изкачваха стълбището към верандата. — Това ще бъде най-успешната разпродажба, която сме правили.
— Така ли?
Той я огледа и се опита да си спомни какво толкова привлекателно беше намерил в нея преди появяването на Джоди. Ема си беше все така хубавка и изящно женствена, но никога не бе успяла да докосне нито една струна в душата му.
— Възнамеряваме да направим нещо, което се нарича църковна кошница, и се изпраща по всички домове. Ще се получи чудесно. Ех, така съжалявам, че идеята не е моя.
— Госпожица Джоди беше ли с вас?
Остана доволен от себе си, че навреме се сети да използва по-официалното обръщение.
— Да, беше — нацупи устни Ема, но успя да го направи кокетно и по детски, — но не ми допадна повече, отколкото предишния път. — Бедният Майкъл! Може би тя скоро ще си замине.
— Виж какво, Ема, вече обсъждахме този въпрос и съвсем не съм дошъл тук, за да се препирам за госпожица Джоди.
— А защо си дошъл?
Майкъл се почувства неловко. Не можеше да й каже, че е дошъл с надеждата да разпали любовта си към нея.
— Просто исках да те видя.
Ема се усмихна и трапчинките й се появиха.
— Така ли? Само за да ме видиш? Харесва ми, когато флиртуваш с мен. Чувала съм, че някои мъже спират да ухажват жените, когато получат съгласие за ръката им. Обещаваш ли ми, че ще ме ухажваш вечно, Майкъл?
— Вечно е прекалено дълъг период.
Видя я да сяда в един от столовете на верандата, след което самият той се облегна на перилата.
— Камила шие и бродира великолепни салфетки. Ако знаеш само колко красиво работи. Не като мен.
Тя зачака да чуе комплимент.
— Ти шиеш и бродираш не по-лошо от нея. Дори може би и по-хубаво. Не зная, не съм голям специалист по тези работи.
— Ти никога не отделяш внимание на друго, освен на конете и реколтата. Сигурно е много лошо да си мъж — тя му се усмихна и го погледна с крайчетата на очите си. — Никога не съм могла да проумея сметководни книги и други такива неща.
— За щастие, никога няма да ти се наложи.
Той си мислеше за Джоди и за това, че тя се справяше с цели колони от числа не по-зле от него. Дори умееше да чертае проекти на къщи, каквито не бе и подозирал, че може да се измислят.
— Започнах да работя по проекта за къщата на Марсе Хауард? Искаш ли да ти разкажа за него?
— Вчера видях Сали и тя ми каза, че почти е приготвил зестрата си. Избираше си боне в много странен жълт цвят. С него ще заприлича на кратуна. Нима смяташ, че има рокля, която би отивала на нейното боне?
— Нямам представа. Къщата ще бъде разположена на малък хълм в близост до пътя. Там, където миналата есен събирахме сливи. Спомняш ли си?
— Разбира се, че си спомням. На онзи храст под дървото си скъсах най-хубавите дантелени ръкавици, а на всичко отгоре, и сливите не бяха узрели. Предполагам, че сланата не е била достатъчно дебела.
— Тази къща ще е по-различна от всички, които си видяла досега. Всичките стаи са на долния етаж, с изключение на детските и тези за прислугата. Дори стаите на Марсел и Сали, както и спалните за гости, ще са долу.
Ема се извърна, пое дълбоко дъх и го задържа, докато цялата стана червена.
— Не бива да ми говориш за спални. Какво си мислиш ти? — тя го стрелна с очи. — Разбира се, че Марсел и Сали няма да спят в една стая.
Той се усмихна.
— Разбира се, че ще спят заедно. Та те ще са женени.
— Моите родители не спят в една стая, нито пък Клодия и Винсент.
— А моите спяха заедно, както и ние ще спим заедно.
Той очакваше да я види, че се изчервява, но вместо това тя се намръщи.
— На твое място не бих била толкова сигурна в това. Не си спомням да си ме питал някога дали искам да спя е една стая с теб.
Майкъл зяпна от почуда.
— Че защо да те питам? Предполагах, че ги сама ще предпочетеш така.
— Виж какво, Майкъл, ти не можеш да прекараш целия си живот в предположения. Трябва да знаеш, че и аз имам мнение. Може да не съм толкова умна, колкото теб, но и аз имам възгледи.
— Какво общо има това с ума? Съпрузите спят заедно.
— Шшт! Не говори толкова високо. Да не искаш да стигне до ушите на маман? Тя би умряла, ако чуеше какво си говорим. Веднага се прибирам, ако продължаваш да говориш за това. Да знаеш.
— Ти повдигна въпроса. Мисля, че е добре да го обсъдим.
Запита се дали между тях изобщо бе съществувало някакво чувство. Спомняйки си какво е било досега, си даде сметка, че Ема никога не бе искала от него нещо повече от това да държи ръката й. Ако я целунеше, тя плътно стискаше устни и задържаше дъха си, сякаш се страхуваше да не се зарази.
— Ема, погледни ме.
— Не, няма да те погледна. Ти се държиш като животно и искаш да ме разплачеш.
Гласът й потрепери и бузите й пламнаха.
— Не искам да плачеш. Не бих ти причинил такова нещо. Ти сериозно ли казваш, че не желаеш да спим в една стая?
Тя замръзна, като че ли яростта й беше преминала всякакви граници.
— Знам, че понякога трябва да сме заедно, защото иначе няма да имаме деца. Това го зная.
На Майкъл за първи път му мина през ума, че тя може да не знае как точно се зачеват деца, щом никак не иска да спи при него, и се запита как ли би приела тази новина?
— Мисля, че трябва да поговориш с майка си и да я помолиш да ти обясни някои неща.
— Сигурна съм, че ще ми каже всичко, което трябва да знам, в деня на сватбата ни. Изобщо не биваше да споменавам за това пред теб. Клодия каза, че не бива да го правя.
— Вие с Клодия сте обсъждали това?
— Не точно, но тя ми казва някои неща, като например как да бъда добра съпруга и как тя се справя с домакинството си.
— В какъв смисъл?
Ема се усмихна:
— Не мога да ти кажа. Някои неща са чисто женски тайни.
Това никак не се понрави на Майкъл. Беше видял какво бе станало с представителния и симпатичен Винсент Ландри, когато се превърна в съпруг на Клодия. Промяната не беше приятна, Винсент рядко се усмихваше в присъствието на съпругата си и дори, когато беше настрана от нея, се държеше резервирано, което по-рано не му беше присъщо.
— Не съм сигурен, че би получила най-добрите съвети точно от Клодия. Поговори с Камила. Тя и Рийд са щастливи.
— Тя не ми е приятелка. Или поне не толкова, колкото Клодия. Камила харесва онази госпожица Фарнел — Ема сбърчи красивото си носле. — Не бих могла да говоря с нея така свободно.
— Ема, не мога да намеря подходящите думи, но да знаеш, че съм загрижен. Ние като че ли не ставаме по-близки.
Очите на Ема се разшириха.
— Не ставаме по-близки ли? Как можеш да кажеш такова нещо? Аз безумно те обичам. Ами разбира се, че те обичам. Да не би някой да ти е казал, че не те обичам. Госпожица Фарнел ли ти каза?
— Тя изобщо не е споменавала твоето име пред мен.
