Комплиментът му накара Джоди да се усмихне, въпреки стремежа й да се държи резервирано и дори малко хладно.
— Знаете ли какво означава израза „мазен-мазен“?
Той се усмихна.
— Не, но мога да се досетя. Вижте, госпожице Джоди, едно нещо не разбирам. Бях в Уайтфрайърз около час преди пристигането ви и не забелязах никакви приготовления. Майкъл дори не каза нито дума.
— Ще му обърна внимание за това — отвърна тя, имитирайки Ема. — Може би е счел, че пристигането ми не е толкова важно, че да заслужава коментари.
— Напротив, мисля, че не това е причината. Защо казахте, че сте отседнали в Уайтфрайърз, а не при Камила или Клодия?
— Така беше уговорено гостуването ми. В Уайтфрайърз се чувствам съвсем като у дома — не се сдържа да не добави тя. — Никъде другаде не бих се чувствала по-добре.
— Тази сутрин срещнах Клодия, но тя не спомена нищо за вас. Каза ми, че имала ангажимент, поради което нямало да дойде тук, но не каза нищо за вашето гостуване.
— Хората от нашата фамилия наистина са небрежни. Нищо чудно, че в миналото между отделните й клонове са възниквали недоразумения, които сега се струпаха на моята глава.
— Нали помните, че се запознахте със Зилия Тернант?
— Зилия ли?
Едва сега си спомни името от дневника на Майкъл. Когато й я бяха представили, това име не й напомни нищо, но тогава трябваше да се запознава с толкова много хора.
— Хубава жена с камелия в косите.
— Да, спомням си я. Значи тя е Зилия Тернант. Съпругът й беше ли тук?
— Не, на Валкур днес не му е до гости — по изражението му Джоди разбра, че това семейство рядко ходи заедно на гости. — Както и да е, Зилия подхвърли, че е странно да отсядате в Уайтфрайърз, при наличието на две сестри, които могат да ви приютят.
— Зилия да си гледа работата — троснато отвърна Джоди. — За какво точно намеквате?
— Знаете ли, Майкъл ми е най-близкият приятел. Аз ще съм му кум на сватбата. Не искам да пострада, още по-малко от една красива жена, която вероятно е оставила низ от разбити сърца, дълъг колкото оттук до Тенеси.
— Добре го казахте, но аз съвсем не съм фатална жена и не се опитвам да разбия сърцето на Майкъл. Стига да обича Ема, аз ще съм последният човек, който би се намесил в живота му.
Джоди не знаеше колко трудно ще й бъде да изрече тези думи.
— В такъв случай, мога ли аз да ви посетя? Вие вече почти разбихте моето сърце.
— Съмнявам се във второто, а що се отнася до първото, не искам никакви посетители. Държа да ме оставят намира. Уверена съм, че сърцето ви отлично ще се справи с раната си.
Уил замислено я погледна.
— Вие не приличате на никоя от жените, които познавам. Съвсем сериозно ви го казвам. Може би Майкъл наистина е имал късмет, че се е сгодил преди да се появите вие.
— Защо? — попита тя и го погледна в очите.
— Вие сте от този тип жени, които биха го привлекли далеч по-силно, отколкото Ема — отвърна Уил и веднага се усмихна, сякаш за да прикрие истината в думите си. — Вие обаче не се интересувате от него, така че това няма значение, нали?
— Точно така, но дори и да ме интересуваше, аз не бих могла да се оженя нито за него, нито за когото и да било друг.
— Защо? Да не би да сте сгодена в Тенеси?
Джоди се усмихна загадъчно.
— Задавате непозволен въпрос.
— Нали ви казах, че Майкъл ми е приятел и гледам да го опазя.
Зад тях се появи Майкъл.
— Надявам се, че не преча на разговора ви.
— Не, разбира се — отвърна Уил. — Просто се опитвах да получа разрешение от красивата ти братовчедка да я потърся утре.
Майкъл погледна Джоди.
— И какво каза братовчедка ми?
— Отказах му.
— Така направо ли?
Лицето на Майкъл засия.
— Не ми остави никаква надежда — съкрушено каза Уил и с мелодраматичен жест постави ръка на сърцето си. — Може би ще се намесиш в моя полза?
— Братовчедка ми е напълно самостоятелна и щом е казала „не“, значи така е искала.
— Моето „не“ винаги е „не“ — потвърди Джоди.
— Поръчах да повикат кабриолета — каза Майкъл. — Надявам се, че нямаш нищо против да си тръгваме.
Джоди стана с готовност. Уил също се изправи.
— Приятно ми беше да разговарям с вас — каза тя. — Може би ще се видим отново.
Уил се поклони и й целуна ръка.
— Аз не се отказвам лесно. Уверен съм, че пак ще се срещнем.
Джоди се зарадва, когато видя черния кон с кабриолета да спира пред къщата. Двамата с Майкъл потърсиха Ема и родителите й, за да им благодарят за любезния прием, който бяха оказали на Джоди. Ема бе така увлечена в усмивки и кокетничене, изчервявания, че Джоди така и не разбра дали чу думите й или не.
— Нали скоро ще дойдеш да ме видиш? — обърна се Ема към годеника си. — Имаме да обсъждаме толкова много неща. Искам да ти покажа сребърния поднос, който татко ни е купил, а така също трябва да помислим за чиниите. Искам да ги поръчам във Франция, но ако пристигнат непосредствено преди сватбата, ще трябва веднага да решим какво да правим.
Майкъл кимна.
— Ще гледам скоро да мина, но какъвто и модел да избереш, аз ще го приема. В Уайтфрайърз има повече чинии, отколкото са ни необходими.
Госпожа Парланг прегърна дъщеря си.
— Всички младоженки трябва да имат свои собствени вещи. Ние сме много доволни, че Ема ще остане близо до нас. Ще бъде все едно, че не е напуснала къщата.
Докато всички наоколо бяха насочили вниманието си към Ема, Джоди я изучаваше. Наистина правеше впечатление с хубостта си, макар и тя да бе някак си бледа и прозрачна, но нима Майкъл не можеше да види какво има под захарната й глазура? Най-малкото начинът, по който устата й се свиваше и се цупеше в моментите, когато не се усмихваше, трябваше да бъде сигнал за него. Да не говорим за ръцете, които напомняха ноктите на хищна птица. Все пак Джоди трябваше да си признае, че има предубеждения към нея.
След като приключиха със сбогуването, Майкъл подаде ръка на Джоди и я поведе надолу по стъпалата. Седнаха в кабриолета, той махна с ръка на домакините в преддверието и шибна с юздата задницата на коня. Кабриолетът плавно се отдалечи и Джоди въздъхна с облекчение.
— Хареса ли ти посещението? — попита Майкъл, когато вече бяха поели по пътя към Уайтфрайърз. — Завъртя главата на Уил.
— Не бях там, за да търся успехи сред мъжете. Ема е… хубавка. Надявам се да сте щастливи.
— Сигурен съм, че ще бъдем. Тя никога с никого не се държи грубо, което предполага семейството ни да е сговорчиво.
Джоди се загледа в него на фона на настъпващия здрач. Нима толкова бе заслепен от Ема, че не бе разбрал за конфликта между тях двете? На няколко пъти Ема направо я бе обидила.
— Ако питаш мен, едно семейство има нужда не само от това.
— Да, разбира се, то се знае, че и от деца.
