пет години.
— Имаш вид на очарователна мъченица, Ели. Но по-добре се отпусни. Няма да нараня Джулиана.
— Ти я използваш. Тя ми е дубльорка. Ако не можеш да притежаваш една от жените Грант, ще вземеш другата, така ли? Отмъщението ти няма да бъде пълно, ако не вкараш една от нас в леглото.
Травис се загледа в нея, за първи път истински се разгневи. Изправи се.
— Достатъчно, Ели. Не се чуваш какво говориш. Просто за сведение ще ти кажа, че няма начин Джулиана някога да ти бъде дубльорка. Джулиана е абсолютно уникална. Тя не е ничия дубльорка. И никога не би могла да бъде. Сега ти предлагам да си тръгнеш, преди да си произнесла още една дума.
— Не съм свършила.
Ели вдигна брадичката си, предизвикателно, с дързостта на ранена сърна.
— Искам да знаеш, че познавам номерата ти. Ни най-малко не ти вярвам, каквото и да мислят другите.
— Така ли? Добре, тогава ще трябва много да внимавам.
Травис заплашително пристъпи и Ели потисна малък вик.
— Не ме докосвай, чудовище такова.
Тя отскочи назад, обърна се и изтича към вратата.
Травис наблюдава с леко отвращение как бившата му годеница подплашено избяга. Джулиана никога нямаше да избяга така, помисли си той. Щеше да настоява на своето.
Травис седна на бюрото си, взе купчината хартии, които прелистваше преди няколко минути. Думите на Ели прозвучаха в главата му.
Трябваше да избирам между семейството ми и теб.
Травис знаеше, че греши, като каза на Ели, че Джулиана е абсолютно уникална. Едно важно нещо я свързваше с Ели. Тя също беше страшно лоялна към семейството си.
Травис се молеше никога и с Джулиана да не се окаже в същото положение, в което се оказа с Ели преди пет години — положение, при което дамата би трябвало да избира между него и семейството си. Изглежда, той винаги губи в такива ситуации.
Като осъзна този факт, той отново се запита какво ли ще се случи, ако не успее да спаси „Флейм Вали Ин“.
Вратата рязко се отвори в средата на тази мисъл и Джулиана влетя в стаята с книжна торба със символа на „Каризма“, изрисуван от едната й страна.
— Е, и какво си сторил на братовчедка ми, чудовище такова?
Тя бляскаво се усмихна, остави торбата на бюрото и извади гигантска пластмасова чаша за кафе.
Травис я изгледа, усмивка заигра в крайчеца на устата му. Днес тя изглеждаше много шик в плисирана спортна пола, тесен елек и риза с широки ръкави.
— Чудовище такова? — повтори Травис и въодушевено изгледа чашата с кафе.
— Мисля, че това бяха точните й думи.
Джулиана отхлупи втора чаша и седна на стола, който братовчедка й току-що беше освободила.
— Двамата сте си разиграли малка сцена тук, така ли да разбирам?
— Трудно е с Ели да разиграем нещо повече от малка сцена. Тя винаги бяга, когато нещата започнат да стават интересни.
Травис махна капака от чашата си и с наслада вдъхна аромата.
— Точно каквото ми трябваше.
— Помислих си, че по това време ще си готов за сутрешната си пауза за кафе. Реших да ти спестя разходката до „Каризма“. Пък и аз самата се нуждаех от почивка. Мелвин и аз отново сме врагове. И така за какво се карахте с Ели?
— Тя мисли, че те шантажирам да спиш с мен.
Травис фиксира Джулиана над ръба на чашата си, докато тя поемаше глътка от силното тъмно кафе.
— Ха, и тя ли?
— Не бих се учудил, ако Санди и Мат, родителите ти и Тони Грант подозират същото нещо. Така практически мнението става единодушно.
— Много лошо, че не е истина — отбеляза Джулиана. — Наистина е вълнуваща мисъл.
Травис се раздразни.
— Не беше много очарована онази нощ, когато ти го предложих. Доколкото си спомням, ти направо ме изхвърли от апартамента си, когато предложих да взема красивото ти тяло като възнаграждение за това, че ще спася „Флейм вали“.
— Да, разбира се, че те изхвърлих. Трябваше, заради самия теб.
— Заради мен?
— Разбира се. Ако се бях съгласила да те оставя да ме шантажираш да спя с теб, за нула време щеше да се стопиш от терзания.
Травис внимателно остави чашата си.
— За какво?
— Заради истинската причина, поради която имам връзка с теб. Всеки път, когато те целувам или ти казвам, че те обичам, частица от теб щеше да ти шепне, че те дресирам като куче заради курорта. Това беше начинът да отделя напълно бизнеса от личните ни отношения.
Травис кисело изруга.
— Винаги една крачка напред, нали така?
— Не мога да го избегна. Такава ми е природата. Признавам, че за твое добро трябваше да потуша вълнуващия ти опит за шантаж.
Джулиана се изправи на крака и мина от неговата страна на бюрото. Погледът й беше пълен със съблазнителен, закачлив хумор.
— Но и за миг не си помисляй, че предложението ти не ми се стори прелестно и вълнуващо.
Травис се усмихна, бутна настрани чашата и посегна към нея. Свали я на скута си, прегърна я.
— За твое сведение, ако беше приела предложението за шантаж, далеч нямаше толкова да се терзая.
— Така ли?
Тя го целуна по шията.
— Не. Следващия път, когато правиш нещо заради мен, първо се консултирай с мен, окей?
— Окей.
Тя приканващо отърка носа си в шията му.
— Кога е следващата ти среща?
— Нямам насрочени срещи за тази сутрин.
Травис пусна ръка по хълбока й, усети стегнатото й тяло. Всичко в тази жена го възбуждаше, помисли си той учуден. Стисна шепа гъсти червени къдрици в юмрука си.
Джулиана се изсмя.
— Правил ли си го някога на работното място, така да се каже.
— Не. — Той се усмихна. — А ти?
— Никога.
— Звучи сякаш имаме нещо да наваксваме.
Той нежно я вдигна и внимателно е положи на края на бюрото, обърната към него. След това бавно издърпа нагоре трикотажната сива пола нагоре. Пръстите му се затвориха около коленете й. Джулиана има много красиви колена, помисли си той. Красиви, заоблени колена. Странно, никога не си е давал сметка колко привлекателни могат да бъдат коленете на една жена.
— Травис? — Тя постави ръка на раменете му. Топазените й очи заблестяха.
— Да?
— Няма нищо лошо, ако от време не време си даваме вид, че ме шантажираш. Какво ще кажеш?
Той хитро се усмихна и бавно разтвори прелестните й крака.
— Винаги съм готов да поддържам някаква илюзия заради теб, любима.
