— Не аз, тя се интересува от него — обясни Джейс.
— Следователно, ти също се интересуваш от него.
— Сам, сбъркал си призванието си. Трябвало е да се захванеш с психология, вместо да седиш на рецепцията на гаден хотел насред Тихия океан.
Сам се замисли над думите му.
— А психолозите могат ли да четат списания с мацки, докато са на работа?
— Не. Те си знаят, че от подобни списания може да им се завие свят — обясни Джейс.
— В такъв случай, ще си карам с моята си професия — реши Сам и отново отвори списанието.
Джейс се върна към „Змията“, обзет от необичайна енергия. Не трябваше ли да се чувства разочарован, питаше се той, докато се отправяше към бара. Разочарован, ядосан и подразнен заради някаква си несговорчива туристка с медна коса и открит поглед. Не трябваше ли да се чувства отвратен от себе си, задето си губеше времето с жена, която очевидно не бе за него.
Не изпитваше нито едно от тези неща. Дори, реши Джейс, беше любопитен и тръпнеше в очакване. Целувката тази вечер се оказа невероятно приятна, въпреки че го остави да копнее за още. Когато бе притиснал тялото й до своето, му се прииска да се отпусне в топло легло с нея, ала засега трябваше да се задоволи с целувката.
А утре щеше да я види отново.
Ето защо тръпнеше в очакване, помисли си той. Нямаше търпение да я види отново, въпреки че тази вечер не получи това, което искаше. Джейс не бе свикнал да мисли за утрешния ден.
Седна на верандата на „Змията“ и му хрумна още нещо. Дали щеше да има същото желание да се види с Ейми Шанън утре, ако бе успял да я придума да легне с него тази вечер?
Инстинктът му подсказваше, че щеше да изпитва не по-малко желание и същата тръпка. Стисна здраво бамбуковите перила. Не искаше дори да мисли за последствията. Последното, което му трябваше, бе да изпита силни чувства към жена като Ейми Шанън.
Само че иронията да живее на края на света бе, че хората там понякога вършеха неща, които при нормални обстоятелства дори не биха им минали през ума.
— По дяволите!
— Да не би нещо да не е наред, шефе? — Барманът изви едната си вежда, когато Джейс се настани на високия стол и прехвърли крак през парапета. Рей избърса чашата и я постави на стойката над бара, а след това посегна към бутилката ром. Нямаше нужда Джейс да го подсети за напитката си. — Излезе ли нещо с туристката?
— Ами… Завлякох я на плажа и я любих като обезумял на пясъка. Също като на кино. — Джейс посегна към чашата.
— Не виждам да е полепнал пясък по дрехите ти — отбеляза широко усмихнат младежът.
— Поддържам се чист — изръмжа Джеси. — Рей, ти познаваш ли някой Дърк Хейли?
Рей Матюс прехвърли огромното количество имена и лица, които всеки барман познаваше, и поклати бавно глава.
— Нищо не ми говори. Трябва ли?
— Дамата го търсеше — обясни Джейс намръщен, допито отпиваше ром.
— Така ли?
— Какво, по дяволите, означава това „така ли“?
Рей сви рамене, без да се притеснява от тюркоазените очи на шефа си. От опит знаеше кога Джейс Ласитър бе опасен и кога не.
— Означава просто „така ли“! Знам защо се интересуваш от този тип Хейли. Сигурно госпожицата се интересувам от него.
— Май и ти като Сам в „Марина“ си сбъркал призванието си — измърмори Джейс. — Трябвало е да станете психолози с тези невероятни способности да обяснявате мотивите на хора като мен.
— Не съм си сбъркал призванието. Всички добри бармани са добри психолози. Просто не изкарваме толкова нари, колкото именитите си колеги, които са се сдобили с дипломи.
— Изкарай и ти диплома и я закачи над бара, а аз ще ти кача заплатата с по долар на седмица.
— Леле, шефе. По долар на седмица няма да ми стигне да платя на фалшификатора на дипломата! — оплака се Рей.
— Така става, когато решиш да започнеш работа на забутан остров някъде в Пасифика. За кариера и дума не може да става.
Рей се подпря на полирания бар и погледна шефа си.
— Май туристката те е пораздрусала? Кажи какво стана?
— И аз не знам. — Джейс погледна напитката. — Колко изпих тази вечер, Рей?
Рей проследи погледа му до чашата.
— Не съм ги броил. Искаш ли да започна?
Джейс стисна устни.
— Не. По-добре аз да се стегна. И двамата знаем какво става, ако прекалиш.
— Ти не си прекалил — отвърна Рей.
— Сигурно всички останали са разправяли така, преди да стигнат до края — реши Джейс и загледа недопития ром.
— Да, туристката май наистина те е пораздрусала, нали? — отбеляза Рей и подсвирна тихо. — Не се притеснявай, шефе. След няколко дни ще си замине. Туристите не се застояват на Сейнт Клер. Особено готините. Да ти кажа, много хареса картините ми.
— Значи затова е от готините — засмя се Джейс. Побутна чашата и се изправи. — Отваряй си ушите, ако се появи въпросният Хейли.
— Дадено. — Рей кимна и продължи да лъска следващата чаша.
Джейс реши да направи нещо, което не му се бе случвало от много отдавна. Щеше да си легне преди два след полунощ. Това наистина щеше да е събитие.
Ейми също си легна преди два, но до три не успя да заспи. Мяташе се и се въртеше на старите протрити чаршафи, осигурени от хотел „Марина“. Бръмченето на стария климатик се оказа по-неприятно от среднощната жега, затова тя се измъкна от леглото, а френската й нощница за двеста долара се развя след нея, когато стана да изключи досадния уред.
Ейми застана за момент пред отворения прозорец, подпря се на перваза и се загледа към притъмнялото пристанище. Обилно осветената „Змия“ и още някои от местните барове близо до кея бяха единствените места, където по това време цареше оживление. Военен кораб бе хвърлил котва в залива и от време на време шумни моряци минаваха наблизо.
Как бе възможно мъж като Джейс Ласитър да се озове на подобно място? Кой знае защо, любопитството не оставяше Ейми на мира. Този мъж притежаваше сила, която нямаше нищо общо с мърлявия пристанищен град. От друга страна, напомни си мрачно тя, може би бе необходима тъкмо такава сила, за да издържи човек в подобна и атмосфера. Сети се за жената, която го бе напуснала. Едва ми имаше много жени, които биха се задържали на Сейнт Клер. Непознатата съпруга сигурно бе имала основателна причина, за да се разведе с Джейс Ласитър.
Ейми въздъхна тихо и се върна в леглото. Имаше достатъчно други неща, за които да се притеснява. Миналото и настоящето на Джейс Ласитър съвсем не бяха сред проблемите, които я тревожеха.
Когато най-сетне се унесе, тя сънува тюркоазените очи, които блестяха жадно, сънува устата му, властна и настойчива. В сънищата желанието му й се стори нещо повече от най-обикновена мъжка похот, а властта и настойчивостта му се превърнаха в молба, която за нея остана необяснима.
Утринното слънце блесна ослепително над Сейнт Клер и прикри колко занемарено бе пристанището. Островът наистина бе чудесен, реши Ейми, докато се обличаше за закуска. Само че кой ли би останал тук цял живот, освен мъжете, които не желаят никаква отговорност.
Тя сви косата си на кок, за да не й пречи. Леките бели панталони и бяла блуза бяха най-подходящото облекло, за да се справи с жегата и влагата. Сложи колан, обу бели платнени обувки и слезе в малкото кафене към хотела.
