Вече бе пълно с местни хора и неколцина туристи. Настани се на маса в ъгъла и си поръча кафе. Когато видя как лакомо местните рибари поглъщат пържените си яйца, реши да рискува и също да похапне.
От мястото й се виждаше входа на кафенето, но Ейми бе прекалено заета да оглежда мазните яйца и препечения хляб, така че не забеляза кога бе влязъл Джейс Ласитър. Първото предупреждение бе, когато местните хора започнаха да го поздравяват. Когато най-сетне вдигна поглед, той бе застанал до масата й.
— Добро утро, Ейми. — Джейс й отправи любезна усмивка и се настани в сепарето до нея. — Не ме гледай така изненадано. Нали ти казах, че на сутринта ще се видим. Реших, че може да ти се плува.
Отново беше облечен в зелена риза и панталони в същия цвят. Ръкавите на ризата му бяха навити над лактите и разкриваха жилави мускулести ръце, обсипани с махагонови косъмчета. На ярката светлина червеникавокафявата му коса блестеше още мокра от душа. Тюркоазените му очи бяха живи и пронизващи, докато я оглеждаше. Сега, реши учудена тя, той й се стори по-млад, отколкото предишния ден.
— Много си мил — започна предпазливо Ейми — ала се боя, че…
— Добре. Когато приключиш със закуската, ще отидем до едно заливче от другата страна на острова. Няма ли да ядеш препечения хляб?
— Ами не. Не го искам — призна тя, докато оглеждаше огромната купчина филийки пред себе си. — Вземи си — покани го любезно. Не знаеше какво друго да каже. — Само, че трябва да откажа поканата за плуване. Мъжът, с когото трябваше да се срещна, може да се появи днес следобед. Възможно е да се е забавил.
— Няма проблем — отвърна спокойно Джейс, докато дупчеше препечения хляб. — Предупредих Рей да се оглежда за непознати. Ако твоят човек се появи, ще му каже, че си на острова. — Той зачака решението й.
Ейми забеляза изражението в очите му и безмълвно изпъшка. Знаеше, че каквото и да каже, Джейс вече имаше готов отговор. Имаше ли значение, запита се тя. Беше й казано, че човекът ще се появи привечер. Нямаше защо да се притеснява, че Дърк Хейли ще се появи през деня и ще я потърси. Защо да не приеме поканата на Джейс?
— Добре — примири се с усмивка Ейми. — Благодаря.
Джейс развеселено наблюдаваше различните изражения по лицето й, преди да вземе решение.
— Не се притеснявай. Наистина съм напълно безобиден.
Тя се намръщи.
— Защо имам чувството, че това не е точно така?
— Май не си от хората, които лесно се доверяват.
Ейми се замисли над думите му.
— Не съм — заяви най-сетне тя. — Боя се, че не съм.
— Дояж си закуската и да тръгваме. — Той се протегна да си вземе ново парче хляб и с това разговорът им приключи.
Двайсет минути по-късно Ейми бе седнала в открит джип, който подскачаше по тесен път. От едната страна вълните се разбиваха шумно и много живописно, също като на Хаваите. От другата се издигаха високи палми. Освен в града, в останалата част на острова не живееха хора и не се мяркаше нито една къща.
Не пейзажът привличаше погледа й. Непрекъснато извръщаше любопитните си очи към профила на мъжа, седящ зад волана. Първата й мисъл, когато видя Джейс тази сутрин бе, че изглеждаше значително по-млад, отколкото й се бе сторил снощи. Сега, докато вятърът разрошваше косата му, а ръцете му направляваха небрежно волана на джипа, тя разбра, че той не просто изглеждаше по-млад, а и доста по- весел. Докато шофираше, лицето му бе много по-отпуснато.
— Още ли се притесняваш да не те отвлека? — погледна я Джейс и отби от пътя.
— Трябва ли да се притеснявам?
Усмихна й се и изключи двигателя, а след това посегна към задната седалка, за да си вземе сака.
— Май от доста време съм се откъснал от цивилизацията.
Ейми изви едната си вежда, докато слизаше от джипа и сваляше малката чанта, която взе на тръгване от хотела.
— Ако опиташ да направиш нещо нередно, ще се оплачи от теб на „Агенцията за защита на потребителя“ в Сейнт Клер.
Той блъсна вратата на джипа през смях.
— Първо ще трябва да откриеш въпросната Агенция! Ако такова нещо съществува на Сейнт Клер, имам чувството, че оплакването ти само ще донесе нова слава на „Змията“. Хората обичат заведения с колорит.
— Нещо ми подсказва, че не ти се налага да полагаш специални усилия, за да постигнеш желания колорит — измърмори тя добродушно, докато вървяха към самотното заливче, което Джейс бе избрал. — „Змията“ направо бълва колорит!
— Така е! Особено когато акостира някой военен кораб — съгласи се незабавно той. — Което означава, че барът е място, където човек може да повилнее на воля.
— Май добре се справяш с тази задача. — Тя се стараеше да говори съвсем непринудено.
— Май не одобряваш избора ми на работа.
— Изборът ти просто не ми влиза в работата — отвърна Ейми и разстла одеялото на пясъка. Не смееше да вдигне поглед.
— А ти с какво се занимаваш, Ейми Шанън? — попита небрежно Джейс.
— Държа два бутика в Сан Франциско — отвърна тя.
— За женски дрехи ли?
— Ммм… — Престори се, че оглежда залива и че се наслаждава на песъчливия плаж и на вълните. Ако имаше късмет, той нямаше да настоява. Повечето хора престанаха с въпросите си. Не че се притесняваше, но винаги й бе трудно да обяснява.
— Какви дрехи? — Докато наблюдаваше лицето й, Джейс бавно започна да се разкопчава. — Спортни?
Ето, започна се. Точно този въпрос се бе надявала да избегне.
— Бельо — измрънка Ейми, докато разкопчаваше джинсите си, скрили белия бански.
— Бельо, значи. Фръцливо дамско бельо, нали? — Долови смеха, скрит зад думите му. Същата реакция забелязваше винаги, когато някой я разпитваше.
— Марково бельо. На френски и италиански дизайнери, на дизайнери от Ню Йорк. Скъпи неща. Освен това много красиви — отвърна натъртено тя, докато си сваляше ризата.
— Чакай малко. Да не би да ми казваш, че продаваш сексапилно бельо? — попита той и тюркоазените му очи проблеснаха весело. — Занимаваш се с такъв бизнес, а имаш нахалството да критикуваш моята професия.
— Двете неща съвсем не си приличат — изсумтя Ейми и се отправи към водата.
Джейс вече се заливаше от смях и тя побърза да се топне. Зачуди се дали му се случваше често да се смее по този начин. Неговият плътен, весел мъжки смях й се стори приятен и Ейми се усмихна.
Той бе до нея след малко, а тялото му пореше вълните със сила и грация, които й подсказаха, че това бе начинът, но който се поддържаше в тази чудесна форма.
Тя плуваше с лекота, без да поддържа определена посока, когато усети ръката му на кръста си. Силните пръсти я стиснаха, дръпнаха я надолу и Ейми се озова притисната до него.
Стоеше във водата и го наблюдаваше любопитно. Джейс й подаде маска и шнорхел.
— Реших, че ще ти бъде приятно да дойдеш с мен да видим рибите — покани я той. — Много красиви места има.
През останалата част от следобеда тя се отпусна напълно и се наслади истински на преживяването. Двамата с Джейс разгледаха очарователния, невероятно красив подводен свят на малкия залив. Полежаха на слънце, след това отново влязоха във водата, а после похапнаха от сандвичите, които той бе донесъл.
Джейс й се стори много по-интересен от подводния свят. По-късно следобеда той също се отпусна, а когато се връщаха към джипа, Ейми бе почти забравила, че този мъж изкарваше прехраната си в бар на
