боите. Джоди внимателно си отбелязваше вида на първоначалната обработка на дървото, което в някои случаи бе третирано с прозрачен безир или лак, така че едно по-неопитно око спокойно можеше и да не забележи.
Оказа се, че някога стените бяха боядисвани в разкошни цветове. В един пласт между тъмните и мрачни тонове на по-ранните дни и голите, скучни бели и кремави цветове на по-ново време, Джоди откри, че стените са греели с великолепни оттенъци на синия цвят — онова неповторимо синьо, което може да се види върху яйцето на червеношийка, на слънчевото и светложълтото, на розовото, напомнящо за игликата. Последният цвят издаваше женско присъствие, но Джоди си спомни, че освен Майкъл, през къщата бяха преминали доста други поколения и по пластовете тя не можеше да определи точно кога бяха нанесени различните цветове. Можеше да се предположи, че светлите, радостни тонове са били поръчани от неговата майка или пък може би от дъщеря му, ако се приемеше, че той е създал семейство. Необяснимо защо обаче Джоди беше уверена, че Майкъл бе живял в този дом точно когато стените му са били боядисани в най-красивите цветове.
Библиотеката представляваше най-голямото предизвикателство на тази къща. Много от полиците й бяха изпълнени с овехтели книги, купчини разписки и други документи от тридесетте години на двадесетия век. Джоди реши да остави това помещение за края, тъй като то неминуемо щеше да й отнеме повече време от останалите. Знаеше много добре, че не бива да изхвърля книгите и документите, съхранявани там, преди да ги е проучила внимателно, защото в тях можеше да открие ценна информация за къщата и нейните обитатели.
Реши през съботата да разчисти полиците, затова в същия ден облече джинси и една престилка, влезе в библиотеката и започна да оглежда пълния безпорядък. В голямата си част книгите бяха стари учебници по алгебра и геометрия, но се срещаха и ръководства по фермерство, секретарство, както и полезни съвети за домакинята. Никоя от тези книги не представляваше интерес, нито пък, доколкото й беше известно, имаха някаква колекционерска стойност, но въпреки това, тя ги подреди на купчини според годината на издаването и в зависимост от това, дали възнамеряваше да ги върне на лавиците, или да ги подари на градската библиотека. Джоди винаги беше обожавала книгите и не допускаше мисълта, че би могла да ги изхвърли.
В една картонена кутия на най-горния рафт тя откри още документи и започна да ги прехвърля при онези от тридесетте години, когато вниманието й беше привлечено от датата на един от тях: хиляда осемстотин седемдесет и втора година.
Джоди взе кутията в скута си, седна на пода и бавно извади овехтелите документи, като внимаваше да не ги разкъса. Повечето от тях представляваха разписки, написани с красив мъжки почерк. Мастилото отдавна беше добило кафяв цвят и от листовете се носеше миризма на мухлясала стара хартия, но за нея те бяха истинско съкровище, тъй като датираха от времето, когато в Уайтфрайърз бе живял Майкъл Девъро, и тя беше повече от сигурна, че са писани от неговата ръка.
На дъното на кутията откри тънка тетрадка. Когато я извади и прочете на корицата й надпис „Дневник“, сърцето й заби още по-силно. Откритието надхвърляше дори и най-смелите й надежди. Отвори дневника и видя, че страниците са изписани с рехавия почерк на Майкъл. Внимателно го затвори и го остави до стълбището, така че лесно да го намери, когато тръгнеше да си ляга. Каза си, че този дневник я интересува само дотолкова, доколкото в него можеше да намери сведения за обстановката в къщата, но сама не си повярва на това. Все пак успя да върне мислите си обратно към работата.
Както беше и предположила, проучването на къщата показа, че в първоначалния си вид тя бе много по-малка и че задното крило е било пристроено малко преди Гражданската война, когато изглеждало, че хората ще се изхранват единствено от отглеждането на памук. Библиотеката беше тъкмо в това крило и когато тя изстърга слоевете боя и грунд, под тях се показа кипарисово дърво.
Уайтфрайърз й поднасяше куп приятни изненади и Джоди все по-често се замисляше дали да не запази къщата за себе си и да я превърне в свой дом. Минаваше й през ум, че би могла да я превърне и в хотел, за да си докарва доход от него. И без това къщата беше достатъчно близо до Шрийвпорт и Кадо Лейк, така че туристи нямаше да й липсват. Напоследък й се случваше да се замисли, че все някъде трябва да пусне корени, и се питаше дали това не бе най-доброто място за тази цел.
Предишната вечер майката на Джоди се беше обадила по телефона, за да й съобщи, че още една от по-младите й братовчедки се е омъжила и, разбира се, за да й намекне отново, че всички в рода им се чудят защо тя все още не се задомява. От своя страна, Джоди й обясни, че още не е срещнала мъжа, за когото би се омъжила, но, както обикновено, майка й не я изслуша. По-големият брат на Джоди отдавна беше свил семейно гнездо, а по-малката й сестра очакваше след няколко месеца второ дете. Майка им не криеше, че се тревожи да не би дъщеря й да остане цял живот сама, а и самата Джоди, макар и да не си го признаваше, вече започна да се пита дали наистина няма да стане точно така.
Продължи да работи, докато не капна от умора, опитвайки се да не мисли за самотата си, но това старо изпитано средство за разсейване, което в миналото й вършеше добра работа, този път не даде резултат. Истината беше, че на Джоди вече й беше омръзнала самотата. По-рано беше доволна от своята независимост и се радваше всеки път, когато се местеше от една къща в друга, но сега това беше започнало да я уморява.
Най-сетне изчисти библиотеката от праха и мръсотията, трупали се от години, и подреди книгите и списанията. Постепенно бе започнала да изпитва чувство, че тази къща винаги й е принадлежала, особено откакто беше открила някои от старите тонове на стените, и тя си каза, че това е добър признак.
Когато приключи работа, тя се качи горе и пусна топлата вода, за да напълни ваната. Обикновено предпочиташе да взема душ, но сега мускулите я боляха от прекомерните движения през деня и си каза, че една гореща вана ще намали неприятните й усещания. Сложи шампоан във водата, седна във ваната, която, за щастие, скоро беше емайлирана наново, и се потопи във водата чак до брадичката си. Затвори очи, вдиша ароматизираната пара и усети как мускулите й се отпускат. Къщата сякаш също се приготвяше за нощта, за което свидетелстваха пукот и леките проскърцвания, които нарушаваха от време на време тишината в банята. Шумовете бяха някак спокойни и съвсем не излъчваха тревога. Сякаш къщата изпускаше дълбока въздишка, свиваше мускулите си и се приготвяше да бди над нея, както беше бдяла над много поколения от фамилията Девъро.
Макар и тялото й да се бе отпуснало, умът й продължаваше напрегнато да работи. Ако смяташе да се установи тук, трябваше да използва къщата така, че да й носи пари, тъй като в тази земеделска област доходите й като архитект едва ли щяха да са достатъчни, за да се издържа. И без това ипотеката, данъците и разходите по един толкова голям дом бяха значителни. Отново й хрумна мисълта да го превърне в хотел, в който да предлага нощувка и закуска, но нямаше представа какво би могло да се спечели от едно такова начинание. Финансовите рискове неминуемо щяха да са големи, но досега тя никога не се беше страхувала от подобни предизвикателства, още повече че ако нещата не се развиеха така, както очакваше, тя винаги можеше да продаде къщата и да се премести другаде.
Когато взе това решение, Джоди бавно си пое дълбоко дъх, загледа се в тавана и направи усилие да отпусне душата си. Очевидно в началото това помещение бе използвано за нещо друго, но един господ знаеше за какво. Много неща се бяха променили с времето. Модерните изобретения бяха оказали дълбоко влияние върху живота на хората. Докато Джоди си мислеше за това, мина й през ума, че всяка нова промяна беше донесла повече удобства, които обаче бяха отнели нещо друго. Сега животът течеше по- бързо и беше далеч по-сложен, отколкото през времето, когато този дом бе построен. В онези времена бе немислимо една жена да живее сама в такава плантация и да се издържа сама. За миг й се прииска да се върне назад, в спокойствието на някогашния живот.
Джоди разтри тялото си с плавни движения и почувства, че банята отпуска мускулите й. Ароматизираният шампоан я галеше и успокояваше. Бавно се потопи във ваната, докато тъмнокестенявата й коса бе заляна от водата и се разпиля около главата й. Взе шампоана и започна да разтрива косата си.
По-късно, когато вече се беше изсушила с хавлията и се бе почувствала чудесно, Джоди отиде в спалнята и седна на леглото. Дебелият й хавлиен халат беше завързан на кръста, а правата й коса блестеше от чистота. Предпочиташе да я носи къса, защото така й беше по-лесно да я поддържа, нямаше нужда да я навива, нито да я суши със сешоар. Късата прическа идеално подхождаше на ежедневието й
