— Намирам за чудесно да живееш в дом, в който са прекарали живота си мнозина от прадедите ти. Сигурно това ти дава изключително чувство за родова принадлежност.
— Родова принадлежност ли? — засмя се Майкъл. — Добре го каза. Родова принадлежност.
Докато обикаляха стаите на долния етаж, много от които Джоди вече бе видяла след пристигането си, тя слушаше с възторг историите, които Майкъл й разказваше за всяка от тях.
— На онзи прозорец ей там, дядо ми Люсиен като млад по време на войната от хиляда осемстотин и дванадесета година, е седял с часове и е треперел дали англичаните ще завладеят Луизиана и дали ще стигнат дотук. Погледни там горе на тавана. Виждаш ли дупката от куршум?
Джоди огледа мястото, което й показа Майкъл, и забеляза малка кръгла дупка в мазилката.
— Битка ли се е водила тук?
— Не. През двайсетте години един от моите прадеди чистел револвера си, който внезапно изгърмял и едва не убил сестра му. Баща му така ужасно се разсърдил, че решил да не замазва дупката, за да му напомня какво може да се случи от небрежност. Оттогава тази дупка се показва на всяко следващо поколение от нашия род.
— Добра идея — съгласи се Джоди.
Много й харесваше да слуша как Майкъл разказва за дома си, тъй като очевидно той бе силно привързан към него.
Влязоха в библиотеката.
— Вече познаваш тази стая. Направихме скривалището в стената, когато пристроихме новото крило. Баща ми не беше авантюрист по дух, затова и не взе участие в тайното прехвърляне на роби към свободните щати, но нямаше нищо против аз да се занимавам с това.
— Възхитена съм, че си го правил.
— Така ли? — изражението му, както и начинът, по който наблегна на думите си, я убедиха, че той живо се интересуваше какво мисли тя за него.
Джоди не желаеше разговорът им да придобие такъв интимен характер, затова не му отговори и се върна към въпросите за къщата.
— Често ли използваше тайната стаичка?
— Доста често. През Уайтфрайърз преди войната минаха повече хора, отколкото навсякъде другаде. Впрочем, макар и войната да свърши преди седем години, никой извън семейството ни не знае за това скривалище. Ще съм ти признателен, ако запазиш тайната. Моите съседи не споделят отношението ми към робството.
— Обещавам ти, че ще я запазя.
Ема живееше в съседното имение. Означаваше ли това, че тя не знаеше за участието на Майкъл в нелегалния канал? Джоди по-скоро предполагаше, че той бе казал за това поне на нея.
— Това е гостната. Веднъж тук е бил убит човек.
— Наистина ли?
— Крадец, който се опитал да се промъкне незабелязано. Силина, първата съпруга на баща ми, го чула. Била сама в къщата и той се опитал да я нападне, но тя го ударила с ръжена по главата.
— Изглежда, е била жена от моя тип.
Джоди с любопитство разгледа тежките железни ръжени, които стояха до камината. Приличаха много на онези, които все още се използваха в нейния Уайтфрайърз. Историята на това убийство щеше да е особено забавно за туристите.
Свършиха с долния етаж и се качиха горе в спалните.
— В твоето време къщата много ли е променена? — попита Майкъл. — Предполагам, че е така, щом се опитваш да я възстановиш в първоначалния й вид.
— Стаите са същите, макар че са боядисани и обзаведени по друг начин. Някак ми е странно, че има толкова много хора наоколо, особено в кухнята. Както вече ти казах, аз живея сама.
— Уайтфрайърз е прекалено голям за сам човек. Сигурно си самотна.
Тя го погледна, видя, че той я наблюдава съвсем отблизо, и сърцето й се разтуптя.
— Да, понякога наистина се чувствам самотна — каза тя многозначително.
— Тук няма да бъдеш самотна.
Преди да е успяла да го попита какво точно иска да каже с това и дали съзнателно влага интимен смисъл в своите думи, той отвори вратата на първата спалня и продължи с обясненията си.
— Тази стая беше на сестра ми Клодия.
— Прекалено е тъмна за дете! Тези златисти и кафяви тонове действат потискащо.
Майкъл кимна.
— Около година преди да почине, майка ми смени обзавеждането на къщата. Опитваше се да бъде в крак с модата, но ми се струва, че не остана доволна. След смъртта й татко не промени нищо. Мъчеше се да си представя, че тя е около него. Двамата се обичаха истински. Той я надживя само с няколко месеца.
— Сигурно трудно си преживял загубата на родителите си, още повече че си бил толкова млад.
Джоди се вгледа в лицето му, за да разбере дали той все още тъгува за тях.
— Да, трудно ми беше.
Умееше не по-зле от нея да влага скрит смисъл в думите си.
— Реших да възстановя предишните цветове. Стояха по-добре. Скоро след като Силина и баща ми се ожениха, тя нареди цялата къща да се пребоядиса в по-светли тонове. Спомням си мама, която се оплакваше, че стените са прекалено бледи, което правело къщата студена през зимата, но татко й възразяваше, че едно ново пребоядисване щяло да бъде само хабене на боя. Когато тя се разболя, той отстъпи и тя осъществи желанието си, като избра тези тъмни цветове. За съжаление, тук лятото е по-дълго от зимата и сега къщата изглежда твърде топла.
— Да, така е — съгласи се Джоди, макар да бе учила достатъчно психология в колежа, за да си даде сметка, че Джули, майката на Майкъл, вероятно се бе опитала да изличи присъствието на Силина от къщата, а оттам и от спомените на съпруга си. Колкото и добре да бе живяла с Антоан, тя явно бе ревнива жена.
— Да започна със спалните. Мисля, че мога да си спомня точния цвят на тази тук и на онази, която ти ползваш.
— Ще ти покажа как да го разбереш. Напоследък се занимавах само с това.
Майкъл я погледна недоверчиво, но вместо да се впуска в спорове, я поведе към спалнята в задната част на къщата.
— Това е стаята за новородените. Естествено, не е използвана от години и мирише на застояло.
— Предполагам, че Камила е била последната й обитателка. Наистина дълго време е останала неизползвана.
— Не, след нея имаше още едно бебе. Казваше се Леон. Умря, когато беше на две години.
— Съжалявам. Сигурно е голяма скръб да изгубиш дете.
— За съжаление се случва в почти всяко семейство. Мама го преживя много тежко. След Леон не успя да роди друго дете. Аз бях на девет години и си го спомням добре. Време е да проветря стаята и да й дам нов живот.
— Както и по-светъл цвят. Аз не успях да разбера за какво е била използвана тази стая. И през ум не ми мина, че в нея са били отглеждани бебетата.
— Първоначално моята спалня беше до тази, в която сега си се настанила ти. Камила живееше в една стая с Клодия и ако Леон беше останал жив, ние също щяхме да живеем в една стая с него. След като родителите ми починаха, аз се пренесох в тяхната спалня и сестрите ми се отделиха.
Той стигна до вратата на своята спалня и я покани да влезе.
Имайки предвид морала на тази епоха, Джоди остана малко изненадана, че Майкъл така свободно я кани без придружителка в спалнята си. Мина й през ум, че или си е създала погрешно мнение за него като за човек, който строго се придържа към условностите на своето време, или наистина се стреми към по- интимен контакт с нея. Внезапно осъзна, че се е увлякла в догадките си, затова мина пред него, застана в средата на стаята и каза:
— Това е любимата ми стая. Особено обичам да гледам реката от прозореца й.
За да се отдалечи от Майкъл, тя отиде до прозореца и се загледа навън. Лъкатушейки между дърветата,
