A/S 320
Сви вежди.
Не можеше да повярва на очите си.
Повреда в сензора за близост.
Точно това, което трябваше да търси според сервизните журнали.
След повече от два часа полет е регистрирано отклонение в показанията на един от сензорите за близост. Крилото изобилства от такива сензори — малки електронни чипове, които реагират на близостта на метал. Целта им е да регистрират правилното положение на елероните и задкрилките, просто защото пилотите не могат да ги виждат от кабината.
Според това, което беше изписано пред очите ѝ сензорите за близост регистрират miscompare, или несъответствие между подвижните части на двете крила. В случай, че се е появил проблем в електрическото захранване на опашката, несъответствие щеше да има и на двете крила. Но тук ставаше въпрос за отклонения в параметрите само на дясното… Кейси прелисти разпечатката, очаквайки да открие повторение на този процес…
Не беше сигурна, че ще го открие. Но дори и единичен блокаж на някой от тези сензори изискваше задълбочена проверка. Май пак ще опре до помощта на Рон…
Информацията беше твърде разпокъсана и непълна, за да даде цялостна картина на полетните параметри. Трябваха ѝ абсолютно всички данни, Сутринта ще трябва да звънне на Роб Уонг и да го попита как се справя…
А междувременно…
Кейси се прозя, намести се по-удобно на възглавниците и продължи работа.
СРЯДА
ГЛЕНДЕЙЛ
6.12 ч.
Телефонът звънеше. Събуди се трудно, главата ѝ беше замаяна. Претърколи се в леглото, под тялото ѝ зашумоля хартия. С мъка отвори очи и видя, че цялото легло е покрито с разпечатки.
Телефонът продължаваше да звъни и тя вдигна слушалката.
— Мамо! — тъжен глас, готов всеки момент да премине в плач.
— Здравей, Али.
—
Кейси въздъхна.
— Вчера с коя беше облечена?
— Със синята. Но тя
Войната продължаваше. Алисън обичаше да носи едни и същи дрехи. Ставаше въпрос за някаква особена консервативност в душата на седемгодишното момиченце.
— Скъпа, знаеш, че настоявам да ходиш на училище с чисти дрехи.
— Но тя е
Кейси се прозя и седна в леглото. Очите ѝ попаднаха на дългите колони от цифри, пръснати върху чаршафите. Слушаше плачливите оплаквания на дъщеря си и мрачно клатеше глава. И с това ли трябва да се оправям? Защо Джим не влезе в ролята си на родител? Тези неща не се решават по телефона. Защо по дяволите не се държи по-твърдо? Нима не вижда, че това е играта на всяко дете в положението на Алисън? Да противопоставя разделените си родители един на друг…
Тривиални проблеми, предизвикани от детски игри за надмощие.
— Алисън! — прекъсна тя излиянията на дъщеря си. — След като баща ти е казал да облечеш червената рокля, трябва да се подчиниш!
— Но, мамо…
— При него си, ще го слушаш!
— Но, мамо…
— Без повече приказки, Алисън! Обличаш червената рокля и толкоз!
— О, мамо! — разплака се детето. — Да знаеш как те мразя! — Слушалката се захлопна.
Кейси понечи да набере номера на Джим, но после се отказа. Прозя се още веднъж, стана от леглото и отиде да пусне кафеварката в кухнята. Прекосявайки хола, тя дочу напрегнатото жужене на факса в ъгъла. Отклони се от пътя си и се наведе над апарата.
Беше извлечение от съобщение за печата, публикувано от някаква пъблик рилейшънс компания във Вашингтон. Името ѝ беше съвсем неутрално — „Институт за проучвания в областта на въздухоплаването“, но Кейси прекрасно знаеше, че тази компания представлява интересите на европейския консорциум, който произвежда „Еърбъс“. Съобщението беше оформено да изглежда като сензационна новина, заглавието му беше отпечатано с тлъсти букви:
Господи, очертава се прекрасен ден, въздъхна Кейси.
БОЙНАТА ЗАЛА
7.00 ч.
Кейси изкачи металните стъпала към Бойната зала и се насочи към вратата. Отпред забеляза фигурата на Мардър, който нервно крачеше напред назад и очевидно я чакаше.
— Добро утро, Джон.
— Видя ли тази гадост за ОАВ? — попита той и размаха лист хартия под носа й.
— Видях я.
— Пълна глупост, разбира се, но Едгартън е бесен… Първо два инцидента за два дни с Н-22, а сега и това… Според него, пресата ще ни разпъне на кръст. Изобщо не вярва, че Бенсън и неговите хора от „Пъблик рилейшънс“ ще се справят…
Бил Бенсън беше един от ветераните в „Нортън“. Секретар по печата (както ги наричаха някога) още от времето, когато компанията изпълняваше поръчки на военното министерство, той беше известен с факта, че не казваше на репортерите абсолютно нищо. Заядлив и мнителен, той така и не беше успял да се адаптира към новите отношения с пресата след аферата „Уотъргейт“, така и не осъзна, че журналистиката е велика сила, която може да сваля дори правителства. В замяна предлагаше само едно: постоянна война с репортерите.
— Този факс може да привлече вниманието на пресата, Кейси. Особено на репортери, които нямат представа що за шибана организация е тази ОАВ… И нека да бъдем честни: те с положителност няма да искат да разговарят с някакво изкопаемо и ще настояват за среща с представител на висшето ръководство.
