— Ако аз имах брат, бих го посъветвала да се ожени само тогава, когато е сигурен, че и двамата се обичат истински.
Клодия извърна глава.
— Всичко това може и да звучи прекрасно, но ако братът е господар на такова имение, каквото е Уайтфрайърз, това би бил глупав съвет. Тук залогът е твърде висок, за да се търси любов — тя си взе от чаените сладки. — Вера пак е прекалила със захарта и не е спазила рецептата на мама. Трябва да й обърнеш внимание, Майкъл.
Джоди едва се сдържа да не направи гримаса при тези думи на Клодия. Не й беше трудно да забележи колко много общи неща има между нея и Ема. Но, за разлика от годеницата на Майкъл, Клодия не криеше ноктите си. Остана й само надеждата, че няма да я вижда толкова често в Уайтфрайърз, колкото Камила.
Девета глава
— Винсент, това е скандално! — възкликна Клодия, докато мажеше кифлата си с масло. — Майкъл е пуснал тази жена в къщата, където са живели моите родители!
Винсент, който беше свикнал с тирадите на съпругата си, кимна с глава и подаде чашата си на прислужника, за да я напълни с кафе.
— Не можах да спя цяла нощ — пръстите на Клодия нервно ровеха из дантелата на пеньоара й. През последните няколко години беше добила навик да не се облича до късно сутринта. — Много съм обезпокоена за горката Ема.
— Майкъл е почтен човек и не би настанил метреса в къщата си, още повече, че напролет възнамерява да доведе съпруга.
— Не съм се и съмнявала, че ще отговориш така. Вие мъжете винаги се защитавате един друг. Казвам ти, че госпожица Фарнел е скандална личност. Само да беше видял косите й!
— Какво не е наред с косите й?
Клодия изгледа намръщено съпруга си.
— Ама ти никога ли не слушаш като ти говоря? Снощи, на вечеря, ти разказах всичко. Къси са. Къси като на мъж!
Бледосините очи на Винсет се зареяха през прозореца.
— Сигурно изглежда чудесно. Може би има някаква причина за това. Не мога да си представя жена да си отреже косите, освен ако няма някаква причина за това.
— Снощи ми мина през ума, че това може да е някакво наказание.
— Моля?
— И друг път съм чела за това. Чувала съм, че на някои жени, залавяни в прелюбодеяние, са им отрязвали косите за наказание.
Винсет поклати глава.
— Никога не съм чувал за такова нещо. Поне в нашия край.
— Тя не е от нашия край, глупак такъв. От Тенеси е. И още нещо. След като ти си легна снощи, аз прерових историята на фамилията ни и никъде не намерих да пише, каквото й да е, за такава Джоди Фарнел в нашия род. Преди всичко, къде се е чуло и видяло да се кръщава жена с такова име?
— Сигурно е умалително от Джозефин или нещо подобно.
— Ти не си я видял. Прекалено млада е, за да живее сама в къщата на неженен мъж, макар и да се представя за негова братовчедка. Сърцето ми се къса за Ема.
— Съжалявам, че трябва да те оставя, но трябва да се срещна с един човек заради дорестия жребец.
Винсент стана и залепи една целувка върху бузата на жена си. Клодия се помъчи да скрие гримасата си. Ненавиждаше мъжа й да я докосва, но го изтърпяваше за пред слугите. Проследи го с гневен поглед, докато излезе от стаята. Знаеше, че Винсент не бе чул нито дума от онова, което му бе казала. Бутна празната чиния към прислужника.
— Донеси още кифли — заповяда му тя.
Прислужникът взе чинията. Тя се отпусна в стола си и затрополи с пръсти по бялата ленена покривка на масата. Бракът й не беше щастлив и тя бе потърсила утеха в удоволствието от яденето, което се забелязваше и във фигурата й, но Клодия пет пари не даваше за това. След като вече беше омъжена, нямаше никакъв смисъл да се лишава от храна и да прави мили физиономии, за да се хареса на мъжете.
Стана и с отвращение хвърли салфетката на масата. Ема трябваше да бъде предупредена и кой друг щеше да свърши това, ако не най-добрата й приятелка? Без да се замисля, че е поръчала още кифли с масло, тя решително излезе от стаята и отиде да се облече.
След един час беше в Оъкс, където масата също беше сложена за закуска, и тя изяде още една кифла с масло и боровинки.
— Надявам се да ме извиниш, че се появявам толкова рано — каза тя, докато мажеше дебел пласт масло на кифлата си. — Трябва да говоря с теб.
Ема се усмихна на приятелката си. Беше по пеньоар, който не се различаваше особено от този на Клодия, а косите й все още бяха разрошени от спането. Клодия, която бе няколко години по-голяма от нея и вече имаше ситни бръчици по лицето, беше твърде доволна да забележи, че рано сутрин и Ема съвсем не изглеждаше толкова красива, колкото през деня.
— Винаги ми е драго да те приема — каза Ема, докато отпиваше от горещото какао.
— Запознах се с госпожица Фарнел — каза Клодия с тон, който сякаш искаше да покаже колко мъчително е било това изживяване за нея. — Най-искрено ти съчувствам.
— Какво искаш да кажеш? — кифлата на Ема застина в ръката й на път към устата — За какво съчувствие говориш?
— Няма защо да се преструваш пред мен. Знам, че тя живее в Уайтфрайърз.
Ема остави кифлата в чинията.
— Още ли е там?
— Видях я едва вчера следобед. Беше ходила на пазар и се появи в къщата с такъв вид, сякаш е нейна собствена.
— А аз си мислех, че е отишла да живее при Камила. Значи все още е при Майкъл в Уайтфрайърз, така ли?
— Тя е направо ужасна И тази коса! — Клодия покри устни с ръка, за да изрази, че е потресена. — Когато влезе, направо щях да падна от стола! Дори не си беше направила труда да я събере на тила. И видя ли как седи на стола? Дори да е била изморена от обикалянето по магазините, една дама не може да седи отпусната на стола си като мъж.
— Случайно да е споменавала кога смята да си тръгва? — попита Ема и започна като заек да гризе кифлата си.
— Нито дума не каза за това — Клодия се приближи до нея. — Не искам да те тревожа, но не мисля, че имаме някаква родствена връзка с тази жена.
Ема се сви, намръщи се и цялата настръхна.
— Допускам, че може да е внучка на братовчед ни Еймъс. Нали знаеш, че той имаше дузина деца и внуците му вече сигурно са на годините на госпожица Фарнел.
— Помислих си и за това и прегледах някои документи, но никъде не намерих Еймъс да е кръщавал някоя от дъщерите си Хелън. Госпожица Фарнел каза, че така се казва майка й.
Ема още повече настръхна.
— Ако не ни е братовчедка, то коя тогава е тази жена и какво прави в Уайтфрайърз?
— И аз самата си зададох този въпрос. Имам адреса на една от дъщерите на братовчед ни Еймъс и възнамерявам да й пиша, за да я попитам дали някога е чувала за госпожица Джоди Фарнел.
Клодия произнесе името, сякаш от него бликаше отрова.
— Трябва внимателно да си подбираш думите, за да не обидим фамилията, ако наистина е братовчедка.
