— Не и аз — тя се обърна към жената зад щанда: — Продавате ли сутиени? Нали знаете… сутиени…
— Никога не съм чувала за такова нещо — колебливо отвърна жената. — Продавам дамско бельо от години, но никой не е споменавал пред мен такава дума.
Джоди се намръщи.
— Е, може би ще успея сама да си го ушия — замисли се дали да обяснява на жените за какво служи сутиенът, но се отказа. Нямаше смисъл да продължава да шокира Камила. — Все някак си ще си ги направя сама.
Не остана особено доволна и от комплекта дълги гащи, поръбени с дантела. Бяха памучни и Джоди, която беше свикнала да носи бикини, гледаше на тях като на брашнени торби. Но като нямаше друг избор, тя се предаде и купи шест чифта, успокоявайки се с мисълта, че така или иначе никой няма да ги види.
На излизане от магазина Джоди купи и два чифта обувки. Продавачката възкликна от изненада при странния вид на маратонките й, но Джоди не й даде никакви обяснения. Камила й помогна да избере чифт обувки за излизане, и друг за вкъщи. Всъщност домашните обувки бяха чехли и Джоди с облекчение се убеди, че са удобни. Продавачката се опита да я убеди да си купи чифт по-тесни обувки, за да станат краката й по-малки, но Джоди решително се възпротиви. Най-сетне успя да си избере обувки, в които пръстите й се чувстваха свободно и остана доволна.
Когато излязоха от магазина, Камила погледна към небето.
— О, Боже. Не предполагах, че е станало толкова късно. Ако искаш да се видиш с Клодия, ще трябва да побързаш за Уайтфрайърз. Надявах се, че ще ни остане време да се отбиеш у нас на чаша чай.
— Следващия път — усмихна се Джоди. Камила наистина й харесваше. — Надявам се скоро да се видим.
Камила се обърна към кочияша и му каза:
— Аз ще се прибера пеша, а ти ще откараш госпожица Фарнел в дома на брат ми.
— Добре, госпожо.
Кочияшът помогна на Джоди да се настани в кабриолета.
Джоди се боеше от срещата с Клодия. За миг се поколеба дали да не каже на Камила, че с удоволствие би се отбила на чай при нея, но си даде сметка, че не може безкрайно да избягва срещата с Клодия, така че колкото по-скоро се запознаеха, толкова по-добре.
Когато пристигна в Уайтфрайърз, не видя кабриолет пред къщата и си помисли, че Клодия вече си е заминала и тя ще бъде подложена на упреци, но още щом влезе в салона, надеждата й моментално се изпари. Майкъл седеше заедно с една жена, която въобще не се усмихна при появата й.
Джоди отиде при нея и машинално й подаде ръка.
— Здравейте. Ние не се познаваме. Казвам се Джоди Фарнел.
Клодия изгледа протегнатата й ръка, но не посегна към нея.
— Ема ми изпрати бележка, че е пристигнала наша братовчедка чак от Тенеси. Помислих си, че си е загубила ума.
— Трябваше да ти съобщя — каза Майкъл с дипломатичен тон. — Джоди е тук съвсем отскоро.
Клодия рязко вдигна глава.
— Госпожица Фарнел е тук най-малко от една седмица. Ема ми съобщи, че се е запознала с нея на партито.
Майкъл се усмихна, въпреки реакцията на сестра си.
— Извинявай, Клодия. Пропускът е мой.
— Не бих се учудила, ако го бе направила Камила, тъй като тя на нищо не е способна с тази нейна разсеяност. От твоя страна обаче това ме разочарова.
Джоди веднага разбра, че двете с Клодия няма да си допаднат. Седна на един стол.
— Ходих на пазар. Предполагам, че покупките ни скоро ще пристигнат. Надявам се да не съм купила прекалено много неща. Камила остана доволна от онова, което избрахме.
Изглежда на Клодия хич не й се слушаха подробностите от обиколката по магазините.
— Вашето име не ми е познато. Кажете ми, госпожице Фарнел, в каква родствена връзка сме с вас?
— Аз съм дъщеря на Хелън и Луи Фарнел. Баща ми е втори съпруг на Хелън — добави тя, съгласно замисъла да усложнят родствената връзка, така че да стане по-трудна за проследяване.
— Във фамилията нямаме никаква Хелън. Нито една, доколкото ми е известно.
Джоди се усмихна.
— Все пак има една. Загубили сме връзка с нашите роднини от Луизиана.
— Кои са родителите на майка ви? — продължи настойчиво Клодия. — В каква родствена връзка сте с фамилията Дюпре?
Джоди никога не беше чувала за Дюпре и погледна Майкъл за помощ.
Той се усмихна подкупващо.
— Клодия, няма никой, който да разбира родословното ни дърво по-добре от теб. Знаеш, че винаги съм бил безнадежден случай, когато е ставало въпрос кой какъв роднина ни се пада. И Джоди е така.
— Ти защо се обръщаш към младата жена с малкото й име, като че ли е дете или ти е сестра? А вие, госпожице Фарнел, защо позволявате това?
— Аз го помолих за това, „Госпожице Фарнел“ е много официално, а „госпожице Джоди“ ме кара да се чувствам като стогодишна бабичка.
— Всички се обръщат към мен с „госпожо Ландри“ или „госпожо Клодия“ и ако не го правеха, самата аз щях да ги принудя. Това е единственият възпитан начин да се обръщаш към една жена.
— Клодия, ти ме изненадваш — каза Майкъл със заплашителна нотка. — Джоди е гостенка в нашия дом, а ти я поучаваш, като че ли е непослушна слугиня.
Клодия моментално смени тактиката си.
— Господ ми е свидетел, че изобщо не съм искала думите ми да прозвучат така. Просто понякога изглеждам малко по-категорична, отколкото съм в действителност.
— Няма значение — каза Джоди.
Мина й през ум, че ще й бъде много трудно да понася Клодия.
Клодия беше висока, със сиви очи, които изглежда бяха характерни за всички от рода Девъро, но за разлика от тези на Майкъл, които имаха сребрист оттенък, нейните повече отиваха към металния отблясък на калая. Косата й беше кестенява, но не така тъмна като неговата. Макар че двете с Джоди бяха на една възраст, Клодия изглеждаше далеч по-стара.
— Майкъл сигурно ви е казал, че през април ще се ожени за Ема Парланг?
— Да, каза ми — Джоди си спомни, че Клодия е приятелка на Ема, и се опита да каже нещо хубаво за нея. — Тя е много красива.
Комплиментът сякаш разтопи Клодия.
— Да, много е хубава. Говори се, че е първата красавица в енорията. Майкъл е щастливец.
Джоди се усмихна насила.
— Много е трудно на едно парти човек да опознае всички. Нямах голяма възможност да разговарям с Ема.
— Джоди беше твърде ангажирана да разговаря с Уил Бро — намеси се Майкъл — и постигна голям успех пред него.
— Уил би трябвало да се ожени и да създаде семейство. Ако на брат му не се родят деца, имението ще остане на Уил.
— Може би не е срещнал жената, която ще обикне — предположи Джоди. — Не виждам защо човек би се оженил поради друга, и то по-маловажна причина.
Погледът й срещна очите на Майкъл, но не успя да прочете нищо в тях.
— О, разбира се, че хората се женят по най-различни причини.
Тонът на Клодия беше твърде надут, сякаш тя самата се беше омъжила по други причини.
— Любовта е преходна.
— Но въпреки това е от най-голямо значение — твърдо каза Джоди.
Сега, когато вече познаваше Майкъл, й беше противно да си представи, че той би се оженил по някаква друга причина, и особено че би се оженил за такава двулична жена, каквато подозираше, че е Ема.
