Ожениха се в деня след посещението при доктор Карсън. Мелиса и Адам бяха единствените поканени, а след това заведоха младоженците на вечеря.
— Вие ще ни заведете нас с Мелиса следващия месец — обясни разпалено Адам, докато сипваше шампанско.
— Определихте ли вече датата? — попита очарована Ейми и посегна към чашата. Сестра й кимна и се усмихна щастливо. — Страхотно! — възкликна Ейми. — Да пием за сватбата следващия месец! — Вдигна чашата и всички я последваха. Също като виното на партито, и шампанското не бе толкова приятно, колкото обикновено. Въпреки това ставаше за пиене и няколко минути след тоста тя отново посегна към чашата.
Преди да хване чашата, Джейс я премести. Ейми мигна учудена и се усмихна.
— Нямаше да я разсипя. Не съм изпуснала или счупила нищо след партито.
Той също се усмихна развеселен.
— Знам. Единствено бременността може да успокои една пренапрегната жена.
— Значи няма проблем — отвърна тя и отново посегна към чашата.
— Пи достатъчно — заяви тихо Джейс и премести чашата.
Ейми остана с отворена уста.
— Джейс, аз отпих една — единствена глътка!
— Стига ти толкова. Доктор Карсън каза, че трябва да избягваш алкохола, докато си бременна.
— Доктор Карсън!
— Имам цял списък с позволени и забранени неща. Даде ми го вчера — обясни той.
— Джейс… — Тя понечи да му обясни, но прецени, че няма смисъл да се карат в деня на сватбата, усмихна се насила, а това накара Мелиса да се разсмее.
— Ейми не е свикнала някой да се грижи за нея, Джейс. След като се справя сама с бизнеса си през последните две години, вече е свикнала тя да дава заповеди.
— Нещата ще станат различни, след като вече е омъжена — предупреди Джейс.
— Нима? — не се стърпя да го засече Ейми.
— Вече имаш съпруг — отвърна сериозно той. — Съпруг и глава на семейството.
— Джейс, скъпи, нещата доста са се променили в Щатите през последните десет години, откакто те няма — започна да обяснява мило тя, ала сервитьорът я прекъсна, за да й донесе чаша мляко на сребърен поднос.
— Изпий си млякото, Ейми. Имаш нужда от калций.
Тя погледна чашата.
— Джейс, не обичам мляко.
— Доктор Карсън каза да пиеш. — За Джейс въпросът очевидно бе приключен, затова се обърна към Адам и двамата заговориха за промените в данъчното облагане. Ейми си каза, че няма никакво желание да разваля сватбения си ден заради някакво мляко, нацупи се и го изпи.
— Значи приятелят ти Рей ще се занимава със „Змията“, докато си в Калифорния? — попита любопитният Адам след малко.
Джейс кимна.
— Докато чакаме бебето, ще се превърна в домакиня на пълен работен ден. Доста интересно ще се получи. След като се роди и след като педиатърът разреши, се връщаме в Сейнт Клер.
Ейми изпусна вилицата и тя издрънча шумно на чинията, а Джейс рязко се обърна към нея.
— На острова има ли лекар? — побърза да попита Мелиса, когато забеляза поруменелите бузи на сестра си.
Джейс кимна.
— Доктор Кентън. Двамата със съпругата му се пенсионираха преди две години. Марша Кентън е медицинска сестра. Не се притеснявайте, медицинското обслужване на Сейнт Клер е добро. Ако има спешни случаи, веднага ги откарват на Хаваите. Ейми, ако още веднъж посегнеш към това шампанско, ще се ядосам.
Тя отдръпна ръка.
— Мисля, че имам нужда от него, Джейс — отвърна многозначително Ейми. — Започват да ме обземат следсватбени колебания. — Искаше й се той да престане да говори за връщане в Сейнт Клер. Беше я последвал в Сан Франциско и щеше да го накара да остане тук, защото това бе цивилизовано място, на което да създадат дом.
— След като имаш колебания — отвърна спокойно Джейс, — най-добре да те заведа вкъщи. Ще се окаже доста скъпо, ако трябва да плащаме чашите и чиниите в този ресторант.
Първата консултация на Джейс с доктор Карсън съвсем не бе последната. Той не само че придружаваше Ейми за ежемесечните й посещения, ами провеждаше задълбочен разговор с развеселената, но изключително търпелива лекарка. За ужас на Ейми Джейс не пропускаше да засегне нито един въпрос, а тя седеше в кабинета и не знаеше дали да се смее, или да плаче.
— Според мен тя не качва достатъчно — заяви той при едно от посещенията и погледна съпругата си. — В онази, книга, която ми дадохте миналия месец, се казва, че трябва да е качила повече.
Доктор Карсън веднага го успокои, че Ейми е в границите на нормалното.
По време на следващото посещение Джейс и доктор Карсън обсъдиха въпроса за изключително чувствителните гърди на Ейми, а на младата жена й се прииска да не се бе отдръпнала миналата нощ, когато Джейс внимателно бе захапал зърното й, докато се любеха.
— Може би един номер по-голям сутиен ще й бъде по-удобен — предложи лекарката.
— Днес следобед ще отидем да купим — заяви веднага Джейс.
— Да не би и двамата да сте забравили, че имам магазини за бельо? — прекъсна ги разгневена Ейми. Те се обърнаха и я погледнаха така, сякаш не разбираха как бе възможно да се меси. Всяка консултация след това протичаше по същия начин.
Докато Ейми ходеше на работа, Джейс отиваше в обществената библиотека и прочиташе всичко за раждането. Разговорите му с доктор Карсън ставаха все по-сложни. В шестия месец Ейми имаше чувството, че бе попаднала на среща на двама лекари.
Един ден, докато обядваше с Мелиса, Ейми се опита да й обясни какво става.
— Бди над мен като ястреб, Мел. Всяко хранене трябва да е съвършено балансирано. От два месеца не ми е позволил да хапна пържени картофи! Така внимателно ми е разпределил витамините, че ако забравя да ги изпия някоя сутрин, пристига в магазина, застава сред бельото и чака да види как ги изпивам! Той ми завладява живота, Мел. Вече командва за всичко! Страшно е.
— А според мен е доста симпатично — изкиска се Мелиса.
— Проблемът — заяви Ейми, — е, че няма работа. Посветил е цялото си внимание на мен и на бебето и си мисли, че след като родя, ще се върнем щастливи и доволни на Сейнт Клер.
— Там е бизнесът му, Ейми. „Змията“ върви добре, поне така казва Адам. Джейс е посветил десет години от живота си на това заведение. Няма да го остави просто така. Особено след като вече има семейство, което трябва да издържа.
— Мел, аз исках той да се върне в Сан Франциско, за да създадем дома си тук. Говоря за цивилизован дом. Когато се появи на прага ми, реших, че е това.
— Той приема отговорността си много сериозно, Ейми. Точно както ти искаше — изтъкна Мелиса. — В него има нещо старомодно, когато става въпрос за отговорности. Иска да осигури жена си и детето си, а това може да го направи единствено на Сейнт Клер.
— И тук може да си намери работа!
— И какво ще прави? Не е бил в Щатите десет години, Ейми. Единственото, което умее, си го е осигурил на Сейнт Клер.
— Там държи бар.
— Именно. Трябва много време, за да започнеш да печелиш, както той печели от „Змията“. Знаеш, че тук ще го задушат, ако реши да открие бар или ресторант.
Ейми се загледа през прозореца на ресторанта.
— Джейс мрази този град, Мел. Опитва се да го скрие, ала истината е, че не му е тук мястото.
