Ейми се намръщи.
— Едва ли ще му променя живота, като му направя меденки, Маги. След като си тръгна, той ще продължи да си седи в „Змията“ и да чака поредната туристка! — Настроението й се стопи на мига.
Маги сви рамене и отпи дълга глътка бира.
— Имаш ли намерение да се върнеш?
— На Сейнт Клер ли? Съмнявам се — отвърна замислена Ейми, докато оглеждаше рафтовете. — Имаш ли мед?
— Аха. Едни приятели имат пчелини в другия край на острова. Те ме зареждат. Чух, че тази сутрин е имало неприятности. Какво стана?
— Дълга история. Джейс дойде, за да ме измъкне от кашата — обясни Ейми с усмивка.
— И аз така разбрах. Кой е онзи тип, дето Каупър го е заключил?
— Казва се Дърк Хейли.
— Ясно — кимна Маги. — Същият, за който Джейс бе предупредил всички да се ослушват и да внимават.
Ейми вдигна учудена поглед.
— Така ли? — Не знаеше, че Джейс се бе погрижил и за това.
— Да, само че никой нямаше представа, че Хейли е човекът от моторницата. По всяка вероятност е използвал различно име. Много хора постъпват така. Радвам се, че си добре. А другият кой е? Онзи, дето тръгна с Джейс и Фред Каупър на лодката?
— Дошъл е да прибере Хейли — обясни бавно Ейми.
— Доколкото разбрах, тайните служби го търсят от известно време.
През следващите два часа тя обясни как се бе стигнало дотук, а Маги слушаше с огромен интерес, за да запомни всички подробности и да ги разкаже на любопитните. Ейми не се притесни, че ще се разчуе. Все пак Мърдок и приятелчетата му бяха готови да използват Мелиса като примамка. Заслужаваха всички да разберат за машинациите им. Това дори не бе отмъщение за всичко, което преживя Мелиса. Ами ако сестра й бе дошла на Сейнт Клер, ако Хейли я бе убил, вълнуваше се Ейми. А и какво значение имаше, че ще се разчуе? На Сейнт Клер не се бе случвало нищо интересно от много време насам.
— Умен е тоя Джейс! Да се сети да вземе ножа и въжето — разсмя се Маги, изпълнена с възторг. — Всичко се връзва. Никога не съм го виждала да се забърква в неприятности, без преди това да е обмислил възможностите.
— Пещерата бе идеалното място за капан, Маги. Ако туристическият бизнес се развие на Сейнт Клер, това място трябва да бъде включено сред забележителностите. — Ейми отпи замислена от бирата, когато си спомни красотата около пещерата.
— Имам много приятни спомени от това място — довери тихо Маги. — Двамата със съпруга ми често ходехме там. Не съм много сигурна, че ми се иска тълпи туристи да нахлуят безразборно.
Ейми се разсмя и остави празната кутийка, а след това посегна към плика с покупки, който Маги вече бе приготвила.
— Това е туристическият бизнес, Маги. Не можеш да ги спреш да не обикалят. Благодаря за бирата. Чао засега.
— Докога ще останеш на острова? — провикна се след нея Маги.
Усмивката на Ейми се стопи, защото едва сега се сети, че повече нямаше работа на Сейнт Клер.
— Не знам, Маги. Вече няма защо да оставам.
— Нима? — усмихна се с извити вежди другата жена. — Кажи го пак, докато приготвяш сладките на Джейс.
Ейми забърза към къщата, защото нямаше никакво желание да мисли по този въпрос. За малко да се сблъска с Тай Мърдок, застанал точно на пътя й близо до кея.
— Леко, Ейми, закъде бързаш така? — попита с тих спокоен глас той и я стисна за раменете.
— Тай! — Тя отстъпи изненадана назад, обзета от неприятно чувство, когато усети натиска на пръстите му. — Вие с Фред и Джейс приключихте ли?
Той кимна към кея, където бе завързана моторницата на Хейли.
— Погрижихме се за всичко. Остава само да се извади маската.
— Къде е Джейс?
— Оставих ги с Фред в офиса. — Тай сви небрежно едното си рамо. — Аз си имам друга работа. Трябваше да поговоря с теб, Ейми, но нямаше как да се отърва от Ласитър. Затова дойдох да те потърся сам. Някой каза, че те е видял да отиваш в магазина.
— Ясно. Няма за какво да говорим, Тай — отвърна предпазливо тя.
— Как да няма? Била си много път заради маската, сладурано — опита се да я убеди той. — Не можах да повярвам, че не Мелиса, а ти си дошла на Сейнт Клер. Защо, сладурче? Какво те доведе на този далечен остров. Какви отговори търсеше? Мен ли търсеше?
— Тай, наистина не знам какво да кажа — започна с отчаян глас Ейми. — Всичко е толкова сложно…
Той пое плика с покупките.
— Ела, сладурче. Ще те черпя. Поне това мога да направя. Заради едно време. Само да не е в бара на Ласитър. Няма нужда да ми наднича над рамото и да ме зяпа злобно всеки път, когато те погледна.
Тя безпомощно си напомни, че наистина искаше да открие истината за Тай Мърдок, че това бе истинската причина да измине хиляди километри и да попадне на самотен остров насред Тихия океан, затова се остави той да я поведе към заведението „Кромуел“.
Джейс бе застанал на верандата на „Змията“, пъхнал ръце в задните джобове на панталона си и наблюдаваше с напрегнато внимание как двамата влизат в бара. Не помръдваше от мястото си и не смееше да извади ръце от джобовете, защото пръстите му трепереха.
Най-сетне самообладанието му изневери, той се врътна и влезе в „Змията“, за да се насочи към обичайното си място на бара. Рей не започна веднага с въпросите. Без да пита, отвори нова бутилка ром, сипа му и я постави пред шефа си.
— Намери ли я? — попита той и се подпря на лакът.
— Намерих я. Тъкмо излизаше от магазина на Маги. Беше напазарувала.
— Защо тогава изглеждаш като човек, загубил най-добрия си приятел? — Рей побутна парче лимонова кора, озовала се незнайно как на бара.
— Защото Мърдок я пресрещна и я заведе в „Кромуел“, за да пият и един Господ знае какво още — изръмжа Джейс и посегна към чашата с ром.
— Е и? Напазарувала е, за да ти направи на теб вечеря, не на него — изтъкна с усмивка Рей. Никога преди не бе виждал Джейс така да се тормози заради друга жена. — Не може да ги е купила за него, защото той е в хотел „Марина“, а там няма кухни. Ти си този с кухнята.
— Точно това са думите, които очаквах от психологче без диплома — изсъска подигравателно Джейс.
— Извинявай — побърза да отвърне Рей, защото усети, че бе прекрачил границата. — Наистина ли се притесняваш, Джейс?
— Заради него е пропътувала хиляди километри, за да разбере какво е станало. Аз просто й се изпречих на пътя.
Рей си запали цигара, докато мислеше над казаното.
— Ти й спаси живота — изтъкна той.
— Не искам благодарността й! — Джейс си пое дълбоко въздух и затвори очи. — Освен това едва днес следобед разбрах как съм й спасил живота. Накарахме Хейли да разкаже своята версия на случилото се и знаеш ли какво написа той? — Джейс погледна вбесен служителя си.
— Нямам представа.
— Той заяви, че докато стоял на входа на пещерата, Ейми се втурнала напред от мястото, където я бях накарал да се скрие, и хукнала напред през водопада. Затова бил попаднал в примката, която бях направил — изръмжа Джейс. — Невероятен късмет е извадила, че не я е улучил. Проклетия късмет на проклетите туристи! Сигурно се е метнала напред нарочно, за да го примами в клопката ми.
Рей се намръщи, когато чу недоволните думи.
