единият имаше пистолет.
Забеляза оръжието на сантиметри от ръката на Хейли, която отчаяно се опитваше да го достигне. Блясъкът на ножа в ръката на Джейс й подсказа какво ще стане. Хейли бе силен и успяваше да задържи противника си, докато опипваше земята за пистолета.
Тя се наведе и стисна студения метал, а сетне отстъпи назад. Когато Хейли разбра, че вече няма шанс, той стрелна ръце към гърлото на Джейс.
Джейс бе наполовина притиснат под него и се опитваше да се измъкне на една страна. Докато противникът му се гърчеше, за да се намести, преди да действа отново, Джейс се превъртя върху него и го притисна. След секунда бе опрял ножа в гърлото на Хейли.
— Само смей да мръднеш, и ще ти прережа гърлото — изръмжа Джейс.
Хейли лежеше неподвижен, а гърдите му се повдигаха от усилието. Наблюдаваше мъжа с ножа, обзет от безсилна ярост. Очевидно бе повярвал на заплахата.
Ейми не смееше да помръдне, шокирана от насилието, на което бе станала свидетелка. Това са те мъжете, каза си истерично тя. Това са диваци, нищо повече от примитивни диваци.
И ето че в тази тропическа гора цивилизацията й се стори далечна химера.
Осма глава
— Какво ще правим с него? — извика Ейми над ръмженето на мотора. Погледна отвратена към кърмата на малката лодка, където се бе свил добре завързаният Дърк Хейли. Той не бе казал почти нищо, докато се връщаха към плажа, но тя имаше чувството, че бе нащрек и щеше да използва дори най-малката им грешка, за да избяга.
— Ще го закараме на Каупър — отвърна Джейс и внимателно подкара лодката. — Той ще реши какво да прави с него.
— Каупър ли? — намръщи се Ейми. — А, да. Местният представител на закона, с когото ме заплашваше.
Джейс се обърна към невинното изражение, изписало се по лицето й.
— Никога не съм те заплашвал с Каупър — изръмжа той.
Тя почти не го чуваше над шума на мотора.
— Напротив, направи го — отвърна небрежно Ейми и се облегна назад. — Искаше да ме накараш да отида при него, когато заварихме стаята ми обърната наопаки, не помниш ли? Ако не дойдех с теб, щях да се озова в офиса му, за да му обясня какво става. Това си беше заплаха.
— Като виждам какво стана, трябваше отдавна да съм те изпратил при него. Може би щяхме да спим спокойно, ако бяхме предали нещата, на когото трябва.
Тя не обърна внимание на думите му.
— Сигурно Хейли е претърсил стаята ми онази нощ.
Хейли я погледна злобно и отново зарея поглед към хоризонта.
— Може би Каупър или някой по-висшестоящ ще открие защо тази маска е толкова важна. — Джейс насочи лодката възможно по-близо до брега, за да избегне вълните. — Ще вземем водолазен костюм и ще я измъкнем от дъното.
— Ще бъде много вълнуващо — заяви доволна Ейми и пленникът отново я погледна злобно. — Може ли да дойда с теб, когато я вадиш?
— Не се вълнувай чак толкова — отвърна студено Джейс. — Да не би да забрави, че заради теб за малко да ни убият?
Тези думи веднага я отрезвиха. Тя протегна ръка, за да го докосне, очите й пълни с вина.
— Разбира се, че не съм забравила, Джейс. Съжалявам, че те забърках в това. Нямах право. Проблемът си беше мой и в никакъв случай не биваше да замесвам невинни хора.
— За Бога! — изръмжа той раздразнен. — Не ти говорех, че си ме въвлякла! Много добре знаеш за какво става дума още от самото начало! Искам да кажа, че трябваше веднага да ми кажеш в какво си се забъркала! Защо, за Бога, не ми каза за бележката? — Джейс кимна към Хейли.
— Защото знаех, че няма да ми позволиш да се срещна сама с него — опита се да обясни Ейми. Ставаше ясно, че търпението на Джейс бе на изчерпване.
— Браво, познала си — изсъска той. — Естествено, че нямаше да ти позволя да се срещнеш сама с него. Тогава нямаше да се налага да правим всички тези упражнения.
— Джейс, трябваше да разбера каквото мога за маската! Нали затова дойдох на Сейнт Клер!
— Ами ако те беше убил? Какво щеше да стане тогава, Ейми? Нямаше да има никакъв отговор.
Тя настръхна.
— Не знаех, че ще бъде толкова опасно, Джейс. За Бога! Не съм глупачка!
— Вече имам собствено мнение по този въпрос! — сопна се остро той.
Ядосаната Ейми го погледна изпепеляващо.
— След като имаш толкова ниско мнение за интелигентността ми, мога само да ти кажа, че и ти не се отличаваш с особен ум. Само един глупак може да се хване с друг глупак… — Веднага замълча, защото се ядоса още повече, че бе допуснала да си изпусне нервите. Всичко се дължеше на напрежението, реши тя. Беше подложена на огромно напрежение.
— Само един глупак може да си легне с друг глупак — заяви студено Джейс. — Може и да си права.
Ейми преглътна, защото усети, че бе сбъркала.
— Джейс, много съжалявам — заизвинява се тя. Беше й трудно да покаже колко съжалява, защото гласът й едва се чуваше над бумтенето на двигателя.
— Стига вече — сряза я той. — Ще ми обясниш колко много съжаляваш, когато се върнем в града.
Ейми млъкна и се нацупи също като пленника. Това никак не притесни Джейс. Изглежда се бе замислил над други неща. Тя се загледа в строгия му профил. Влюбена съм в него, каза си нещастно. Може да ми крещи колкото иска, може и аз да му крещя, ала накрая и двамата сме готови да отстъпим. Тази сутрин й бе спасил живота. От една страна това щеше да скрепи връзката им. Ейми се размърда притеснено.
За пръв път признаваше, че това бе връзка и мисълта я уплаши. Всъщност не бе истинска връзка, заради себе си трябваше да си внуши, че бе просто едно приключение за разнообразие, защото краят бе предопределен и всичко щеше да приключи, когато тя си тръгнеше от Сейнт Клер. И без това щеше да й е безкрайно трудно да преглътне болката, че не може да има мъжа, когото обича. Добре поне, че любовта бе цивилизовано чувство. С времето, след като заминеше далече от него, Ейми щеше да забрави Джейс. Времето и разстоянието щяха да я излекуват.
Имаше и още едно чувство, че се бе обвързала с него, че бе негова, което не можеше да нарече цивилизовано. Колко дълго щеше да остане в нея? Дали докато си тръгнеше от Сейнт Клер, или докато бе жива? Тя потръпна под жаркото слънце.
След няколко минути видя кея и изпита истинско облекчение. Вече бе оживено и всеки се бе заел с работата си. Гледаха ги любопитно, докато Джейс побутваше пленника на кея.
— Виждам, че си ходил за риба, Ласитър — подметна мъж от съседна лодка, докато оглеждаше Хейли.
— Развеждах туристи — отвърна сухо Джейс.
— Да ти помогна ли? Туристите трябва да останат доволни от престоя си тук — изсмя се друг и прибра ножа, с който почистваше риба. — Имаш ли нужда от помощ?
— Ще се справя. Благодаря. Да сте виждали Каупър тази сутрин?
— Може и да не е за вярване, но днес си е в офиса. Видях го преди час, когато отивах да закусвам.
— Не може да бъде! — измърмори Джейс и побутна Хейли. — Да вървим, Ейми. Фред ще има да пита.
Тя послушно тръгна до него. Дрехите й бяха изсъхнали, ала стояха твърди от морската вода. Хейли гледаше пред себе си и не издаваше нито мислите, нито чувствата си. Нито се дърпаше, нито се опъваше, докато Джейс го побутваше към малката сграда недалече от хотел „Марина“. На вратата имаше надпис, поизбелял и станал нечетлив с времето.
Джейс отвори и се озоваха пред старо метално бюро, отрупано със стари вестници и документи, отзад счупен стол на колелца и много шкафове. Имаше и стар телекс, който весело бръмчеше. Мъж към
