петдесетте, едър, със светлокестенява коса, се бе навел над машината и четеше пристигащото съобщение. Вдигна поглед веднага щом Джейс влезе с Хейли и Ейми.
— Джейс! Какво, по дяволите, правиш тук? Кого ми водиш?
— Добро утро, Фред. Доведох ти малко работа, страхувам се.
— Няма спокойствие за мен — отбеляза мрачно Фред и скъса получения телекс. — Месеци наред нямах никаква работа, откакто се наложи да отида да спипам онзи, дето се опитваше да товари ненапръскани плодове. А тази сутрин ме чакат какви ли не изненади. Нали знаеш колко много мразя вълненията и изненадите — въздъхна мрачно той.
— Много извинявай — усмихна се Джейс. — И на мен тази сутрин ми дойде множко. — Той бутна Хейли към центъра на стаята. — Водя ти виден похитител. Опит за убийство, нападение със смъртоносно оръжие и още разни неща, за които в момента не се сещам. Сигурен съм, че ти ще ги измислиш. С една дума, този тук създава големи неприятности.
— Не може да бъде. — Фред Каупър се отпусна премалял на стола и зяпна Хейли като омагьосан. — Не може да бъде — повтори той и погледна телекса, който държеше в ръка. — Дърк Хейли с псевдоними Роджър Хенрик, Джо Мелън, Хари Диксън. Метър осемдесет и три, рус, със сиви очи. — Усмихна се доволно на Джейс. — Това е самият Дърк Хейли, какво ще кажеш?
— Да не се окаже, че съм си губил времето за едното нищо през последните два часа — отбеляза Джейс, извил едната си вежда.
— Едното нищо е точно колкото ми плаща правителството. Защо не поработиш ти вместо мен? Разкажи ми, приятелю, как прекара тази сутрин? — Каупър изслуша внимателно разказа за събитията и накрая кимна доволно. — Направили сте ми страхотна услуга. Така ще мога следобед да отида за риба. А пък аз си мислех, че ще ми се наложи през целия ден да разпитвам докерите.
— Защо не ни разкажеш за съвпадението? — помоли любопитно Джейс, когато Каупър скочи, за да се погрижи за новия затворник.
Възрастният мъж се канеше да отговори, докато затваряше Хейли в килия, когато вратата се отвори и влезе непознат.
— Най-добре да обясни той — заяви доволно Фред Каупър и хлопна желязната решетка. — Да ви запозная. Това е…
— Не е нужно, нали, Ейми? — попита небрежно новодошлият.
Тя пребледня, докато наблюдаваше току-що влезлия мъж. Подигравателно извитите устни, развеселените тъмнокафяви очи, красивото загоряло лице и слабо тяло й бяха безкрайно познати. В Сан Франциско имаше едно дете, което щеше много да прилича на него.
— Здравей, Тай — отвърна тихо Ейми. — Бях останала с впечатлението, че си мъртъв. — Тя инстинктивно пристъпи по-близо до Джейс. Усети как мъжът до нея се напряга, но веднага я прегърна през раменете. Зачака мълчаливо, ала не откъсна очи от Тай Мърдок нито за момент.
— Боя се, че си чула доста преувеличена версия — усмихна се той и погледна подигравателно затворника. Хейли го зяпаше удивен. — Да не би да си изненадан, Дърк? Не ти ли казах веднъж, че единственият начин да оцелееш, е като си непредсказуем. Май не устоя на маската?
— Винаги си бил мръсник, Мърдок — измърмори Хейли и се отпусна на тясното легло, очевидно отегчен от всичко, което ставаше.
— Аз мисля, че е редно да разберем какво става — обади се тихо Джейс.
— Не само ти — намеси се и Фред Каупър. — Добре, Мърдок, вече проверих документите ти. Получих описание на търсения и ти го предавам, с малко помощ от приятелите ми, разбира се. Казвай сега. Какво става? — Личеше, че зад любезните думи се криеше мъж с желязна воля и Ейми си каза, че явно Фред Каупър се бе справял доста добре със задълженията си, преди да започне да се занимава с контрабандисти на плодове. Още един човек с интересно минало, озовал се на Сейнт Клер.
Тай сви рамене и скръсти ръце пред гърдите си. Погледна Ейми.
— Двамата с Хейли работехме заедно при един работодател — чичо Сам. Преди няколко месеца Дърк реши да действа соло. Искаше и аз да стана ренегат като него и за известно време успях да го заблудя. След това събудих подозренията му. — Той погледна развеселен мъжа в килията. — Да не би да реши, че ти се свиди да делиш на две, Дърк? Винаги си бил алчен кучи син. — Тъмните му очи отново се спряха на сериозното лице на Ейми. — Както и да е, той изчезна, докато бяхме в Хонг Конг, след като бе така любезен да направи необходимото, за да се отърве от мен. Само че аз пропуснах насрочената среща, която Дърк ми беше уредил с едни главорези. За съжаление, докато разбера кой ме е подредил така и защо, Хейли се беше измъкнал. Нямахме никаква представа къде да го търсим. Той беше буквално потънал вдън земя.
— Само че алчността го издаде — напомни доволно Фред Каупър.
Тай се ухили.
— Именно. Бях му разказал за маската, която изпратих в Сан Франциско. Беше ми хрумнало да я използвам за капан, а началниците ми щяха да следят случая плътно и да внимават да не ми се случи нещо непредвидено. Така щяхме да накараме Хейли да се появи. Трябва да призная, че не стана както очаквах. — Той замълча, за да е сигурен, че останалите са го разбрали. Типично за Тай Мърдок, помисли си Ейми. Суперменът, който винаги знае какво прави. Тай искаше всички да са наясно, че той за малко не е загинал, че е избегнал смъртта на косъм благодарение на изобретателността си и на физическите си умения. Тя стисна пръсти в юмрук. — Хейли беше изчезнал — продължи да разказва Мърдок на увлечените слушатели. — Единственото, което ни оставаше, бе да се ослушваме и да чакаме. Един от колегите следеше непрекъснато бившата ми жена в Сан Франциско. Знаехме, че няма начин Хейли да се върне в Щатите, без да разберем, така че ако имаше намерение да се добере до маската, трябваше да накара Мелиса да му я изпрати. Втората възможност бе да я накара да му я донесе някъде.
— Само че не Мелиса дойде с маската — прекъсна го Ейми. — Появих се аз.
Тай изви едното ъгълче на устата си в подобие на усмивка, което тя познаваше отлично.
— Да, появи се ти. Но колегата, който наблюдаваше Мелиса, не беше предупреден да наглежда и теб, така че преди два дни изпуснахме нещата от контрол. Докато в Сан Франциско се сетят, че ти си тръгнала за Сейнт Клер, че маската, по всяка вероятност е в теб, бяхме изпуснали нещата.
— Кога разбра, че Ейми е донесла маската на Хейли? — попита тихо Джейс.
— Вчера — призна Тай. — Пристигнах тази сутрин.
— Както сам каза — продължи Джейс сухо, — нещата вече бяха излезли от контрол, когато колегите ти са разбрали какво точно става. — Тюркоазените му очи бяха много студени. — Тази сутрин за малко да убият Ейми, Мърдок.
Мърдок откъсна поглед от безизразното лице на Джейс и отправи на младата жена една от прословутите си чаровни усмивки.
— Май напоследък си се позабавлявала, Ейми. Как беше? Интересна промяна, нали?
Преди тя да измисли какво да каже, Джейс избухна. Прекоси стаята с две едри крачки и блъсна Тай в стената, а любимата му и Фред Каупър зяпнаха изумени.
— По тези места, Мърдок — изсъска Джейс, докато притискаше другия мъж към стената, — не наричаме подобни неща забавление, не и когато отвличат една жена и стрелят по нея. Наричаме го опит за убийство. Тук, на островите, може и да сме доста поизостанали, обаче се съобразяваме с някои неща. Що се отнася до мен, ти също си виновен за това, което се случи с Ейми тази сутрин. Не го забравяй, когато решиш отново да пускаш шегички. В момента не ми е до смях. — Той пусна жертвата си и се върна при Ейми, която го наблюдаваше притеснена.
— Джейс? — Тя дори не погледна Мърдок, който се усмихна неловко, докато оправяше ризата си.
— Да вървим — нареди остро той. — Ще те заведа вкъщи. — Хвана я за ръката и двамата поеха към вратата, без да обръщат повече внимание на мъжете.
— Момент, Джейс — повика го настойчиво Фред Каупър. — Трябва да приберем моторницата на Хейли и да огледаме мястото. Ще трябва да ни посочиш къде е заливчето.
Джейс кимна.
— Ще се върна, след като оставя Ейми вкъщи — отвърна тихо той.
— Още нещо — подвикна Мърдок след двойката. — Ами маската? Какво стана с маската?
— На дъното на залива е — отвърна Джейс. — Доста ще се позабавляваш, ако тръгнеш да я търсиш. — След тези думи тръшна вратата.
