— Майкъл, защо ще си правя труда да правя етикет, да го пришивам на дрехи, които не сте виждали, досега и да се промъквам в къщата ви?
— Всичко това е необяснимо. А защо се обръщате към мен с малкото ми име, след като ме познавате съвсем отскоро?
Отчаяна, тя стана от стола и закрачи към прозореца. Почувства, че ще се разплаче, но се страхуваше, че ако това се случи, няма да може да спре.
— Трябва да ми повярваш.
Въпреки усилията й, гласът й се разтрепери и долната й устна потрепери, което незабавно оказа въздействие върху Майкъл.
— Моля ви, седнете. Може ли поне да науча как се казвате?
Тя усети, че сълзите напират в очите й, и се върна на стола.
— Аз съм Джоди Фарнел. Струва ми се, че вече ви казах името си.
— Джоди? Какво необикновено име — той поклати глава, сякаш се бе замислил за нещо друго. — Кои са вашите родители, госпожице Фарнел? Ще изпратя човек в Гранд Кото да се осведоми. Те може би се безпокоят за вас.
— Едва ли. Те още не са се родили — тя видя изражението му и допълни: — Хелън и Луи Фарнел. Живеят на улица „Елм Драйв“.
Майкъл повика Гидиън и го пресрещна на вратата. Докато му казваше имената, Гидиън кимаше с глава.
— След няколко дни ще разберем. Междувременно ви предлагам гостоприемството на моя дом.
— Благодаря ви, особено като имам предвид, че това е моят собствен дом.
— Госпожице Фарнел, вашето поведение и думите ви са пречка за доброто ми отношение към вас.
Тя въздъхна и очите й отново се наляха със сълзи.
— Извинете ме. Това е от стреса.
— Разкажете ми отново какво точно се случи.
— Бях в бараката зад къщата, онази, която е малко встрани от останалите. Под една разкована дъска на пода намерих някаква кукла — тя отиде там, където от изненада беше изтървала куклата при появата му. — Ето виждаш ли? Куклата беше там заедно с разни други неща, които сега не мога да си ги спомня. Както и да е, усетих, че ми прилошава, и тръгнах към къщата. Смятах да се обадя на Енджи или на телефон 911, защото усетих, че ми прилошава. Строполих се върху стената и ето ме тук.
— Енджи вашата прислужница ли е? И защо ще се обаждате на числа? Впрочем, какво сте правили тук сред бараките?
— Енджи ми е приятелка. Аз нямам прислужници. В моето време бараките са празни. Възстановявам ги, за да станат занаятчийски работилници, когато ремонтът на къщата бъде завършен.
— Нима се опитвате да ме убедите, че сте филантроп? Откъде накъде някакви занаятчии ще работят в запустели бараки на роби? Да не би да предоставяте бараките за домове на бедни? — той поклати глава. — Господи, какво говоря? Та нали в бараките живеят хора и всичките тези глупости за бъдещето са само във вашето въображение.
Тя протегна крака си.
— Да си виждал някога маратонки?
Майкъл погледна обувката с любопитство, като се опитваше да прояви добро възпитание и да не гледа голия й глезен, нито формата на краката й.
— Не, не съм. Вашите хора ли ги правят?
— Ти май не вярваш на нито една моя дума, нали?
— Вие естествено можете да разберете защо е така. Вашата история е… уникална.
— А така също и вярна — изведнъж тя отново се почувства на края на силите си. — Имаш ли нещо против да легна? Не ми е добре.
— Не, разбира се. Ще извикам Беси да ви заведе горе.
— Няма нужда. Знам пътя — тя се изправи и застана с лице срещу него. — Коя стая да ползвам?
Беше разбрала, че голямата спалня, в която бе преспала, бе на Майкъл. Зачуди се къде ли бе прекарал нощта той.
— Мисля, че източната ще ви хареса. Тя е на сестра ми Камила.
— Розовата ли? Добре. Ще легна там.
— Розова ли? Та тя от години вече не е розова — той се приближи до нея. — След като така добре познавате горния етаж, би трябвало да знаете, че сега стаята е зелена.
— Така ли? Мислех си, че е розова. Е, нищо, когато се върна вкъщи, ще я пребоядисам.
Майкъл се намръщи и я проследи, докато тя излезе от стаята и се заизкачва по стълбището. В походката й нямаше никакво колебание. Джоди се движеше като човек, който добре познава къщата.
— Госпожице Фарнел, в какви цветове са останалите стаи на горния етаж?
Тя се спря на стъпалата.
— По-малката е зелена. Там сложих тапети с цвят на бръшлян, които, предполагам, не са много по- различни от сегашните. Другата, в която отивам, е розова и тапетите са изпъстрени с розови пъпки и лентички. Стаята зад нея е в сини тапети на ивици, а твоята спалня също е синя, но в малко по-тъмен цвят.
Тя млъкна. Току-що беше излязла от спалнята на Майкъл и си спомни, че тя беше тъмнозелена, а не синя. Почувства, че отново се обърка, и потри чело.
— Вие съвсем точно ми описахте стаите, но те изглеждаха така, когато бях момче. Сега всичките са променени.
Тя въздъхна.
— Е, добре поне, че проучването ми е било правилно. Извинете ме, трябва да легна, защото внезапно почувствах силна умора.
И тя бавно се изкачи по стълбите.
— Гидиън — извика Майкъл, знаейки, че той е някъде наблизо и ще го чуе, — изпрати Ани да се погрижи за госпожица Фарнел и после ела в библиотеката.
— Да, сър.
Майкъл влезе в библиотеката и се спря по средата на стаята. Наведе се и взе куклата от пода до писалището. Изглеждаше стара. Рокличката й беше на мокри петна, а в косите й се бяха вплели останки от паяжина.
Когато се появи Гидиън, Майкъл се обърна към него:
— Да си виждал по-рано такова нещо?
Гидиън впи очи в куклата и се отдръпна.
— Това е вуду кукла. Как е попаднала у вас, господин Майкъл?
— Госпожица Фарнел я донесе.
— Тя не е магьосница, нали? — попита Гидиън и очите му се разшириха.
— Не, разбира се. Тя каза, че я е намерила в една от бараките, и според както ми я описа, трябва да е била тази на Айуила.
— Нищо не зная за тази барака, сър.
— Айуила живее в бараката до онази на родителите ти. Би трябвало да знаеш дали тя все още се занимава с вуду или не.
— Не зная, сър. Ние никога не ходим при нея, освен когато специално ни покани. Не искаме да имаме нищо общо с нейните магии.
— Значи Айуила продължава да се занимава с вуду?
Гидиън стисна устни и избягна погледа на Майкъл.
— Знаеш ли какво означава тази кукла? Погледни я, Гидиън, няма да те ухапе. Та това е само парче дърво, обвито в плат.
Гидиън неохотно я погледна.
— Не зная за какво я е направила. Зависи от заклинанието, което е вложила в нея. Всичко може да бъде.
— Виждал ли си досега друга такава?
