се канеше да продължи да разпитва за Морлънд, когато сред тълпата ездачи по алеята забеляза едно познато лице. Тя се усмихна за поздрав към лорд Епългейт, който яздеше един загладен, скоклив скопен жребец. Това животно беше напълно в крак с модата, в пълна противоположност на техните коне. От него се излъчваше някаква фина и жизнена елегантност, която хармонираше отлично с елегантните дрехи на ездача.

— Добър ден, госпожице Поумрой. Сейнт Джъстин — Епългейт поведе изящния си кон успоредно на жълтия файтон. Погледът му се задържа малко по-дълго върху лицето на Хариет, обрамчено от надипленото й тюркоазеносиньо боне. — Днес изглеждате прелестно, госпожице Поумрой, ако ми позволявате да ви го призная.

— Благодаря ви, сър — Хариет погледна скришом Гидиън. Той изглеждаше определено отегчен. После тя отново погледна Епългейт. — Успяхте ли вече да прочетете статията за идентифициране на вкаменели зъби в последния брой Докладите!

— Да, наистина — увери я Епългейт ентусиазирано. — Веднага щом ми я споменахте, аз се прибрах у дома и я прочетох. Много е интересна.

— Най-заинтригувана бях от онази част от нея, в която се обсъждаше идентифицирането на зъби от влечуги — внимателно спомена Хариет. Все още не искаше да издава с намеци нещо за скъпоценния си зъб, но вече отчаяно й се искаше да го обсъди с някого.

Епългейт придоби сериозно, замислено изражение.

— Много впечатляващо, наистина. Самият аз обаче се съмнявам, че човек може да отгатне толкова много неща само по зъбите. В това отношение фалангите са далеч по-полезни.

— Е, да, наистина е много полезно човек да разполага с нещо повече от един зъб, за да направи някакви по-общи заключения — отвърна Хариет, като се стараеше да поддържа учтивия разговор. Тя вече бе забелязала, че Гидиън въобще не се опитва да й помогне.

Епългейт се усмихна с възхищение.

— Вие винаги сте толкова прецизна и методична в подхода си към тези въпроси, госпожице Поумрой. Винаги е толкова поучително да ви слуша човек.

Хариет почувства, че отново се изчервява цялата.

— Колко любезно от ваша страна, че казвате подобно нещо, сър.

Гидиън най-сетне благоволи да обърне внимание на Епългейт.

— Имате ли нещо против да помръднете малко коня си, Епългейт? Изнервя сивия ми кон.