до леглото ти?
Джулиана престана да диша за няколко секунди. След това пое доза въздух и се насили да укрие факта, че трепери.
— Прословутото ми тяло в замяна на услугите ти като консултант? Не си играй с мен, Травис. След като не правиш бизнес от добро сърце, със сигурност не би го правил и за секс!
Той не помръдна. Когато заговори, гласът му беше много, много тих.
— Но ако ти кажа, че това е хонорарът ми, Джулиана?
Тя потрепери, съзнавайки, че той преднамерено я измъчва.
— Ще ти кажа да се разходиш по продължението на вълнолома.
Той се завъртя и се загледа през прозореца в мрака.
— Да, очаквах това. Добре, хитра госпожо. Ще ти кажа хонорара си за опита да спася „Флейм Вали Ин“ и бъдещето на „Каризма“. Ще бъде същият като преди пет години — част от собствеността.
Джулиана се задъха, този път не шокирана, а възмутена.
— Очакваш Дейвид и Ели да те направят партньор в предприятието, ако го спасиш от собствените си инвеститори? Дрънкаш врели-некипели. — Тя бързо размисли. — Но все пак нещо в този смисъл би могло да се реши. Може да бъде много малка част от собствеността. Не можеш да очакваш Дейвид и Ели да ти дадат половината или нещо подобно?
Травис косо я изгледа през рамо, преценявайки я.
— Не. Не разбираш, Джулиана. Не искам част от „Флейм Вали Ин“. Ако по някакво чудо успея да спася курорта, той ще има нужда от много пари и много работа. Въпреки това голяма е вероятността след няколко години да рухне. Искам част от нещо сигурно.
Тя го изгледа внимателно, както би изгледала лешояд, и усети как стомахът й се сви.
— Какво сигурно нещо?
— „Каризма“.
Джулиана за малко не изпусна чашата си с бренди. Разтвори уста от учудване. Втренчи се в него, без да може да разбере какво каза.
— Част от „Каризма“? Искаш част от моето предприятие? Но Травис, „Каризма“ е мое. Изцяло мое. Изградих го от нула. Никой от семейството ми по никакъв начин не е замесен. Не си сериозен.
— Добре дошла в реалния свят. Напълно съм сериозен. Казах ти, че обичайните ми хонорари са винаги много високи, Джулиана. И ако си съгласна със сделката, трябва да разбереш, че голяма е възможността да не успея да спася курорта. Но очаквам да ми бъде платено дори и ако не спася „Флейм Вали“.
Джулиана се олюляваше. Отчаяно се опитваше да събере мислите си. Не очакваше подобно нещо, макар че, поглеждайки назад, вероятно е трябвало да очаква това или нещо също толкова възмутително. Травис Сойер беше ужасен противник.
— Но „Каризма“ е мое — повтори тя, зашеметена. — Всичко направих съвсем сама. Години наред в Сан Франциско се учех как се управлява верига от кафенета, спестявах парите си, за да купя първите машини и да намеря добро място. И успях, съвсем сама.
— И съвсем сама изложи на риск бъдещето на „Каризма“, като даде заем на Къркуд и братовчедка си. — Травис, се отправи към вратата. — Помисли си, Джулиана. Ще се отбия в заведението ти в понеделник сутринта, за да чуя решението ти.
— Травис, почакай, нека поговорим за това. Мисля, че можем да постигнем някакъв разумен компромис, ако само…
— Не правя компромиси, когато става дума да си осигуря възнаграждението. Взех си поука от случилото се преди пет години. Научих се от работата ми с хората на име Грант.
— Но, Травис…
Джулиана скочи на крака, но вратата вече се затваряше зад него. Тя изтича до прозореца навреме, за да го види как влиза в буика, който вечерта беше паркирал пред апартамента й. Фаровете светнаха и я заслепиха. Още миг и той си тръгна.
— Ти проклето, подло, коравосърдечно коп… „Каризма“ е мое, по дяволите. Мое! И никога няма да ти разреша да притежаваш част от него!
Джулиана се спря в средата на тирадата си, защото като светкавица й проблесна мисъл.
Ако отстъпи парче от „Каризма Еспресо“, финансово Травис в течение на години може да бъде обвързан с нея. Животът им неизбежно здравата ще се оплете. Напоследък е по-лесно да се отървеш от съпруг, отколкото от бизнес партньор.
И ако през цялото време се навърта около нея, за да работи, каза си Джулиана, чийто дух се повишаваше, тя просто знаеше, че ще може да го накара да разбере, че са родени един за друг.
Травис усети напрежението, стегнало вътрешностите му, докато паркираше буика си пред „Каризма Еспресо“ в понеделник. Би трябвало вече да е свикнал с неприятното усещане, каза си той. Не заради това будува цели две нощи.
Видя светлините вътре в еспресо бара и си помисли, че зърна червената коса на Джулиана, когато се вмъкваше в задната стая. Ръцете му се стегнаха около волана. Все още не можеше да повярва, че постъпва така. Но предполагаше, че тя няма много да се изненада. Цялата сделка беше тръгнала наопаки от момента, в който срещна Джулиана. Оттогава нищо не се случи така, както го беше планирал, тогава как би могло да се оправи сега?
Насили се да излезе от колата и се запъти към кафенето. Трябваше да е готов за всякакъв отговор, който можеше да получи. Джулиана беше всичко друго, но не и предвидима. А и „Каризма“ беше нещо много, много важно за нея.
Чудеше се дали тя ще разбере какво правеше той и защо. Целият идиотски план му хрумна в разгара на спора в събота през нощта и все още не беше сигурен накъде ще тръгне всичко това. Действаше инстинктивно, опитвайки се да спечели малко време.
Щеше ли Джулиана да се сети, че използва странната сделка, за да остане с нея още малко? И ако се сетеше, щеше ли да побеснее или тайно щеше да се зарадва?
Дори и ако се съгласеше, той нямаше начин да разбере защо тя го правеше. Може би защото отчаяно искаше да помогне на братовчедка си и на Дейвид Къркуд. Или щеше да се съгласи, защото той я беше накарал да осъзнае колко несигурно е бъдещето на „Каризма“ заради идиотския заем, който е отпуснала на семейство Къркуд.
Или можеше да се съгласи, защото все още държи малко на него и е склонна да рискува да бъде уловена във финансови окови, докато най-после изяснят обърканите си отношения.
А и накрая чисто и просто можеше да запрати чаша еспресо в лицето му и да му каже да изчезва.
Дама или тигър? Чудеше се Травис, докато отваряше вратата. Животът с Джулиана никога не е скучен.
— Той е тук, Джулиана.
Санди Оукс, чиито многобройни обеци весело задрънчаха, се обърна към вратата, когато Травис влезе. Косата й беше обработена с гел и стегната в лъскава патешка опашчица в стила от петдесетте години, очите й заблестяха от любопитство.
— Ела и го изяж, шефке.
Мат Линтън, който подреждаше чаши за еспресо, вдигна поглед.
— Ха. Ето го. Горкият човек. Виж как е застанал там, толкова наивен и нищо неподозиращ.
— Направо ти къса сърцето — отбеляза Санди. — Искам да кажа, горкият човек, няма представа какво го чака.
— Ако бях на негово място, отдавна да съм офейкал — добави Мат, хилейки се.
Травис тихо изсумтя, искаше му се Джулиана понякога да бъде по-дискретна.
— Знаете ли какво, плановете за разширяване на „Каризма Еспресо“ не включват задължително и вас двамата — измърмори той.
— Ооо — провикна се Санди. — Долавям заплаха.
— Джулиана — извика Мат по-високо. — Ела да ни спасиш. Заплашват ни.
Травис умоляващо вдигна поглед към тавана и стисна зъби. След минутка Джулиана излезе от задната
