По тази причина Хал нареди всички контакти с медиите да минават през теб, особено когато става въпрос за последната издънка на ОАВ…
— През мен ли? — учудено го изгледа тя, после се поколеба и промени думите, които ѝ бяха на езика. — Бенсън едва ли ще е щастлив…
— Хал вече разговаря с него и той ще си трае…
— Сигурен ли си?
— Напълно — кимна Мардър. — Мисля, че трябва да подготвим една подробна информация за Н-22. В допълнение на обичайните глупости, които предлагат от „Пъблик рилейшънс“. Хал предлага ти да го направиш — един материал на разбираем език, който да опровергава онези глупаци от ОАВ. Знаеш за какво става въпрос: сервизно обслужване, контролни прегледи, проверки и всичко останало…
— Добре — въздъхна Кейси. Това беше огромна по обем работа, но…
— Казах на Хал, че имаш много работа и това ще те натовари допълнително — отгатна мислите ѝ Мардър. — В отговор той подписа нова заповед за ИК, вече си с две нива по-нагоре…
ИК означаваше „Инициативна компенсация“ — специален премиен пакет, който съставляваше значителна част от доходите на ръководителите. Две нива по-горе означаваше доста пари.
— Добре — кимна тя.
— Работата е там, че трябва да дадем отговор на този факс — добави Мардър. — При това съкрушителен… Хал иска да е сигурен, че ще го подготвим както трябва. Можем да разчитаме на теб, нали?
— Разбира се.
— Много добре.
Директорът се обърна и тръгна към вратата на Бойната зала.
Ричмън вече беше вътре. Беше облечен в спортно сако и вратовръзка, от вида му лъхаше енергия. Кейси се отпусна в съседния стол, а Мардър включи на високи обороти и размаха листчето хартия в ръката си:
— Вероятно вече сте разбрали, че ОАВ се опитва да ни прави номера! Моментът е подбран внимателно, ясно е, че искат да подлеят вода на сделката ни с Китай. Но всички тук са наясно, че инцидентът в Маями се дължи на неизправен двигател и няма нищо общо с „Транс Пасифик“. Все още…
Кейси се опитваше да слуша внимателно, но това не ѝ се удаваше. Главата ѝ беше заета с изчисления. Две нива по-високо ИК означаваше увеличение на доходите ѝ с около двадесет процента. Двадесет процента! Та това е много! Ще може да прехвърли Алисън в някое частно училище, освен това ще заминат на някое фантастично място през ваканцията… Хаваите, да речем… Ще отседнат в най-баровския хотел! А догодина ще се преместят в нова къща, с по-голям двор, където Алисън…
Изведнъж осъзна, че очите на присъстващите са заковани в нея.
— Кейси? — повтори името ѝ Мардър. — Кога ще имаме разпечатката от записа на полетните параметри?
— Извинявам се — тръсна глава тя. — Сутринта говорих с Роб по този въпрос. Настройката върви бавно, утре вероятно ще може да ни разкаже повече неща…
— Окей. Корпусът?
— Джон, работата ни е трудна, изключително трудна — започна с печален тон Дохърти. — Открихме дефектен предпазител на елероните на крилото… Очевиден фалшификат, който…
— Ще го проверим по време на полетните изпитания — прекъсна го Мардър. — Хидравликата?
— Тестовете продължават, но отклонения няма. По всяка вероятност всички хидравлични системи са в добро състояние.
— Кога ще приключите?
— Днес, в края на първа смяна.
— Електроинсталация?
— Проверихме основните кръгове — отвърна Рон. — Няма отклонения. Мисля, че трябва да направим общ тест на електрозахранването, за да бъдем абсолютно сигурни…
— Съгласен съм. Можем ли да го направим през нощта, за да спестим време?
— Защо не? — сви рамене Рон. — Това означава допълнителни разходи, но…
— По дяволите разходите! Друго?
— Има — кимна Рон. — При това доста любопитно. Тестовете показват отклонения в сензорите за близост на крилото. При този случай е възможно в кабината да се появят неверни данни относно спускането на елероните.
Същото, което открих през нощта, помисли си Кейси. Отбеляза си в бележника, че трябва да поговори с Рон и за показанията AUX, които не ѝ бяха ясни. После мислите ѝ отново се насочиха към повишението. Сега вече Алисън ще може да посещава истинско училище. Представи си я седнала зад нисък и удобен чин, в малка класна стая…
— Двигателен сектор? — попита Мардър.
— Все още не знаем дали пилотът е включил обратната тяга — отвърна Кени Бърн. — Ще ни трябва още един ден.
— Продължавайте докато не сте абсолютно убедени, че това не е станало. Авионика?
— До този момент не откриваме проблеми с управлението — каза Трунг.
— А автопилотът?
— Още не сме стигнали до него. Проверката на автопилота е последният етап от работата ни. Ще бъде осъществена по време на полетните изпитания.
— Добре — кимна Мардър. — Възниква нов въпрос относно сензорите за близост, още днес да се изясни. Все още чакаме данните от УДЗПП, двигателният сектор и авиониката. Това е всичко, нали?
Хората около масата закимаха с глави.
— Вършете си работата, не искам да ви задържам — приключи заседанието директорът и размаха факса от ОАВ: — Това тук е само върхът на айсберга, приятели… Не искам да ви напомням какво се случи с ДС- 10… Най-модерният самолет на своето време, истинско чудо на техниката. Но след един два инцидента получава лош имидж и край… Няма го ДС-10. Превръща се в безвъзвратно
НОРТЪН ЕЪРКРАФТ
9.31 ч.
Вървяха пеш по посока на Хангар 5.
— Мардър изглежда доста притеснен, нали? — подхвърли Ричмън. — Наистина ли вярва във всичко това?
— За ДС-10? О, да. Една катастрофа ликвидира този модел.
— Каква катастрофа?
— Полет на „Америкън Еърлайнс“ от Чикаго до Лос Анджелис, през май 1979 година — отвърна Кейси. — Ясен ден, отлична метеорологична обстановка. Малко след излитането левият двигател се откача и пада. Самолетът катастрофира непосредствено до летището, оцеляли няма. Голяма трагедия, всичко свършва за тридесетина секунди. Някакви изпращачи записват катастрофата с видеокамера, в единадесет националните телевизионни компании вече разполагат с филма. Те буквално полудяват, самолетът е наречен летящ ковчег, Пътническите бюра са задръстени с анулирани резервации за полетите с ДС-10. А впоследствие се оказва, че „Дъглас“ така и не успява да продаде нито една машина от този модел…
— А каква е причината да се откачи двигателят?
— Лоша поддръжка — въздъхна Кейси. — Сервизната служба на „Америкън“ не спазва инструкциите на „Дъглас“ за демонтаж на двигателите. Според тези инструкции първо се сваля двигателят, а след това стойката, която го прикрепя към крилото. Но за да спестят време, механиците на „Америкън“ свалят двигателя и стойката едновременно. Седем тона желязо върху вилиците на един телфер. Хидравликата ли дефектира, горивото ли свършва — не е много ясно. Но телферът изпуска товара си на земята. От съвсем малка височина. Стойката се спуква, но пукнатината е малка и остава незабелязана. Тя обаче става причина за изпадането на двигателя… Всичко се дължи на небрежността на сервизния екип…
