объркани сведения, според които Джоди Фарнел се появила сякаш от въздуха и била облечена в странни дрехи, каквито никой досега не е виждал. Айуила си обясни всичко това с въображението на Сила, но прислужницата й каза, че е видяла младата жена да седи на пода с кръстосани крака и да напява монотонно. Айуила беше започнала да се пита дали Джоди не е вещица, или дори вуду жрица като самата нея. Ако се окажеше вярно второто, Джоди трябваше да бъде изгонена. В Уайтфрайърз нямаше място за две вуду жрици.
Айуила се отдалечи от бараката си, заобиколи олеандрите и прекоси поляната зад къщата. Белите хора бяха отишли на парти в Оъкс и нямаше да се върнат до вечерта, особено ако там имаше танци, така че Айуила разполагаше с предостатъчно време, за да намери вуду куклата, и да разкрие загадъчната прилика между нея и онази, която тя беше скрила под дървения под в бараката си.
Влезе през кухнята. При вида й, Сила и двете жени с нея опулиха очи от уплаха, тъй като досега не я бяха виждали да влиза в къщата. Айуила не им обърна внимание. Знаеше, че не биха се осмелили да я спрат.
Зад кухненската врата се намираха тесните стръмни стълбища за слугите. Айуила ги изкачи, сякаш това й се случваше всеки ден. Чу зад гърба си как жените шепнешком се питат какво да правят, но скоро гласовете им заглъхнаха.
От вратата на горната площадка тръгваше дълъг коридор, който водеше към спалните. Айуила нямаше представа коя е стаята на Джоди, затова започна да отваря вратите една след друга. От зелената стая я лъхна уют, който показваше, че е обитавана. Айуила усети миризма на розова вода и талк, които дамите обикновено използваха. Очевидно това беше стаята, която търсеше.
В гардероба намери много рокли в преливащи се цветове на дъгата. Една от тях привлече вниманието й, за момент острите черти на лицето й се смекчиха и ръката й погали меката тъкан. Веднага обаче си спомни, че роклята е на бяла жена и че на нея никой не би й позволил да облече такова нещо, затова отдръпна ръката си.
С твърда решимост Айуила прерови роклите и фустите. Не намери нищо необичайно, което да събуди подозренията й. Повечето рокли беше виждала да ги носи по-малката сестра на Майкъл.
В най-горното чекмедже на скрина имаше памучно бельо и чорапи, а в средното — нощници. В най- долното обаче намери необикновените дрехи, които търсеше. Извади ги бавно и ги разгъна. Както беше казала Сила, горнището, с което се бе появила младата жена, беше изтъкано по необичаен начин, а панталоните бяха подобни на онези, с които работниците ходеха в полето. Съдейки по размера им, трябваше да й прилепват като ръкавица. Айуила с учудване поклати глава. Що за дрехи бяха тези и каква ли бе жената, която ги носеше?
Тя порови още из чекмеджето, но не намери куклата, която Майкъл й показа. Без резултат остана и претърсването на мивката и шкафа под нея. Айуила се върна при странните дрехи. Не можеше да си представи коя жена би ги облякла.
Вратата се отвори зад гърба й и тя моментално се обърна. Гневният поглед на Беси я закова на мястото й.
— Значи така! Знаех си, че нещо става. Как смееш да ровиш в нещата на госпожица Джоди!
Айуила стрелна Беси с поглед, който целеше да я обезкуражи. Беси сърдито поклати глава.
— Остави тези дрехи и изчезвай!
— Ти даваш ли си сметка на кого говориш? — възкликна Айуила, която не можеше да допусне, че Беси би се изпречила на пътя й. — Момиче, добре си помисли. Какво искаш? Да намериш плъхове в леглото си, така ли?
Дори и да бе изплашена, Беси с нищо не се издаде.
— Не ме е страх от теб. Нямаш никаква работа да ровиш сред вещите на госпожица Джоди, нито да влизаш в къщата. Я си представи, че господин Майкъл те намери тук? Ще има пълното право да вземе най- строги мерки срещу теб.
Айуила изсумтя.
— Ти мислиш, че ще се уплаша от Майкъл Девъро? Та той нищо не може да ми направи. Абсолютно нищо.
Беси прекоси стаята и изгледа гневно Айуила.
— Не ме карай да повикам мъжете, да те изхвърлят оттук. По-добре е сама да си излезеш.
Айуила разбра, че е победена. Спря на вратата и хвърли поглед назад.
— Надявам се, че досега добре си си хапвала, защото отсега нататък ще се скрия в стомаха ти и ще видиш какво ще стане.
Айуила излезе с каменно изражение на лицето си и тръгна важно-важно по коридора.
Беси се строполи на дивана до леглото и притисна стомаха си с две ръце. Откакто се помнеше, тя изпитваше ужас от Айуила и никак не беше сигурна, че ще може да изхвърли магьосницата от къщата. Сърцето й биеше лудо от риска, който беше предприела, но тя чувстваше, че е постъпила правилно. Госпожица Джоди наистина бе малко странна, но винаги бе мила и любезна с Беси. От своя страна, домашната прислужница бе дълбоко привързана към семейството и приемаше госпожица Джоди като част от него.
Погледна към вратата, където преди малко стоеше Айуила и потрепери. Всички знаеха, че Айуила притежава тайнствени и страшни сили. Тя бе казала, че ще се появи в стомаха на Беси, и нещастната прислужница чудесно си представяше какво означава това. Очите й се разшириха от ужас и тя облиза устните си. Надяваше се, че заплахата няма да се осъществи, но знаеше, че Айуила никога не говори празни приказки. Беси изстена и се олюля с нещастен вид.
На Джоди й се стори, че партито продължи безкрайно дълго. Чувстваше се като чужд човек, независимо че, с изключение на Ема и майка й, всички останали се държаха приятелски с нея. Тя трудно общуваше с хора и се почувства неловко и потисната сред толкова много непознати, които сякаш се познаваха помежду си до най-дребните подробности.
Най-сетне първата от каретите се появи пред входа, за да откара гостите. Ема и родителите й изразиха дълбоко съжаление, че гостите им си тръгват толкова рано. Джоди знаеше, че като годеник на Ема Майкъл не бива да си тръгва първи, още повече в нейната компания, затова се опита да скрие нетърпението си.
Ема беше престанала да й обръща внимание след разговора с майка й и Джоди бе доволна, че се е отървала от компанията й. Все пак на няколко пъти я забеляза с една от най-близките й приятелки да я гледат и да извръщат поглед, сякаш говореха за нея. Джоди реши да не злепоставя Майкъл нито пък себе си, показвайки им, че знае за какво говорят. Така или иначе, този следобед й се стори най-дългият в живота й.
Седна до входа в края на верандата и видя до себе си Уил Бро. Той застана зад люлеещия се стол и й се усмихна.
— Вие бяхте красавицата на деня — каза той.
— Аз ли? Сигурна съм, че грешите.
Огледа се да види дали Майкъл не е наблизо. Преди няколко минути беше влязъл вътре заедно с Ема и все още не бяха излезли.
— Не, в това отношение аз никога не греша. Всички говореха за вас, питаха се къде ли сте била толкова години и защо никога не сме чували за вас.
— Моите родители не са особено близки със семейство Девъро. Мисля, че в миналото между тях е имало някакви недоразумения.
Този следобед беше натрупала достатъчно опит за това, как да украсява своята история.
— И защо тогава решихте да дойдете в Уайтфрайърз?
— Опитвам се да загладя недоразуменията. Приемайте ме като емисар.
— И при това изключително красив емисар — допълни Уил, приближи един стол и седна до нея. — Бих се учудил, ако, преди още да е изтекла седмицата, местните момичета не започнат да си режат косите, за да ви подражават.
