Между Ейми и Джейс натежа мълчание, докато се връщаха към къщата на стария морски капитан. Тя не знаеше за какво се бе замислил любимият й, ала имаше нещо, което я измъчваше. Заговори с тих глас.
— Той дори не попита за Крейг. Не се поинтересува за собствения си син. Как е възможно да не попита за него?
Джейс се изтръгна от мислите си.
— Ти знаеше що за баща е, Ейми. Разбрала го беше много отдавна.
— Така е — прошепна тя, замислена за малкия Крейг и Мелиса. Какво да им каже? — Май ще трябва да им кажа, че е мъртъв.
Джейс си пое дълбоко дъх.
— Ще поумуваме над това по-късно — настоя той. — Първата ми работа сега е да са погрижа за ръцете ти. На нищо не приличат, след като пълзя по камъните. След това трябва да си починеш.
— Не съм изморена — възрази Ейми.
— Да, сигурно си изтощена.
— Защо да съм изтощена? Доста потичахме, но така си върнах формата. Просто ще измия порязаните места и ще взема един душ. След това ще се преоблека и няма да ми има абсолютно нищо.
Джейс я дръпна, за да я накара да спре. Бяха по средата на улицата, а той, без да се притеснява от когото и да било, беше свил вежди така, че почти се допираха и стискаше свирепо устни.
— Ти си изтощена — изръмжа той. — Днес следобед, докато показвам на Каупър залива, ще поспиш. Ясно ли ти е?
Тя го зяпна, защото не разбираше какво го бе накарало да се ядоса така. Инстинктът й подсказа, че моментът не бе подходящ за спорове.
— Добре, Джейс — примири се Ейми.
Джейс я погледна, защото не бе сигурен дали може да се довери на послушанието й, а след това я дръпна отново към къщата.
— Ще се погрижа за ръцете ти и се връщам в офиса на Каупър. Тъкмо ще приключа и с всичко останало. Колкото по-бързо свършим работа, толкова по-бързо Мърдок ще се разкара от Сейнт Клер.
Тя се замисли над последното изречение и то така и не излезе от главата, докато той внимателно почистваше дланите й. Джейс искаше Мърдок да си замине от острова. Бе избухнал в офиса на Каупър, бе заплашил Тай и го бе обвинил, че бе виновен за кашата, в която се бе озовала Ейми. Очевидно никак не харесваше Тай Мърдок.
Това доста я изненада. Всъщност двамата мъже имаха доста общи черти и сякаш бяха завършили заедно трудната школа на живота. Преживяното бе оставило следи и у двамата. Нито единият, нито другият имаше нужда от удобствата, които предлагаше цивилизацията, нито от постоянен дом.
Спомни си думите на Маги, че където и да се намират мъжете, те не умеят да свият гнездо. Трябваше им жена, за да ги опитоми. Само че жената не бе успяла да опитоми Тай Мърдок. Той отново се бе върнал към безгрижния живот в търсене на пълна свобода и приключения.
Дали не бе вече късно да се опитва да опитоми Джейс?
Може и да беше. Той самият бе убеден, че настоящият му живот бе чудесен. Тя погледна червеникавокестенявата му коса, приведена над раните й. Заля я чувство на топлота, на любов и обич. То нямаше нищо общо с физическото желание, макар да бе в същия спектър на чувствата.
— Джейс, днес ти ми спаси живота. Не знам как да ти благодаря.
Той вдигна рязко глава.
— Можеш да ми благодариш, като никога повече не се забъркваш в подобни глупости.
Ейми изви вежди, топлото чувство бе заменено от познатия гняв.
— Боже, колко си галантен — измърмори тя.
— Нямам никакво намерение да ставам галантен и нямам желание да те измъквам от друга подобна каша — добави Джейс и доста по-грубо почисти последните рани.
— Ау!
Той веднага притисна дланта й със своята. Когато очите му срещната нейните, болката в тях бе ясно доловима.
— Ейми, да знаеш какъв ад преживях днес. Моля те, не ми причинявай отново подобно нещо.
Тя се усмихна и притисна наранената си длан до бузата му.
— Няма, Джейс. Никога. Извинявай, че ти причиних такива главоболия.
— Ейми… — Той бе стиснал здраво зъби. Притисна лицето й между дланите си и я привлече към себе си за жадна целувка. След това се отдръпна. — Престани да ми се извиняваш, за Бога, и върви да се изкъпеш. Трябва да си доволна, че всичко приключи.
Тя кимна и стана от стола, където Джейс я бе настанил, докато й промиваше ръцете.
— Какво щяхме да правим, ако Хейли не беше попаднал в капана ти? — попита Ейми, без да очаква отговор, и поклати глава.
— Дори не ми се мисли — призна тихо той, докато я наблюдаваше как се отдалечава към вратата на банята. — Ако не беше загубил търпение и не бе хукнал към отвора на пещерата…
Ейми застина на място, притиснала ръка към касата на вратата. Не се обърна. Не посмя да се обърне. Едва сега разбра, че Джейс не бе забелязал как тя доброволно се бе превърнала в мишена, за да подмами преследвача. От скривалището си той не бе успял да я види, каза си Ейми и прехапа устни. Любимият й нямаше представа какво бе накарало Дърк Хейли да се втурне към пещерата.
Някои неща, реши тя, докато влизаше в банята, бе най-добре да останат скрити. Затвори вратата бавно и започна да се съблича. Имаше чувството, че й се бе разминало на косъм, също както с Дърк Хейли. Изви устни, пусна душа и стъпи под струята. Какво ли щеше да каже Джейс, ако знаеше истината? Дори не искаше да мисли. Ейми започна да отмива мръсотията и засъхналата сол по тялото си.
Когато след час и половина Джейс излезе, тя изчака вратата да се затвори, скочи от леглото и се втурна към дрехите си. Как бе възможно човек да заспи след подобно преживяване, мислеше си недоволно Ейми, докато вадеше чисти джинси и раирана блуза.
Не бе имала никакво желание да спори с Джейс, когато я накара да си легне, затова го послуша и се пъхна между чаршафите, без да недоволства. Послушанието й бе истинско удоволствие за Джейс и тя развеселена реши, че едва ли си бе имал много работа с опърничави жени. Очевидно не можеше да прецени, че Ейми се преструва.
Остана на верандата, докато той се отдалечаваше към офиса на Каупър. След известно време тримата мъже поеха към лодката на Джейс и се насочиха към залива, където бе станало всичко. Дори от разстояние Ейми забеляза, че Джейс не обръща никакво внимание на Тай Мърдок. Май наистина му беше неприятен. Е, значи и той влизаше в нейния отбор, каза си с въздишка и се върна обратно в спалнята. Тя самата не можеше да понася бившия си зет.
Преди две години се бе оказала права, когато не пожела да рискува с него. Жалко, че инстинктите на Мелиса я бяха подвели.
Колкото и да бе необичайно, каза си Ейми, докато тъпчеше пари в задния си джоб и вървеше към бакалията на Маги, Джейс и Тай имаха много общи черти. Въпреки че можеше веднага да изброи приликите, тя разбираше, че те ги сближаваха само на пръв поглед.
Двамата се различаваха по много неща. Не можеше да ги изброи, ала бе сигурна, че разликите съществуват и рано или късно ще се проявят.
— Здравей, Маги. Имаш ли още от странните зеленчуци? — попита ведро Ейми, когато влезе в сравнително хладния магазин.
Маги вдигна глава от модното списание, издание от преди цяла една година, и се ухили.
— Какво ще кажеш за новите мъжки жилетки? Тук се твърди, че са хита на сезона.
Ейми пристъпи към щанда и надникна.
— Това беше за миналия сезон, Маги. Мъжките жилетки вече излязоха от мода в Калифорния.
— Е, на Сейнт Клер и без това сме изостанали. — Маги помести списанието и се изправи, а след това посегна към шкафа, в който държеше бирата. — Искаш ли? — покани тя младата жена.
— С удоволствие. — Ейми погледна консервите. — Имаш ли бакпулвер? Мисля да направя сладки.
— Ти направо ще побъркаш Джейс — изкиска се Маги и се пресегна над консервите. — Да знаеш, че ще го шашнеш. Заповядай. — Тя й подаде два пакетчета. — Какво ще стане с него, когато си тръгнеш?
