нуждаеш от нещо, можеш да ми кажеш. Аз имам цели купчини с рокли, които могат да се преправят, така че да ти станат.
Майкъл се усмихна. Не се съмняваше в способността на Ема да бъде очарователна.
— И през ум не би ми минало да моля за каквото и да е — отвърна Джоди със същия меден глас. — Боя се, че вашите рокли няма да ми отиват.
Майкъл забеляза, че Ема се намръщи и облиза устните си, както правеше винаги, когато беше недоволна от нещо. Дали не му се сърдеше?
— Колко време ще останете тук, госпожице Фарнел?
— Още не зная.
— Майкъл сигурно ви е казал, че ще се оженим през април?
Майкъл погледна годеницата си. Не си спомняше да бяха определяли конкретна дата и месец. Не че април бе не подходящ, но си помисли, че бе редно Ема да се посъветва с него, преди да обявява датата.
— Да, каза ми — излъга Джоди, за което Майкъл мислено й благодари. — Предполагам, че ще се прибера у дома далеч преди април.
Ема отново се засмя и русите й къдрици се разтресоха.
— Надявам се да е така… Искам да кажа, че дотогава има почти шест месеца, и вашите родители сигурно не биха ви пуснали да отсъствате толкова време.
Джоди сви рамене.
— Не зная. Зависи от много неща.
Усмивката на Ема се стопи, тя погледна Майкъл, после Джоди.
— Мисля, че не е лошо да се опознаем по-отблизо. Може ли да ви посетя?
— С удоволствие.
Майкъл никога не бе чувал Джоди да говори така, докато Ема и друг път бе използвала такъв тон. Внезапно му мина през ум, че може би тя прибягва към него, за да изглежда по-женствена и безпомощна. Дори като дете Ема не говореше така превзето и сладникаво, поради което той бе решил, че с възрастта гласът й се е променил така както и неговият, но сега вече не беше сигурен в това.
— Защо не дойдете да ви запозная с останалите дами? — предложи Ема. — Зная, че Майкъл се отегчава до смърт от женските разговори — тя повдигна сините си очи към него. — Признай си, че е така, скъпи. Зная, че предпочиташ да отидеш при Уил и останалите мъже, за да си говорите за лов и разни други такива неща.
Майкъл не беше се замислял върху този въпрос, но сега си даде сметка, че всъщност предпочита да е с Джоди. От друга страна обаче, ако изразеше своето предпочитание, щеше да му се наложи да дава обяснения, което никак не му се искаше, така че каза:
— Ако ви потрябвам, ще ме намерите при Уил.
Джоди го изпрати с поглед. Никак не й се искаше да остава с тази превзета глупачка, но явно нямаше друг избор.
— Хайде да влезем вътре, за да те запозная с родителите си — предложи Ема.
Джоди я последва. Къщата приличаше на Уайтфрайърз по това, че също имаше широк вестибюл и стените й бяха боядисани в тъмни цветове Нямаше обаче стълбище. Джоди си спомни, че бе видяла две външни стълбища откъм верандата. Нима единствено оттам се стигаше до втория етаж? Не можеше да си представи по-неудобно нещо, особено нощем и в лошо време, но, изглежда, бе точно така.
Намериха Сюзън Парланг, майката на Ема, в предния салон в компанията на няколко възрастни жени. Изглеждаше като състарено копие на дъщеря си, имаше по-старомодна прическа, а кожата й вече бе започнала да се набръчква.
— Мамо, да те запозная с Джоди Фарнел от Тенеси, която е братовчедка на Майкъл, и му е дошла на гости.
— Приятно ми е да се запозная с вас, госпожице Фарнел. Гостувате на Майкъл, така ли?
Ема се засмя.
— Исках да кажа, че Майкъл я доведе. Сигурна съм, че Джоди е отседнала в дома на Камила, или на Клодия. При коя от двете, скъпа?
— В действителност съм отседнала в Уайтфрайърз. Драго ми е да се запозная с вас, госпожо Парланг.
— В Уайтфрайърз? При Майкъл?
Госпожа Парланг и дъщеря й се спогледаха и веждите на госпожата леко се повдигнаха.
— Боя се, че е доста сложно за обяснение — Джоди не възнамеряваше да обяснява присъствието си на когото и да е било. — Имате прекрасен дом, госпожо Парланг.
— О, благодаря ви — разсеяно отвърна госпожа Парланг, сякаш умът й бе зает с нещо далеч по- важно. — Откога сте в Уайтфрайърз, госпожице Фарнел?
— От два дни.
— От цели два дни! И Майкъл да не ни каже? — тя погледна дъщеря си с поглед, сякаш искаше да каже: „Знаех си аз.“ — Ще трябва да си поговорим с него. Защо не е уведомил Ема? Като негова годеница беше редно тя да ви приеме в нашия дом. Много глупаво се е получило. Напоследък Уайтфрайърз е заприличал на ергенска квартира.
Ема звънливо се изсмя.
— О, мамо, какво говориш? Къде се е чуло и видяло такава огромна ергенска квартира?
Джоди се усмихна, макар че й се искаше да избяга. Нима Майкъл щеше да се ожени за това момиче? Опита се да погледне по-трезво на нещата. Ако самата тя беше сгодена за Майкъл и научеше, че от два дни Ема е в къщата му, вероятно също щеше да се разтревожи. Ето защо реши да я успокои.
— Всъщност аз няма да остана за дълго и смятам, че тъкмо затова Майкъл не е казал на никого за пристигането ми. Както виждате, дори не съм си взела официални дрехи. Тази рокля е на Камила.
— Представи си, не си е взела официални дрехи! — възкликна госпожа Парланг със същата интонация като и Ема. — Какво ли ви е накарало да напуснете дома си така прибързано?
Джоди виждаше, че те твърдо бяха решили да я приемат добронамерено.
— Това е проблем на моето семейство и аз нямам правото да го разисквам с когото и да било.
От погледа, който си размениха майката и дъщерята, тя разбра, че още повече е влошила нещата. Вероятно си бяха помислили, че й се е случила беда или е избягала от къщи. Джоди се боеше да бъде по- конкретна и предпочиташе да не говори повече. Все едно, не можеше да обясни необяснимото. Опитваше се да изглежда спокойна и естествена, но не преставаше да се чуди как бе станало така, че бе попаднала тук.
Айуила беше седнала пред бараката си в Уайтфрайърз и кипеше от негодувание. Не можеше да проумее как така нейното вуду заклинание беше докарало в Уайтфрайърз тази млада и хубава жена, готова за женене. Цяла нощ седя на стола си и размишлява за това. Заклинанието бе направено както трябва. Не бе пропуснала нито един знак, нито един символ. Дори беше използвала зъба от бясно куче, който така трудно бе намерила. Защо тогава заклинанието не бе подействало?
Изправи се и отиде до вратата на бараката. Съседите й от другите бараки скришом я наблюдаваха и тя си помисли, че нещо става. Децата, които играеха в пясъка с кукли от царевични кочани и дърво, също я гледаха. Айуила вдигна очи към небето. Макар че никой не се осмеляваше да й задава въпроси и да се меси в работата й, все пак не й беше приятно да я гледат така и нищо не й пречеше да докара дъжд, за да ги прибере в бараките им.
Тя бе видяла младата жена и Майкъл да заминават с кабриолета. Беше по-хубава, отколкото Айуила предполагаше. Интересно, как ли щеше да я приеме годеницата му?
За да осигури неприятното протичане на срещата, Айуила беше направила малко заклинание, макар че едва ли бе необходимо. Всички, които познаваха Ема, знаеха колко много държи Майкъл да не отклонява вниманието си от нея.
Имаше нещо загадъчно в начина, по който се бе появила младата жена. Айуила беше получила
