независимо от това, че майка й и лелите я убеждаваха колко по-хубава би изглеждала с някоя и друга къдрица.
Взе намерения в библиотеката дневник и го огледа. Стори й се странно, че е толкова стар и пожълтял. Бавно прехвърли тънката тетрадка през ръцете си и се запита как ли би се чувствала, ако притежаваше талант на ясновидка и с едно докосване до дневника можеше да научи всичко за автора му, но веднага пропъди тази романтична мисъл от главата си. Отвори дневника и се зачете.
Първата страница започваше без предисловие. Изглежда, Майкъл беше водил и преди това дневник и тук просто продължаваше.
Денят мина добре — един най-обикновен ден. Децата се смяха и пяха в бараките, защото са доволни, че до следващата година няма повече да режат памук. Видях се със Сали.
Джоди се запита коя ли е тази Сали. Дали му бе приятелка, или братовчедка? Зачете се в написаното за следващия ден.
Идва Камила. Децата й искат да им помогна да си построят колиба край реката. Успях да ги убедя да си играят на ливадата. Опасно е деца да се въртят покрай реката. Ще кажа на хората си да им направят къщичка под старата ябълка.
Джоди се усмихна. Изглежда, тези редове се отнасяха за сестрите и племенниците му. Доволна беше, че се е интересувал от игрите и се е грижел за безопасността им, тъй като знаеше, че младите мъже рядко проявяват такова внимание към децата. Продължи да чете.
Сали замина за Чарлстон. Каза ми, че ще й липсвам. Преди това Ема ме покани на обед. Ще отида заедно с Кейти.
Джоди се усмихна. Представи си красивото му лице със загадъчна полуусмивка, представи си го също така и как се е навел и пише тези думи. Като собственик на плантация, вероятно е бил обект на особен интерес от страна на жените в енорията. В следващите няколко страници бе писал за машините, които е поправил, за това, кои полета ще остави незасети през следващата пролет и коя от кобилите си ще заплоди. На едно място сред стопанските бележки се появяваха няколко лаконични думи:
Кейти е решила да се омъжи за Едуин Нестор от Ню Орлиънс. Могла е да прояви повече търпение.
Какво ли е имал предвид? Дали е щял да й направи предложение, ако тя не е избързала със своето решение? Или пък не й го е направил, тъкмо защото Кейти е била прекалено нетърпелива като човек? Изпита желание да се разрови в този дневник и да разкрие всичките му тайни.
Следващата страница промени мнението й за кавалерското отношение на Майкъл към жените.
Започвам да се чудя дали в целия свят има жена като за мен. Познавам много и най-различни жени, но никоя от тях не е докоснала сърцето ми така, че да я обикна повече от останалите. Трябва да се оженя и да имам деца, които да наследят името ми и да поемат Уайтфрайърз, когато си отида от този свят, но се надявам майка им да бъде по-различна от другите жени.
Джоди усети, че очите й се напълниха със сълзи. Въпреки че Майкъл очевидно беше популярна личност, тя почувства как през годините до нея достига самотата му и тази самота й бе до болка позната.
Често сънувам един и същи сън. Явява ми се една жена, която идва незнайно откъде и не прилича на останалите, така както инорогът не прилича на ораческия кон. В края на съня ми тя винаги прошепва: „Не ме забравяй“ и изчезва. Зная, че не бива да вярвам кой знае колко на подобни неща, но този сън постоянно ме преследва. Клодия казва, че съм оглупял, но според Камила не е без значение, когато човек натрапчиво сънува един и същи сън. Съжалявам, че трябва да го призная, но този път, изглежда, Клодия е права.
Джоди затвори дневника и го остави на нощното си шкафче.
Терзанията на Майкъл не бяха по-различни от нейните. Джоди свали халата си, угаси нощната лампа и се изтегна на леглото. Познаваше няколко мъже, които биха били добри съпрузи. Единият от тях дори й беше направил предложение и тя знаеше, че само с едно телефонно обаждане можеше да го докара в Джоакуин. Проблемът й обаче бе, че не обичаше никого от тези мъже. Колкото и да се опитваше да си внуши, че разумът изисква да се ожени за някой от тях, тя не смееше дори да си помисли, че би се решила на това.
Тъмнината меко бе обгърнала стаята. Отвъд прозорците проблясваха сребристите и синкави оттенъци на лунната светлина. Лек ветрец повдигна пердетата, после замря и те отново се отпуснаха с тихо шумолене. Джоди харесваше спокойствието на нощта. В нея имаше нещо магическо и чудно и й носеше отмора от реалността на светлия ден. Спомни си как някога като дете, при вида на първата звезда на небосклона, винаги си пожелаваше нещо, как се вглеждаше в луната и как се питаше какви ли приказни неща има там горе на нея. Джоди си бе останала мечтателка — никога не бе преставала да вярва, че мечтите и желанията й могат да се сбъднат. Струваше й се, че Майкъл Девъро споделяше поне част от тази нейна философия. Един мъж, стъпил здраво на земята, едва ли би мечтал за необикновена жена, при наличието на няколко енории подходящи, макар и съвсем обикновени жени, сред които е можел да направи своя избор.
Легна на една страна и затвори очи. Впрочем, какво значение имаше всичко това? Майкъл Девъро отдавна спеше в гробището на църковния двор заедно с останалите членове на своята фамилия и близо цял век не беше сънувал сънищата си, нито си беше пожелавал нещо при появата на първата звезда. Какъв смисъл имаше да лежи будна и да мисли за него?
Ала колкото и логична да бе в преценките си за нещата, Джоди не можеше да прогони Майкъл от мислите си. Вероятно той беше спал в тази стая, може би се бе родил тук и нищо чудно да бе умрял пак в нея. Това не я смущаваше. За Джоди смъртта не беше наситена с призраци. Приятно й беше да си мисли как животът е идвал в тази къща и как си е отивал от нея. Седна на леглото и огледа стаята. Как ли са били подредени мебелите? Тя имаше съвсем малко свои мебели и стаята изглеждаше съвсем гола под оскъдната светлина на луната.
Помисли си за килера, който беше пристроен към банята, и се запита дали стаята, в която сега се намираше, първоначално не е била по-дълга и дали пространството за банята и килера не е било отнето от прилежащата им стая. Докато не вдигнеше подовото покритие, трудно можеше да каже дали е така или не. Дъските и гредите на пода щяха да покажат къде първоначално са били стените. Дали леглото му се бе намирало някъде около мястото, където сега бе нейното, или го беше разположил край някоя от другите стени? И без това стаята бе толкова голяма, че е могъл да го постави по най-различни начини.
Джоди почувства, че я обзема неспокойство, стана, отиде до прозореца и се загледа навън към реката Петит Къър. Посребрена от лунната светлина, тя течеше лениво покрай Уайтфрайърз. При тази гледка душата на Джоди се отпусна. Полъхът на вятъра докосна лицето и разпиля косите й, както преди малко беше сторил с пердетата. Джоди пое дълбоко свежия въздух и въздъхна. Къде ли беше нейният неповторим мъж, онзи, когото би могла да обича, без да мисли за никой друг?
— Надявам се, че си намерил своята жена, Майкъл — прошепна тя. — Ако е така, може би и за мен все още има някаква надежда.
Нощният вятър погали страните й, Джоди се върна при леглото и отново си легна.
