момент. Очевидно напускането на Джулиана ги е подтикнало да инсценират сблъсък.
— Какво по дяволите мислиш, че правиш, Сойер? — попита Рой Грант.
Той изгледа враждебно Травис през лещите на бифокалните си очила.
— Какво каза на дъщеря ми, че толкова я разстрои?
— Защо не попиташ нея? Аз съм залятият с гуакамоли — измърмори Травис.
Рой Травис много се е променил, помисли си той. От двамата братя Грант той е по-млад с две години и за годините си все още е в добра форма. Винаги е бил по-спокойният, по-тихият, но тази вечер не играеше добре ролята си.
— Всъщност въпросът е — намеси се Тони Грант, червендалестото му лице почервеняло от гняв, — какво правиш тук тази вечер, Сойер? Познавам те. Наумил си си нещо. Каквото и да е то, по-добре внимавай, господине. Рой и аз няма да те изпускаме от око.
— Ще го имам предвид.
Травис се зачуди дали вратовръзката му може да бъде спасена. Изведнъж го блъсна мисъл, която отново го възбуди към действие. Тази вечер Джулиана беше в състояние да си тръгне и фактически да го изостави на петдесет километра от апартамента му.
— О, колата!
— Ако ключовете са в нея, вероятно отдавна е тръгнала — увери го Дейвид развеселено.
— Ключовете са в мен. — Травис пъхна ръка в джоба си и ги намери. — Но не знам дали не е от жените, които държат резервни в чантата си.
— Винаги носеше, когато излизах с нея — отбеляза Дейвид. — Както казах, тя обикновено е една крачка пред мъжа. Такава е нашата Джулиана. Това понякога много дразни, не е ли така?
— Колата.
При мисълта, че е останал без транспорт, Травис се юрна към вратите на фоайето.
— Почакай само още една проклета минута — Рой извика след него.
Травис пренебрегна предупреждението. Излетя през вратите на фоайето, изтича покрай стреснатия служител на рецепцията и се насочи навън към ярко осветения вход на курорта.
Ръмженето на ядосаната спортна кола вече ечеше в нощния въздух. Травис рязко се спря на алеята и гневен и объркан видя как червеното купе на Джулиана зафуча към главния път.
— Проклетата червенокоса вещица!
Травис застана с ръце, свити в юмруци на бедрата си, и проследи как фаровете на купето изчезнаха на завоя към магистралата.
— Направи го. Тръгна си и ме изостави.
— Това, което не трябва да забравяте за Джулиана — каза Дейвид, който небрежно пристъпи и застана до Травис, — е, че е малко импулсивна дори при нормални обстоятелства. Единственото нещо, за което винаги запазва присъствие на духа, е бизнесът. От друга страна, е щедра до крайност. Не може да търпи да гледа някой да страда. Има шанс, след като пропътува двадесетина километра, да се сети, че няма с какво да се приберете, да се върне и да ви спаси.
— Сигурно има шанс това да стане. Страхотен шанс!
Дейвид кимна.
— Вероятно сте прав. Очевидно ви беше ядосана. Ей, ама не се тревожете, приятелю.
Той потупа фамилиарно Травис по рамото.
— Ще ви върна в Джуъл Харбър. Никакъв проблем.
Травис тихичко, цветисто и от все сърце изруга. Мисълта да приеме приятелско извозване от мъжа, когото имаше намерение напълно да разори, беше достатъчна, за да му замае главата. И на всичкото отгоре Къркуд е бившият годеник на Джулиана — златният й бог.
Травис се зачуди дали Джулиана нарочно го е изоставила — именно, за да се окаже той в тази странна светска ситуация. Беше сигурен, че неловката ирония на цялото положение ще допадне на изопаченото й чувство за хумор. Тази жена беше заплаха.
— Може би някой от гостите ви ще се върне в Джуъл Харбър по-късно вечерта — не се предаваше Травис.
Дейвид замислено се намръщи.
— Точно сега никой не ми идва наум.
— Може би бих могъл да се обадя от рецепцията и да наема кола.
— Нямаме услуга за наемане на коли.
— А кола от летището? — раздразнено опита Травис.
— Момчето, което обслужва летището, вече се прибра. — Дейвид се усмихна. — Страхувам се, че оставате с мен.
Травис отърси друга локва от гуакамоли от ръката си и много внимателно каза:
— Мисля, че е най-добре да ви кажа кой съм.
— Защо не? — заяви Дейвид спокойно. — Откакто се появихте на терасата, се чудя кой сте и защо станахте причина жена ми за малко да не припадне. А Рой и Тони гледаха, сякаш са видели призрак.
Травис го изгледа, без да иска, с известно уважение, след като му стана ясно, че Дейвид Къркуд е нещо повече от това, което се виждаше на повърхността. Трябваше да е подготвен да открие у човека скрити дълбочини, припомни си Травис. В края на краищата някога Джулиана е била влюбена в него.
— Аз съм шефът на „Фаст Форуърд Пропъртиз Инкорпорейтид“ — каза Травис.
Дейвид бавно си пое въздух.
— Значи времето ми изтече?
— Почти. Аз управлявам бизнес, Къркуд, а не благотворителна фондация.
Дейвид прокара пръсти през косата си.
— Не, изобщо нямате вид на благотворител. Но това не отговаря на въпроса. Какво сте още, освен големият лош вълк, дошъл да събори къщата ни?
Травис въздъхна, не му се искаше много да му разкаже всичко, но знаеше, че в последна сметка то ще излезе на бял свят.
— Аз съм човекът, който спаси мястото преди пет години, когато Тони и Рой балансираха на ръба на банкрута.
Погледът на Дейвид се изостри.
— Консултанта, когото преметнаха? Този, който е очаквал да получи една трета от курорта като възнаграждение за направените услуги?
— Знаете за сделката?
— Не всичко. Никой не говори за този инцидент. Никой не говори за вас или за случилото се преди пет години. Но намерих някои документи и записи в офиса, когато поех бизнеса след брака си. Мисля, че сглобих цялата история. Включително факта, че някога сте бил сгоден за жена ми.
— Да, добре, и ако това ви успокоява, не съм дошъл, за да си я искам. Това, което искам, е „Флейм Вали“.
— Не искате просто възнаграждението си. Значи, дошли сте да си отмъстите?
Травис вдигна рамене.
— Искам само дължимото ми.
— Нали Джулиана не е част от случилото се преди пет години?
— Не. — Травис се загледа в мрака. — Не трябваше да я намесвам.
— Нямаше начин да го избегнете.
Дейвид извади връзка ключове от джоба си.
— Хайде, Сойер. Ще ви откарам обратно в Джуъл Харбър.
— Защо искате да ми правите услуги?
— Не го приемам като услуга — каза Дейвид, тръгвайки към белия мерцедес. — Приемам го като последна, отчаяна битка на удавник. Искам да използвам времето оттук до Джуъл Харбър, за да ви накарам да изслушате моята позиция.
— По-добре да си спестите въздуха, Къркуд. Казах ви вече, че не управлявам благотворителна организация.
Но неохотно Травис тръгна към мерцедеса. Нямаше да спори за безплатния превоз по това време на
