които биха ти предложили транспорт, като знаят, че имаш намерение да ги разориш.
— Нямаш нужда от много любезен мъж — процеди Травис през зъби. — Имаш нужда от някой, който знае как да държи на своето с теб. Някой, който няма да те остави да се измъкнеш безнаказано. Някой, който е толкова силен или по-силен от теб.
— Може би си прав.
Джулиана се усмихна и остро го изгледа.
— Но напоследък жената не може да си позволи да бъде твърде придирчива. Понякога трябва да занижи изискванията си.
Усмивката на Травис беше хладна като нейната.
— Искаш да кажеш, че си занижила изискванията си, когато си ме избрала за втори годеник?
— Ти го каза, не аз. Но сега, след като го спомена…
— Джулиана, стига. Казах ти вече, не съм в настроение за заядливите ти отговори. Тази вечер искам само няколко прями отговора. Винаги съм мислил, че прямотата е твоя специалност. Някога ми беше казала, че искаш всеки да знае точно какво му е отношението към теб и на теб да ти е ясно в какви отношения си с другите.
— Отговорих на въпросите ти. Сгодих се за Дейвид, защото имахме много общи неща и защото мислех, че ме обича, а и той мислеше, че ме обича. За един месец и двамата открихме грешката си. Всъщност в интерес на истината аз го установих след няколко дни. Така или иначе развалихме годежа. Не си развалихме отношенията.
— Искаш да кажеш, че Дейвид е сложил край на всичко, когато е разбрал, че ще го побъркаш, като се опитваш да го накараш да ти играе по гайдата. Вероятно Ели му се е сторила като тихия, сладък, златокос ангел, след като цял месец е бил сгоден за теб.
— Да не би да намекваш, че съм вещица?
— Не, мадам, макар и да признавам, че те нарекох така преди малко тази вечер, когато наблюдавах как напускаш паркинга на курорта. Ти си това, което те нарече Къркуд — много жена. Не всеки мъж иска толкова много жена. Къркуд е разбрал, че не може да се справи с теб. Завъртяла си му главата и след това се е ядосал, че ти е позволил да го направиш.
— По-скоро като теб и Ели.
Джулиана чувстваше, че се дразни и се предупреди да не допусне Травис да я доведе до състояние да си изпусне нервите.
— Като Ели и мен? Възможно.
Травис пое глътка от брендито и замислено се загледа в газовата камина от черен камък.
— Всъщност може би си права. Но вече няма значение. Това, което беше между Ели и мен преди пет години, вече е само пепел.
— Не съм много сигурна — отбеляза Джулиана хладно. — Тази вечер видях как двамата се гледате. Във въздуха се долавяха много стари емоции.
Травис отблъсна забележката с нетърпеливо махване с ръка.
— Стар яд от моя страна. Стар страх от нейна вероятно. Минали са пет години и тя се е убедила, че съм забравил всичко за „Флейм Вали Ин“. Всъщност тя преживя атака на безпокойство тази вечер, когато разбра, че нищо не съм забравил.
— Отмъщението е мощно оръжие, така ли, Травис?
— Държи ти топло, когато нямаш почти нищо друго — съгласи се той.
Погледът му отново се върна на лицето й.
— Кажи ми какво се случи, когато разбра, че Къркуд разваля годежа, защото е влюбен в братовчедка ти.
— Това е лично. Защо да ти казвам?
— Обзалагам се, че е имало истинска сцена. Фойерверки и изригвания. Кръв и черва навсякъде. Никога не би се отказала лесно от нещо, което искаш. Би ли се като разярена котка, за да задържиш красивия си калаен бог?
Джулиана сбърчи нос.
— Златен бог, не калаен.
— Хайде да се съгласим с бог от папиемаше. Би ли се за него, Джулиана?
— Какво те интересува?
— Искам да знам, по дяволите. Искам да знам дали си се била за него. Може би искам да знам дали още се биеш за него. Просто ми отговори на въпроса.
— Не ти дължа никакви отговори. Ти би ли се за Ели? Колко ожесточено? Още ли се биеш за нея? Да не би превземането на „Флейм Вали“ да е опит да си върнеш нея?
Това изглежда го стъписа за миг. Травис наистина се смути.
— Не правя нещата така, както ти ги правиш.
— Просто си се завъртял и си си тръгнал, а? И разбира се, си обещал да си отмъстиш.
— Мисля — каза Травис, — че е по-добре да сменим темата.
— Ти започна този разговор.
— Логиката ти е необорима, мадам. — Той я поздрави с чашата си. — Имаш право. Аз го започнах.
— Харесва ми, когато използваш силни думи. Толкова професионален мачо.
Той поклати глава.
— Май тази вечер наистина си в настроение да се заяждаш?
— Имам добра причина.
— Не ти се оказа изоставена на място без никакъв транспорт.
Кристалностуденият поглед на Травис се закова върху нея.
— Защо, по дяволите, вложи личните си пари във „Флейм Нали“, Джулиана? Ти си умна делова жена. Би трябвало да ти е ясно, че е много рискована инвестиция.
Тя замига при тази рязка смяна на темата.
— Значи пак се връщаме на това?
— Да, връщаме се и няма да сменим темата, докато не получа някои отговори.
Джулиана въздъхна и отпи от брендито си.
— Вече ти отговорих. Аз съм от семейството. Знаех, че Дейвид и Ели са затруднени. Дадох им заем. Също и родителите ми, ако искаш да знаеш. И чичо Тони. Всички в семейството се опитаха да помогнат на Дейвид и Ели да спасят курорта. Всички имаме участие в него.
Травис с трясък остави чашата с бренди на масата.
— По дяволите, Джулиана, твърде умна си, за да се оставиш да се забъркаш в тази каша. Работих достатъчно дълго с теб, за да разбера, че си всичко друго, но не и глупачка, когато става дума за бизнес. Не може да не си знаела колко зле са нещата в курорта.
Той й хвърли бърз, кос, изпитателен поглед.
— Да не би Къркуд да те е излъгал за тежкото положение?
— Не, не ме е излъгал. Знаех точно колко зле са нещата.
— И въпреки това му даде парите.
— Той и Ели се борят да спасят курорта. Исках да им дам шанс. Разбира се, това, което не знаех на времето, е, че ти и „Фаст Форуърд Пропъртиз Инкорпорейтид“ сте чакали да се нахвърлите върху ранената жертва при първия признак на кървене. Всички предполагахме, че фирмата „Фаст Форуърд“ ще прояви разбиране, когато Дейвид се обърна към нея след около месец и я помоли за отсрочка. Очевидно предположението ни е било грешно.
— Очевидно — съгласи се Травис сухо. — Ще загубиш дяволски много пари заради Дейвид и Ели Къркуд.
— Ако загубя парите си, Травис, това ще бъде заради теб, не заради Дейвид и Ели.
Травис изруга и скочи на крака.
— О, не, не можеш. Не можеш да обвиняваш мен за това.
Започна да крачи напред-назад по сивия килим.
— Не се опитвай да обвиняваш мен — повтори той дрезгаво. — Никога не е трябвало да влагаш пари във „Флейм Вали“ и го знаеш.
