— Тя е добре, Джейс — опита се да го успокои барманът. — Ти я измъкна от кашата.
— Ще я питам дали ще бъде добре, като я спипам. Никога преди не съм изпитвал такова желание да напердаша една жена — добави Джейс, учуден от собственото си желание.
— Затова ли тръгна да я търсиш, след като се раздели с Каупър? Значи си искал да я набиеш? — ухили се Рей.
— Нека кажем, че ще й покажа ясно какво мисля по въпроса. Как е възможно да си рискува главата по този тъп начин? Хейли щеше да влезе в капана след няколко минути. Нямаше да се стърпи да не претърси пещерата. Сетил се е, че сме се скрили вътре.
— Ейми мисли по различен начин от вас с Дърк Хейли, Джейс. Сигурно се е страхувала за теб, притеснявала се е той да не подмине капана. — Младият мъж забеляза как шефът му стиска чашата ром. Кокалчетата му бяха побелели. — Ако искаш съвет от недипломирания си психоаналитик…
— Какъв съвет — изръмжа Джейс.
— Май няма да е много умно, ако я набиеш — усмихна се Рей. — Ако го направиш, може да реши, че Мърдок е по-добрият избор.
Джейс изруга грубо. Бавно пусна пълната чаша ром и се изправи.
— Къде отиваш? — попита Рей.
— Да си спася вечерята. — Джейс се отправи към вратата и пое направо към „Кромуел“.
Девета глава
Три минути след като седнаха, Ейми вече знаеше какво тласка Тай Мърдок напред. Погледна тоника, който си бе поръчал, и вдигна очи към лицето му.
— Това не е заради едно време, нали Тай? Просто си се отдал на поредната си фантазия.
Той се отпусна назад на стола като истински загрубял циничен плейбой.
— Да те срещна отново е истинска фантазия.
Тя се размърда от неудобство и огледа обстановката на „Кромуел“. Тук не бе толкова хубаво, колкото в „Змията“. В „Кромуел“ се бяха насъбрали моряци, рибари, местни хора и дръзки туристи, но въпреки това заведението не й допадна. След това си спомни как се бе почувствала първата вечер в „Змията“. Може би имаше значение, че познава собственика. И бармана. Тук имаше чувството, че бе сама жена в мъжка компания. Мъжът зад бара й кимна любопитно, когато влезе с Тай, защото сигурно знаеше коя е. Май всички на острова знаеха.
— Тай, аз говоря за съвсем различна фантазия и ти го знаеш много добре. За теб е истинско удоволствие да си мислиш, че съм дошла тук, водена от романтични подбуди. Решил си, че съм пропътувала няколко хиляди километра, за да разбера какво става с мъжа, когото така и не съм успяла да забравя, нали?
— Не е ли така? — Обичайната му крива усмивка разкри желанието му. — Ти си тук, Ейми, а това е доста показателно.
— Тай, може и да не ти хареса, ала аз не дойдох на Сейнт Клер, за да задоволя любопитството си. Дойдох да открия какво се е случило с бащата на Крейг. Синът ти вече е на годинка, Тай. Това не те ли интересува?
— Крейг беше грешка — отвърна тихо той.
— Само че Мелиса плаща за тази грешка. Ти нито й изпращаш пари, нито си до нея, за да й помагаш! Измъкна се просто така! Отърва се от всички отговорности. Не се притесняваш кой ще окоси тревата, кой ще плати сметката на лекаря, нито пък в кое училище ще постъпи Крейг!
— Ейми, аз не съм създаден за такъв живот и ти го знаеш — отвърна остро той.
— Знам, разбира се. Знаех го и преди две години. Тъкмо затова не се омъжих за теб, когато ми предложи! Просто сестра ми не разбра какъв си.
— И аз не знаех, Ейми, и аз не знаех — отвърна с досада Тай и пое чашата. — Искаш ли да ти кажа какво се случи между нас с Мелиса? Слушай. След като ти ме отблъсна, тя се държа много мило. Беше нежна и женствена и много ме обичаше. Точно каквато ти не беше. Нищо чудно, че с нея се чувствах великолепно.
— Искаш да кажеш, че тя е била балсам за нараненото ти самочувствие и си я използвал, за да ми дадеш урок на мен, след като отказах да се омъжа за теб? Как е възможно! Тай, ти толкова се гордееш с мъжествеността си, но истината е, че така и не си станал истински мъж. Отнасяш се към отговорностите като незряло момче. Просто им обръщаш гръб.
Той се изправи рязко и посегна към китката й с едрата си ръка. Тъмните му очи заблестяха. За момент Тай Мърдок й напомни за Дърк Хейли. Ейми усети как нервите й се опъват и я обзема страх.
— Слушай, Ейми — изсъска той. — Случилото се между нас с Мелиса няма никакво значение. Само ти беше важна за мен. Ако не беше толкова противно предпазлива, ако ме беше обикнала като Мелиса, тогава всичко щеше да е различно.
— Нищо нямаше да бъде различно и ти го знаеш. Ако не бях толкова противно предпазлива, щях да се озова в положението на Мелиса. Няма да позволя на нито един мъж да ме постави в такова положение. Особено човек, който причини толкова страдания на Мелиса.
Той стисна устни.
— Ти май изобщо не се интересуваш да ме изслушаш. Знаеш ли какво е да се събудиш един ден и да разбереш, че си се озовал с жена и дете? Целият ти живот отива по дяволите. Животът е прекалено кратък, за да го пропилея в някоя къща в предградията. Имах нужда от свобода. Имах нужда непрекъснато да доказвам възможностите си, да се убедя сам, че умея да оцелявам. Работата ми беше като игра на шах, в която имаше елемент на истинска опасност. Каквото и да ми предлагаше Мелиса, тя не можеше да ми даде същото.
— Знам — отвърна тихо Ейми. — Тя ти предлагаше дом. Нима не разбираш, Тай? Нещата щяха да са същите, ако аз бях приела предложението ти за женитба. Защото и аз щях да ти предложа дом.
— Щяхме да измислим нещо.
Ейми поклати глава.
— Не, ако аз ти бях родила сина, който ти твърдеше, че искаш, щях да го отглеждам сама. Защото Мелиса сама отглежда детето ви. Той е красиво момченце, Тай. Много прилича на теб.
— Не се опитвай да ми въздействаш по този начин, Ейми — сопна се той. — Нищо няма да се получи. Няма да се върна. По-добре е и за Мелиса, и за Крейг да ме няма.
За пръв път, откакто влезе в „Кромуел“, тя успя да се усмихне тъжно.
— Напълно съгласна съм с теб. Не съм дошла, за да те убеждавам да се прибереш, Тай. Истината е, че се чудехме дали си жив. Мелиса искаше да разбере, защото един ден трябва да обясни на сина си.
Той се намръщи.
— Да му каже истината!
— Опитваме се да заобиколим факта, че баща му е мръсник.
— Ти, малка… — Пръстите около китката й се стегнаха силно в мига, в който лицето му се разкриви от яд. Ейми потисна желанието си да се отдръпне и зачака следващия му ход. В следващия миг, обзет от пълно презрение, Тай я отблъсна и се облегна на стола си. Тъмните му очи я гледаха замислени. — И какво ще кажеш на Мелиса, когато се прибереш?
Ейми сви рамене.
— Мислех си да й кажа, че си мъртъв.
— Това може да се окаже доста неудачен вариант, защото някой ден може да мина през Сан Франциско — изтъкна злобно той.
— Ако направиш грешката да се озовеш на прага й, ще се наложи да се разправяш с отговорен човек. Мелиса скоро ще се жени, Тай. Адам знае как да се грижи за семейството си и как да го защитава. Няма да си позволи да нарани нито нея, нито сина ти. Защо, според теб, аз дойдох на Сейнт Клер, за да разбера истината за маската и да науча какво се е случило с теб? Адам никога нямаше да позволи на Мелиса да тръгне сама. А и честно да ти призная, тя нямаше желание да дойде. Отдавна вече не се сеща за теб, Тай. Домът, който ти беше предложила и ти отхвърли, вече е предложен на друг мъж, който проявява достатъчно здрав разум и с готовност прие. Адам ще осинови Крейг официално веднага щом стане възможно.
