— Предполагам, че си й се скарала — каза Ема. — Не може да говори така пред хората. На какво прилича това?
— Мари Силест е само на две години — възрази й Джоди с малко по-остър тон. — Тя е почти бебе.
— Всъщност и двете нямаме право да говорим така — отвърна Ема. — Не сме омъжени и такива приказки не ни подхождат, нали така?
Стрелна с поглед Джоди, за да види дали тя ще се хване на думите й.
Появи се Сюки, носейки лимонада за Джоди, горещ чай за останалите и поднос с чаени сладкиши.
— Великолепни са — обяви Кейти, вземайки един сладкиш. — Много ми се иска да занеса рецептата на готвачката си.
— Ще ти я дам, преди да си тръгнеш — Камила отпи от чая и продължи да шие. — Надявам се, разпродажбите да са успешни тази година. Миналата година не събрахме почти никакви пари.
— Чух нещо ново — каза Нанин. — Зилия ми разказа за един обичай, който видяла преди няколко месеца при посещението си в Шрийвпорт. Жените взели голяма кошница и всяка изработила по нещо, което поставила в нея. След това кошницата обиколила всички къщи в паството, жените си купували неща от нея и правели други, които поставяли на тяхно място. Не е ли чудесна идея?
— Наистина е добра — съгласи се Камила. — Никога не съм харесвала да купувам от сергии на разпродажбите. Все едно че избираш зеленчуци от пазара. Къде по хубаво е да можеш да си избереш покупката от кошницата в собствения си дом.
Кейти кимна.
— Освен това, така не си длъжна да купуваш онова, което знаеш, че е направено от братовчедка или съседка. Никой няма да знае, чие произведение е купил, освен ако не го е видял преди това в нечий дом. Хайде да направим същото и в Джоакуин.
Джоди се заслуша в обсъжданията на жените, откъде да намерят подходяща кошница, но това като че ли не беше толкова важно за тях, колкото идеята, че ще въведат едно ново начинание. За първи път тя се отпусна, стана й приятно и повече не обърна никакво внимание на Ема.
Когато дамите си тръгнаха, Джоди разказа приказката, която беше обещала на децата на Камила, а после си тръгна и тя.
Изпълнена с радост от постигнатото, Джоди реши да се опита да се сприятели и с Клодия, и насочи коня си към улицата, където Майкъл й беше казал, че живее сестра му.
Къщата на Клодия беше в края на града и надничаше кокетно иззад няколко бряста. Беше по-малка от Уайтфрайърз и като знаеше що за човек е Клодия, Джоди се запита дали това не я дразни. Дойде й наум, че може би тъкмо поради това Клодия се отнасяше към Уайтфрайърз така, сякаш все още живееше в него.
Върза коня си пред къщата и последва униформения прислужник, който изглеждаше още по-строг и бдителен от Гидиън. Къщата беше красива, но Джоди остана с впечатлението, че в нея не живее никой. Беше виждала и други такива къщи, които създаваха чувството, като че ли мебелите са част от сценичен декор и че в тях няма нищо, което да не е на мястото си или да носи следи от употреба.
Клодия не бе очаквала посещение по това време и все още беше облечена в безформения си пеньоар, макар че косата й бе прибрана с фиби на кок.
Не изглеждаше особено щастлива, че вижда Джоди.
— Здравей. Надявам се, не ти е неприятно, че се отбих. Бях в града, на гости на Камила. Чух, че имаш лошо главоболие. Сега по-добре ли си?
— Не, започне ли веднъж, продължава с дни — Клодия изобщо нямаше вид на страдаща от главоболие. — Ти беше ли изпратила предварително визитната си картичка? Не очаквах посетители. Надявам се да ме извиниш за външния ми вид.
В думите й липсваше елементарна искреност.
— Изглеждаш ми в отлична форма — разговорът заплашваше да се смени с тягостно мълчание. — Камила и останалите се безпокояха за теб.
— Толкова е хубаво да имаш приятелки. Кажи ми, госпожице Фарнел, как беше със здравето братовчед ни Еймъс, когато го видя за последен път?
Джоди се запита дали това не е клопка.
— Бих казала, че изглеждаше много добре, но все пак не съм го виждала от доста време.
Клодия внимателно наблюдаваше лицето й.
— Не отговори на писмото ми и си помислих, че може да е болен. Бях останала с впечатление, че живеете наблизо.
— И да, и не. Нашият край е планински — реши тя да се придържа към съчинението на Камила — и пътуването е доста трудно.
— Той сигурно вече е понатрупал години. На колко години е сега?
— Нямам представа — Джоди разбра, че посещението й в дома на Клодия беше грешка. — Никога не ме е бивало да определям годините на хората.
— Искаш ли кафе?
— Не, благодаря ти. Няма да се застоявам. Просто исках, преди да се върна в Уайтфрайърз, да се отбия, за да видя дали си добре. Нещо да предам ли на Майкъл?
— Не, аз ще се видя с него утре или вдругиден. Като стана въпрос за Уайтфрайърз, не мислиш ли че би било добре да се преместиш при Камила? Толкова по-удобно е в града, а и тя така обожава да й гостуват.
— В Уайтфрайърз се чувствам чудесно, дори бих казала като у дома си.
— А не би трябвало да е така. Извинявай, че ще бъда откровена с теб, госпожице Фарнел, но се опасявам, че хората ще започнат да приказват разни неща за това, че си в дома на брат ми без компаньонка. Разбира се, не намеквам за нищо, но се страхувам, че могат да тръгнат клюки по адрес на Майкъл и теб — Клодия стоеше изправена на стола, като че ли беше глътнала бастун и гледаше намръщено Джоди. — Освен за брат ми, не ми се иска да чувам клюки и за теб, тъй като си наша братовчедка.
— Разбирам те, но след като в Уайтфрайърз не става нищо нередно, аз не виждам причина да подлагам на изпитание гостоприемството на Камила — тя се изправи. — Може би сгреших, като дойдох. Ще си тръгвам.
Клодия също стана от стола.
— Може би е така. Държа да знаеш, госпожице Фарнел, че Ема Парланг е най-близката ми приятелка, а аз винаги защитавам своите приятелки.
— Разбирам те и смятам, че това е достойно за възхищение, но само когато те се нуждаят да бъдат защитавани. Довиждане.
Джоди се обърна и излезе. Страните й пламтяха от смущение, но тя не пожела да даде воля на чувствата си. Не можеше да си спомни нито един случай, някой да бе отправял упреци по отношение на морала й. Клодия я бе накарала да се почувства като непослушно дете.
Майкъл чакаше Ема да се върне от шивашкото парти в дома на Камила. Когато го видя, на лицето й грейна усмивка и тя му махна с ръка. Той я посрещна на стълбите, за да й помогне да слезе от кабриолета.
— Толкова много неща започнахме да приготвяме за църковните разпродажби — зачурулика тя, докато
