сестра си.
— И ти. Матилда, наглеждай я.
Децата послушно се отправиха към вратата, но когато тя се затвори зад тях, Джоди дочу трополенето на препускащите малки крачета по коридора.
— Имате чудесни деца — каза тя. — Много добре са възпитани.
— Благодаря ти — отговори Камила. — Понякога обаче са малко по-любопитни от допустимото.
— Кажете ми, госпожице Фарнел — започна Рийд, оставяйки чашата си на сребърния поднос, — как така се появихте тук? Камила ми разказа някаква фантастична история, според която сте се появила от бъдещето, и трябва да си призная, че почти успя да ме убеди.
Усмихна се, но очите му останаха сериозни.
— Самата аз не зная как стана. По обясними причини държа това да не се разбере в града.
— Можеш да имаш доверие на Рийд — каза Майкъл и подаде чашата си на Камила, за да му налее още кафе. — Познавам го откакто се е родил и зная, че е дискретен човек.
Джоди разказа накратко историята си на Рийд и завърши с думите:
— И в следващия момент попаднах тук.
— Много се безпокоя от тази вуду кукла, Майкъл. Ако старата Айуила не се е отказала от нейните магии, можем да си имаме неприятности.
— Вече я предупредих да не плаши хората, но едва ли мога да направя нещо повече от това. Тя така слабо говори английски, че дори не съм и сигурен какво е разбрала от онова, което й казах.
— Струва ми се, че го говори по-добре, отколкото показва — намеси се Камила. — Доколкото си спомням от родителите ни, тя е дошла в Щатите още като малко момиче, така че досега не може да не е научила английски.
— Възможно е, но нали я знаеш каква е.
Камила потрепери.
— Да, знам я. Винаги съм се страхувала от нея. Иска ми се да я изпратиш някъде другаде.
— И аз го искам, но какво мога да направя? Ти би ли я взела?
— Не, благодаря — отговори Камила.
— А Клодия?
— Разбирам те какво имаш предвид — каза сестра му взе другата каничка и наля на Джоди още кафе с мляко. — Тя е по-стара и от орлите, но имам чувството, че ще живее вечно.
— А аз въобще не съм я виждала — каза Джоди. — Трябва да се запозная с нея. Всичко това са глупости. Аз не вярвам във вуду.
— Нито пък аз — присъедини се към нея и Майкъл. — Тя е просто една побъркана старица.
— Може и така да е, но аз съм я виждал да прави удивителни неща — неохотно го апострофира Рийд. — Ти също, Майкъл. Помниш ли, когато видяхме какво направи с онази змия?
— Змия ли? — недоверчиво попита Камила. — Каква змия?
— Една отровна водна змия. Двамата с Майкъл бяхме чули, че на полето недалеч оттук ще има вуду танци и отидохме, да ги видим. Беше през нощта на Ивановден, за която се твърди, че е важна за магиите на вуду. Айуила беше там, цялата облечена в червено и с тюрбан на главата.
— С тюрбан ли? — възкликна Джоди и се наведе напред.
— Това е специален шал — обясни Майкъл, — който се връзва на главата със седем възела и седем върха.
— Пиеха тафиа и бяха доста пияни, когато ние се появихме там. Скрихме се в храстите и започнахме да наблюдаваме. След известно време Айуила бръкна в една покрита кошница и извади змия, дълга колкото самата нея.
Очите на Камила се разшириха.
— Боже Господи!
Майкъл кимна.
— Тя започна да танцува така, както никога дотогава, а и след това, не съм виждал. Движеше цялото си тяло, но не и краката. След известно време разбрах, че така би могла да танцува змия, ако изведнъж се превърнеше в човек.
— Гледахме Айуила, а сякаш виждахме как танцува старата Мари Лаво. Представях си какво зрелище би се получило, ако се съберяха двете — разсъждаваше Рийд, докато отпиваше от врялото кафе.
— Добре, че децата не чуха всичко това — каза изплашено Камила, — защото цяла седмица нямаше да могат да спят.
Мъжът й се усмихна и й намигна. Джоди се запита дали Камила не бе прекалено суеверна, колкото и да се кълнеше в обратното.
— Допускам, че Айуила е изнесла хубаво представление, но продължавам да не вярвам във вуду. Знаете, че в способността да се внушава, се крие много сила. Ако някой вярва във вуду и Айуила му каже, че той ще се разболее, това наистина ще стане. Аз обаче дойдох тук преди изобщо да бях чувала за Айуила. Не, куклата е просто едно съвпадение.
— Склонен съм и аз да мисля като Джоди — каза Майкъл. — Нито Айуила, нито който и да било друг притежава свръхестествена сила.
Рийд погледна Джоди, после Майкъл, после отново Джоди. Не пропусна да забележи, че Майкъл произнесе името й без обичайното „госпожица“ пред него. Джоди се запита дали и Майкъл е осъзнал какво е сторил.
— Така или иначе вие се появихте тук — каза Рийд. — Очаквам тук да се чувствате като у дома си. В нашата къща има много място и, ако предпочетете, можете да се преместите при нас. Ние сме в града и ще ви бъде много по-удобно в случай, че искате да обикаляте магазините.
— Благодаря ви, но чувствам, че нито за миг не бива да напускам Уайтфрайърз. Продължавам да се надявам, че все по някакъв начин ще се върна в моето време.
— Вчера видях в града Ема — обърна се към нея Камила — и тя спомена, че миналата седмица Майкъл те е завел на нейното парти. Засипа ме с въпроси за теб. Казах й това, което се бяхме уговорили да казваме. Забелязах, че умира от желание да ми зададе още въпроси, но се престорих, че бързам да се прибера вкъщи.
— Ако бях на мястото на Ема, и аз щях да изгарям от любопитство да науча повече за теб — каза Рийд. — На един ерген не му се случва всеки ден, в дома му да гостува неомъжена жена.
— Ти за какво намекваш? — остро го прекъсна Майкъл.
— За абсолютно нищо, но аз не съм Ема.
— Не ми се стори, че й бе кой знае колко, приятно да се запознае с мен — съгласи се Джоди.
— Глупости. Тя беше толкова любезна.
Майкъл взе от подноса парче кейк и го поднесе към устата си.
Камила се усмихна на брат си.
— Дори и да не беше, ти нямаше да забележиш.
После се обърна към Джоди:
— Майкъл не обръща внимание на тънкостите в женското поведение. Достатъчно му е веднъж да засвидетелства чувствата си, след което става сляп за всякакви недостатъци.
— Знам, че Ема има недостатъци — възрази й Майкъл, — но не знам защо ти никога не си проявявала симпатия към нея.
— Тя винаги е била приятелка на Клодия, а не моя. Убедена съм, че Ема наистина е толкова приятна, колкото ти казваш.
— Тази сутрин получих бележка от Клодия, че ще излезе по-късно. Чудя се дали ще повярва, че Джоди ни е братовчедка.
— Оставям на теб да я убедиш в това — каза Рийд. — Госпожица Фарнел не прилича на никого от твоята фамилия.
— Моля да ме наричате Джоди — каза тя за трети път. — Не съм свикнала с такова официално обръщение.
— Има право, щом като ще я считаме за член на фамилията, трябва да се обръщаме към нея с първото й име — каза Майкъл.
