Шеста глава
— Джулиана, положението е твърде сериозно. Много се тревожим за последиците. Затова всички решихме да организираме тази семейна среща. Трябва да разберем точно какво става.
— Естествено, мамо. Разбирам. Но всичко е под контрол. Вярвай ми.
Джулиана огледа трите сериозни лица около масата, пое си въздух и потопи лъжица в купата с пикантната супа от черен боб. Тази малка семейна група не вдъхва много доверие. Само много тревога, реши тя. Великолепната мексиканска храна в калифорнийски стил, която сервираха в живописния ресторант в търговския център, компенсираше неприятното преживяване с печалната компания, която беше принудена да търпи.
Когато тази сутрин я поканиха на обяд, Джулиана се опита да измисли някакво любезно извинение и да откаже, но не успя да измисли приемлив довод, с който да откаже на родителите си и на чичо Тони. В случая обядът беше нещо малко или повече заповед.
— Тони и аз много пъти обмисляхме въпроса — информира Рой Грант дъщеря си.
Той отблизо я наблюдаваше през бифокалните си очила, бръчките по лицето му изразяваха тревога.
— Не можем да си представим какво е намислил Сойер, но няма никакво съмнение, че за всички нас това е лоша новина.
— Точно така — обади се Тони Грант, който се мръщеше над чинията си, от която преливаха царевичната питка с плънка от пиле с чили и сметана, която местните хора наричаха енчилада. — Сойер носи само беди. Всички го знаем. Той иска „Флейм Вали“ и ще го вземе по един или друг начин. Пет години се е подготвял за това. Можеш ли да повярваш? Пет години. Господи, човекът наистина е злопаметен.
— Още тогава знаехме, че нещата могат да тръгнат на зле, след като той разбра, че Ели не иска да се омъжи за него — каза Рой. — Опитах се някак да му се отплатя, но той не искаше и да чуе.
Джулиана вдигна поглед.
— Както разбирам, възнаграждението е трябвало да бъде една трета участие във „Флейм Вали“. Предложихте ли му това, след като Ели го отблъсна?
— По дяловите, не — избухна Тони. — Не можехме да дадем една трета от мястото на човек, който не е от семейството. За Бога, момиче, къде ти е умът? „Флейм Вали“ е семейно предприятие. След като сватбата беше отменена, това означаваше, че и сделката е анулирана. Но Рой и аз се опитахме да предложим компенсация на Сойер. Не е като да сме го измамили напълно.
— Аха. — Джулиана си взе шепа хапки от царевична питка и ги топна в соса. — Предложихте ли му пари, равностойни на една трета от „Флейм Вали“?
Устата на майка й се стегна.
— Разбира се, че не, скъпа. Това би означавало да му дадем около милион долара. Не бихме могли да платим на него или на който и да е друг консултант толкова пари. Но му предложихме напълно разумен хонорар като на консултант.
— Единственото лошо нещо с хонорара, който сте му предложили, е, че не е възнаграждението, за което сте се уговорили, когато е приел работата.
Лицето на Тони Грант почервеня.
— Беше просто уговорка, а не подписан контракт и всичко беше свързано с женитбата с Ели. Не се получи и слава Богу. Само при мисълта колко нещастна щеше да бъде, ако се беше омъжила за Сойер, стомахът ми се свива. По дяволите, и сега ме боли.
Джулиана извъртя очи и сдъвка хапките.
— Мисля, че се дължи на соса от зелени чушлета в енчиладата ти. Знаеш, че от тях винаги те боли стомах, чичо Тони.
— Вижте какво, така няма да стигнем до никъде — каза баща й. — Скъпа, не сме се събрали, за да предъвкваме миналото. Лошо или добро, стореното е сторено. Трябва да мислим за настоящето.
— Но няма за какво да се тревожим, татко — Джулиана се усмихна успокоително. — Казах ти, всичко е под контрол. Травис сега работи за мен. Покрай ангажимента си с „Каризма“ той се съгласи да се опита да спаси „Флейм Вали“. Знае, че ако курортът фалира, аз ще загубя част от парите си.
— Скъпа, това няма смисъл — каза Бет Грант тревожно. — Защо Травис Сойер ще ти прави услуги?
— Казах ти защо. „Каризма“ е клиент на „Сойер Мениджмънт Систъмз“. Не е услуга, а делово споразумение.
— Всички тези проклети инвеститори във „Фаст Форуърд Пропъртиз“ са и негови клиенти — изсумтя чичо Тони. — По-големи клиенти от „Каризма“, вярвай ми. Те първи ще дойдат, не забравяй.
Джулиана почервеня.
— Добре, може би има нещо повече от чувството на Травис за ангажимент към „Каризма“. Може би го прави заради мен.
Родителите й и чичо Тони се втренчиха в нея със зяпнали уста. Бет Грант първа се съвзе.
— Заради теб? Какво искаш да кажеш, Джулиана? Какво става тук?
— Е, ако искаш да знаеш, мамо, надявам се да се омъжа за този човек в близките дни. Мисля, че и той ме харесва, макар че все още се стеснява да си го признае.
Баща й изглеждаше ужасен, след това възмутен.
— Да не би мошеникът да ти е дал някакви надежди?
— Натам върви — увери го Джулиана.
— По дяволите, момиче, направил ли ти е предложение? — избухна Тони Грант. — Това ли е всичко? Да не би да иска да заместиш Ели в този проклет бизнес с отмъщението?
— Ами не, чичо Тони, всъщност все още не ми е направил предложение, но храня големи надежди.
Майка й се наведе напред, топазените й очи изразяваха дълбока загриженост.
— Скъпа, разбира се, че няма да се подведеш от някакво предложение за женитба от този мъж? Имаш голям опит с такива предложения. Мъжете непрекъснато ти предлагат. Но никога дълго време не са били сериозни.
Джулиана се намръщи.
— Благодаря, мамо.
— О, скъпа, не исках да те засегна, но знаеш, че това е истината. Колекционираш предложения, откакто постъпи в колежа. Мъжете непрекъснато искат да се оженят за теб двадесет и четири часа, след като са се запознали с теб, и след това, след още двадесет и четири часа променят решението си.
— И започват да търсят най-близкия изход. Да, знам, мамо. Тъжно, но феномен, който не може да се отрече. Никакво съмнение, че имам странно влияние над мъжете. Имам надмощие над тях. Но Травис е различен. Нищо не може да вземе надмощие над него. — Джулиана засия. — В интерес на истината трябва да ви кажа, че според мен е добър знак, че не бърза да ми направи предложение.
— Защо? — баща й изглеждаше подозрителен.
— Ами, както каза мама, останалите го правят двадесет и четири часа, след като са се запознали с мен. Очевидно Травис повече размисля, което означава, че когато ме поиска, ще е сигурен какво прави. — Джулиана се усмихна. — Но всъщност Травис винаги знае какво прави. Той винаги е една крачка напред.
Чичо Тони от другата страна на масата насочи вилицата си към нея.
— Запомни това, момичето ми. — Този мъж винаги е една крачка преди всички. Това го прави опасен.
Джулиана раздразнено поклати глава.
— Той е енергичен и находчив, но това не означава, че не трябва да му вярвате. Що се отнася до мен, аз му имам пълно доверие. Ако някой може да спаси „Флейм Вали“, това е той.
Джулиана изведнъж усети нещо, което я накара да обърне поглед. Травис стоеше зад нея. Тя го поздрави с усмивка, когато той постави ръка на рамото й.
— Благодаря за гласуваното доверие, скъпа — каза Травис.
— Травис. Какво правиш тук?
— Отбих се в „Каризма“, за да проверя дали можеш да излезеш за обяд. Санди ми каза, че вече си отвлечена и че те държат като откуп тук.
