тук ще е просто песен.
Джейс се поколеба.
— Тя разказва ли за мен?
— Непрекъснато — ухили се Адам. — Когато не говори за бебето.
— Бебето — повтори Джейс, сякаш думата бе на чужд език.
— Ела, ще ти сипя нещо — усмихна се Адам. — Между другото, аз съм Адам Трембък.
Джейс реши, че харесва Адам.
— Джейс Ласитър.
Адам се разсмя.
— Знам.
Двайсет минути по-късно Джейс откри сравнително тих ъгъл на апартамента, за да изпие на спокойствие уискито си. Тук нямаше ром. Затова се спря на уиски със сода, а Адам си направи коктейл. Двамата мъже отпиваха мълчаливо и оглеждаха живописната тълпа. Дойдоха нови гости, за да се представят. Адам се справи много дипломатично с тях, запозна ги, след това ги отпрати.
— Добре се оправяш — отбеляза Джейс, след като Адам се отърва от блондинка с черна прилепнала рокля и разноцветни кичури. — Можеш да дойдеш да работиш в „Змията“ като бияч.
Адам се разсмя.
— Нещо ми подсказва, че там ще бъде необходимо нещо повече от дипломатичност.
— Не съм сигурен. Посетителите доста ще се променят. Тъкмо преди да тръгна един приятел ми каза, че една от пътническите линии е започнала преговори, за да се отбива на Сейнт Клер.
Докато говореше, Джейс не спираше да наблюдава Ейми. Тя бъбреше с приятели, смееше се, внимаваше да има достатъчно храна и напитки.
Въпреки че успяваше да се прикрива добре, Джейс забеляза, че тя полагаше много усилия и очакваше да стане някое от обичайните малки произшествия. Забеляза също така, че много внимаваше, когато подаваше на някого чаша. Когато поднасяше ордьоври, държеше таблата с две ръце, въпреки че не беше тежка.
Ейми беше бременна.
— Моля? — попита Адам.
Джейс усети, че бе казал нещо, без дори да усети какво. Поруменя.
— Не мога да повярвам, че е бременна — измърмори той.
— Бременна е. Няма съмнение. През последните две седмици Мел й обясняваше какви са възможностите. Жените нямат кой знае какъв избор. Осиновяване, аборт или да задържи детето.
— Аборт ли?
— Аха — кимна Адам, сякаш обсъждаха времето. — Ейми отказа да мисли както за аборт, така и за осиновяване. Това за нея бе голяма травма. Започва вече да свиква с мисълта. Откакто се върна от Сейнт Клер, не може да си намери място.
— Винаги става така, когато е неспокойна. Малко е непохватна — обясни с обич Джейс. — През половината време на Сейнт Клер спасявах падащи чаши вино.
— Така ли? — Гласът на Адам прозвуча съвсем безразлично.
— Не е възможно да е бременна — повтори отново Джейс и си спомни как бе прекарал останалата част от времето си с Ейми на Сейнт Клер. Този път Адам не отговори. Жена като Ейми едва ли щеше да си измисли подобно нещо, помисли си Джейс. Беше я опознал, докато бяха заедно. Беше й се доверил повече, отколкото на която и да било друга. Тя му бе повярвала, когато й обясни, че за нея няма риск, след като бе спала с него. Ейми също му се бе доверила. Знаеше, че ще я спаси от Хейли, сама му го беше казала.
Освен това му бе предложила дом.
Той бе пропътувал няколко хиляди километра, за да приеме дома, който Ейми му предлагаше. Дори в най-смелите си мечти не бе очаквал този дом да включва и бебе.
Гостите се застояха безкрайно много. Джейс започваше да си мисли, че партито никога няма да приключи, а след това, когато реши, че не издържа повече, приятелите на Ейми започнаха да се разотиват.
Тя затвори вратата след сестра си и Адам и се обърна към единствения, останал в стаята. Джейс забеляза напрежението в светлите й очи, как стисна бравата, скрила ръце зад гърба си. Господи, каза си той, тя е толкова уязвима. Прави се на смела, но всъщност е нежна и уязвима. Направи крачка към нея и остави празната си чаша на една от масичките.
Ейми го спря с острите си думи.
— Защо дойде, Джейс?
Той я погледна.
— Не е ли очевидно защо? Дойдох за теб. Ти говореше за дом…
Тя изви устни с горчивина и бавно се отдръпна от вратата.
— Сигурна съм, че тази вечер си размислил. Домът вече е с бебе от друг мъж. Сигурен съм, че ще премислиш решението си при тези обстоятелства. Не е нужно да поемаш отговорност, Джейс! — Ейми възкликна уплашена, когато той прекъсна монолога й и я сграбчи през кръста.
Вдигна я така, че да я погледне в очите. Строгото му лице бе на сантиметри от нейното, напрегнато и уплашено. Тя притаи дъх, по-ужасена, отколкото си бе представяла, че бе възможно.
— Бебе от друг ли, Ейми? — попита съвършено спокойно Джейс.
— Нали това си помисли? Решил си, че детето е от друг. Май наистина не вярваш, че е възможно да забременея от теб, нали? — прошепна тя и се вгледа в лицето му.
— Имало ли е друг, откакто се върна от Сейнт Клер? — попита вбесен той, без да я пуска.
— Не — сопна се Ейми и стисна раменете му. Докосването му бе толкова познато.
— Не беше бременна, когато дойде на Сейнт Клер, нали? — продължи да разпитва Джейс.
— Джейс, не е имало друг от години. — Устата й бе пресъхнала. Сиво-зелените й очи отразяваха нервното напрежение, а също и честността й.
— Значи оставам само аз — заяви студено той. Тя сведе очи.
— Да.
— Значи трябва да се оженим час по-скоро, нали? — попита Джейс и я пусна на земята.
— Джейс! Да не би да искаш да кажеш, че ми вярваш? Вярваш ли ми, че бебето е твое?
— Ти би ли ме излъгала за подобно нещо, Ейми?
— Не, Джейс. Никога. Не бих могла да излъжа за подобно нещо — въздъхна тя, неспособна да приеме думите му.
— А ти мислиш ли, че аз бих те излъгал? — продължи да пита той и я прегърна. — Мислиш ли, че те излъгах онази сутрин, когато ти казах, че не мога да имам деца?
Ейми въздъхна дълбоко.
— Не — призна тя. — Знам, че си вярвал на това, което си ми казал. Когато се върнах в Сан Франциско и разбрах, че чакам дете, едва не полудях. Така ти бях ядосана, толкова наранена, че не дойде с мен. Мислех, че си ме използвал, без изобщо да се интересуваш какво ще стане след това. Дори не можех да мисля, да не говорим колко глупаво се чувствах.
— Защото ми беше имала доверие ли?
Ейми кимна.
— Не само това. Бях ядосана, защото ти вярвах, ала се ядосвах и на себе си, защото през първата ни нощ заедно дори не бях помислила за бъдещето. Нямах никакво извинение за онази първа нощ, Джейс — призна тя с дрезгав глас.
Дланите му притиснаха лицето й.
— Любима, едва ли си била по-глупава от мен онази нощ в „Змията“, когато се опитах да разкъсам Мърдок на парчета, а ти ни заля с маркуча. Ти ми предложи дом пред петдесет човека, а аз те оставих да си тръгнеш.
Ейми зачака, обзета от неувереност.
— Ами на следващата сутрин? Джейс, та ти ми каза, че не можеш да се върнеш в Щатите. Още от началото ми беше казал, че не съм попаднала, където трябва.
— Ти беше най-хубавото нещо, което ми се случваше през последните десет години. Може би дори в
