— Ема знае ли за госпожица Фарнел?
— Моля ви, наричайте ме Джоди. Всички ми казват така. Чувствам се много неловко, когато се обръщат към мен с „госпожица Фарнел“.
— Не — каза Майкъл. — Ема още нищо не знае за госпожица Фарнел — не смееше да я нарича на име пред Камила. Сестра му беше твърде проницателна, а Майкъл все още не бе наясно с отношението си към Джоди.
— Мисля, че ще трябва да научи. А вие? — Камила изгледа брат си и гостенката му. — Рано или късно тя ще научи. Знаете как бързо се разпространяват новините.
— Съгласен съм, но какво да й кажа? Тя никога не би повярвала, че това е истината.
— Ами ако трябва да остана тук завинаги? — намеси се Джоди. — Ще трябва да се измисли някакво обяснение за това.
— Мисля, че ще е най-удачно да те представим за наша братовчедка — колебливо предложи Камила. — Примерно от Тенеси. Тъкмо това би обяснило и акцента ти.
— Но аз не говоря с акцента на Тенеси — възрази Джоди.
— Приятелите ни няма да разберат това — отвърна Камила и погледна Майкъл. — Ти как мислиш?
— Идеята ти не е лоша. Там наистина имаме роднини и тукашните хора не ги познават всичките, така че никой няма да се усъмни.
— Разбира се, аз смятам, че тя трябва да дойде у дома — добави Камила.
— Не мога да направя такова нещо! — решително поклати глава Джоди. — Ако напусна Уайтфрайърз, може никога да не успея да се върна в моето време или пък да се върна в някоя друга къща. Но какво ще кажа на хората там? Може да се материализирам във въздуха два етажа по-високо, ако къщата не съществува вече, което не би било чудно, след като са изминали повече от сто години, или пък в някоя стена, в която няма тайна стая. Не, твърде е рисковано.
— Тя има право — подкрепи я Майкъл. — Каквото и да я е довело тук, възможно е да действа само в Уайтфрайърз.
— Но тя не може да живее тук без придружител! — възнегодува Камила и се втренчи в брат си. — Какво ще кажат хората?
— Дори и след като съм негова братовчедка? — попита Джоди.
— Но ти не си му братовчедка. Не си му истинска братовчедка и това никак не е редно.
— Тогава какво предлагаш? — попита Майкъл. — Не можем да не я приемем тук, след като това е единственото място, откъдето е възможно да се върне в своята епоха. Не можем да рискуваме и да я поставим в капан за неопределено време.
— Прав си — съгласи се Камила. — Такова нещо не можем да направим. Струва ми се, че тя просто няма избор.
— Мога да те уверя — намеси се Джоди, — че нямам никакви намерения да прелъстявам брат ти. Веднага щом мога да замина, ще го сторя.
Камила силно се изчерви.
— Изобщо не съм имала предвид, че можеш да направиш такова нещо. Подобна мисъл никога не ми е минавала през ума. Просто размишлявах какво е най-добре да се направи.
Майкъл остана изненадан, че Джоди така безцеремонно съобщава своите мисли. Не я оправдаваше дори и това, че идва от друга епоха.
— Нима всички жени от твоето време така открито казват онова, което мислят? — попита той. — Ти никак не се смущаваш да говориш откровено и прямо.
— Аз да съм откровена и пряма! — Джоди изглеждаше изненадана. — Досега никой не ми е казвал такова нещо.
Камила я потупа по ръката.
— Не се безпокой. Мисля, че не след дълго нещата ще си идат по местата и ти скоро ще се върнеш при леля си Ем.
Джоди се усмихна, но не изглеждаше твърде убедена.
— Разбира се. На никого няма да кажа какво се е случило, тъй като всеки би ме взел за луда.
Камила седна на един стол и каза:
— Точно затова и никой няма да разбере откъде идваш. Седни сега да ти разкажа какви са нашите братовчеди от Тенеси, за да знаеш какво да казваш, ако някой те попита.
Майкъл отиде до прозореца и си даде вид, че гледа навън, докато слушаше женските гласове. Не искаше да си признае, но не гореше от желание Джоди да си замине. Знаеше, че ще му е трудно да обясни появата й, допускаше, че Ема ще реагира бурно, но беше очарован от Джоди. Тя идваше от бъдещето.
Погледна двете жени. За разлика от Камила, Джоди се беше разположила удобно на стола и той бе готов да се закълне, че е кръстосала крака под роклята си. И въпреки това излъчваше неповторима женственост. Късите й коси наистина правеха странно впечатление, но сега, когато започна да свиква с тях, дори започна да му харесва начинът, по който се поклащаха покрай лицето й и блестяха на слънчевата светлина.
През нощта беше чул, че Сила и Беси носят вода в стаята на Джоди и бе разбрал, че тя добре се грижи за своята хигиена, а това бе важно за него. По време на войната се бе зарекъл, че ако се върне жив и здрав в Уайтфрайърз, ще отделя повече внимание на чистотата си. Повечето от познатите му, в това число и жените, се задоволяваха само да се изтриват с мокра кърпа и да се парфюмират, и то веднъж в седмицата.
Докато Джоди внимателно слушаше Камила, стараейки се да запомни имената на братовчедите от Тенеси и подробностите от живота им, лицето й оставаше сериозно като на дете, погълнато от своите уроци. Много рядко я бе виждал да се усмихва. Дали щеше да е щастлива, ако останеше тук?
Отново се обърна към прозореца. А дали той щеше да е нещастен, ако тя си замине? Тъкмо този въпрос все по-често изплуваше в съзнанието му. Имаше толкова неща, които искаше да я попита, и то не заради самите отговори, а просто за да слуша гласа й. Налагаше му се да си повтаря, че е сгоден и че не би трябвало да има някакво значение дали Джоди е тук или не. През пролетта му предстоеше да се ожени за Ема, така че в живота му нямаше място за Джоди.
Помисли си, че подценява Ема. Тя беше въплъщение на нежността и той дори не можеше да си я представи разгневена. Най-силните думи, които я беше чул да произнася, бяха казани в деня, когато той почти забрави да й честити рождения ден и тя го нарече загубен стар негодник. Може би и Ема, също както Камила, щеше да се отнесе добронамерено към Джоди. Майкъл поклати глава. Не, колкото и мила да бе Ема, тя все пак знаеше какво е ревност и никак нямаше да е доволна, когато научеше, че в Уайтфрайърз живее млада жена. Доводите, че му е братовчедка и че отношенията им са напълно платонически едва ли щяха да я успокоят.
— Ще можеш ли да запомниш всичко това? — попита Камила.
— Мисля, че да. Имам добра памет. Дано имам късмет да не ме питат за неща, които не зная.
— Да се надяваме. Разбира се, никой от приятелите ни не би проявил такова невъзпитание, че да те разпитва с подробности, но все пак ще питат за роднините.
— Има ли вероятност да се срещна с вашите приятели? Може би е по-добре да не излизам от къщата.
— Това неминуемо ще предизвика съмнения и слухове. Не, за да не будиш подозрение, ще трябва да идваш с нас навсякъде, където ходим. Иначе хората ще започнат да се питат коя си и каква си.
— В такъв случай ми разкажи за хората, които има вероятност да срещна.
— Преди всичко това е Ема Парланг. Сигурна съм, че Майкъл вече ти е казал за нея. Те двамата ще се оженят след няколко месеца.
— Да, той ми спомена за нея.
— Родът й е стар, колкото и нашият. Това ще бъде сватбата на века. Разбира се, ние с тях и сега сме някакви далечни роднини, но това само още повече ще заздрави брака им.
— А тя как изглежда?
Джоди се опита да произнесе тези думи с неутрален тон.
— Много е красива и мила — машинално отвърна Камила от което Джоди остана с впечатлението, че тя не харесва много бъдещата си снаха. — Организира най-хубавите партита в цялата енория. Добра ездачка е
