— Започва се! — мрачно обяви Норма. — Търси те Джак Роджърс, след него Бари Джордън от „ЛА Таймс“ и някой си Уинслоу от „Уошингтън Поуст“. Накрая се обадиха и от „Нюзлайн“ с молба за повече сведения относно Н-22…
— Телевизионното шоу?
— Аха…
— И те ли ще правят материал?
— Едва ли — отвърна Норма. — Просто опипват почвата.
— Добре, ще ти звънна след малко.
Кейси изключи апарата и се отпусна в ъгъла. Извади бележника си и започна да прави списък на документите, които ще ѝ трябват, за да подготви съобщение за печата: наборът сертификати, изисквани от ФАВ за лицензирането на нов самолет, официалното разрешение на ФАВ относно летателната годност на Н-22 (Норма ще го изрови от архивите), миналогодишниото заключение на ФАВ относно полетната безопасност иа машината, вътрешнофирменните данни за летателните качества на Н-22 от 1991 година насам, които бяха безупречни… Списъкът с препоръките за подобрение на безопасността на полетите, който беше много кратък. Една страница с основните характеристики на машината: скорост и далечина на полета, размери и тегло. Това горе долу ще бъде достатъчно…
Ричмън внимателно я наблюдаваше.
— Сега какво? — попита той.
Тя откъсна листа от бележника си и му го подаде:
— Занеси го на Норма. Да изготви съобщение за печата и да го дава на всеки, който проявява интерес.
— Добре — отвърна младежът и сведе поглед към написаното: — Не съм сигурен, че разчитам почерка ти…
— Норма ще се оправи. Просто ѝ го предай…
— Добре.
Ричмън се отдалечи, тананикайки.
Мобифонът ѝ отново изжужа. Беше Джак Роджърс, решил да я хване лично.
— Слуховете, че крилото ще се прави в чужбина, продължават — обяви той. — Според един от тях „Нортън“ експедира инструментариума в Корея, а оттам ще го насочат за Шанхай…
— Мардър обади ли ти се?
— Да, разменихме няколко думи.
— Поговори с него пак, преди да публикуваш каквото и да било…
— Той ще приеме ли да бъде цитиран?
— Поговори с него — повтори Кейси.
— Хубаво — съгласи се Роджърс, — Но той ще отрече, нали?
— Сам ще ти каже.
— Виж какво, Кейси — въздъхна Роджърс. — Не искам да мътя една новина, която правилно съм напипал… Защото като нищо утре ще я прочета в „ЛА Таймс“… Ти трябва да ми помогнеш. Има ли истина в тези слухове, или не?
— Нищо не мога да ти кажа.
— Ето какво предлагам: ще напиша, че няколко от високопоставените ръководители в „Нортън“ твърдо отричат слуховете за евентуалното сглобяване на крилата в Китай. Това устройва ли те?
— Може би…
Внимателен отговор на един предпазливо поставен въпрос.
— Добре, Кейси, благодаря. Ще се свържа с Мардър. Телефонът замлъкна.
НЮЗЛАЙН
14.25 ч.
Дженифър Малоун набра номера, отбелязан на факса, и поиска да я свържат с Алън Прайс — човекът, който го беше подписал. Оказа се, че господин Прайс още не се е върнал от обед, насреща беше асистентката му — госпожица Уелд.
— Научих, че Европейската агенция по безопасност на полетите бави разрешителното на „Нортън“ — каза в слушалката Дженифър.
— Имате предвид Н-22?
— Да.
— Въпросът е деликатен, бих предпочела да ви дам само неофициална информация.
— В смисъл?
— В смисъл общо запознаване с проблема.
— Окей.
— Доскоро европейците приемаха валидността на полетните сертификати, издадени от ФАВ, считайки ги за напълно достатъчни. Но неотдавна тяхната контролна агенция — ОАВ, започна да изразява открити съмнения. Там се наложи мнението, че ФАВ действа в подкрепа на американските самолетостроителни компании и е занижила стандартите си.
— Наистина ли?
Това е интересно, много интересно, рече си Дженифър. Дик Шенк си пада по информации от всякакъв род, които доказват ниската ефективност на американската бюрократична машина. А и ФАВ е атакувана в продължение на години, мазето ѝ положително е пълно със скелети…
— Доказателства? — каза в слушалката тя.
— Европейците отричат цялата ни система за издаване на полетни сертификати. Особено фактът, че ФАВ не съхранява съответната задължителна документация, предоставяйки това на фирмите производители. Считат това за подозрително удобно…
— Аха… — промърмори Дженифър и забързано надраска няколко думи в бележника си:
— Ако желаете повече информация, бих ви предложила да се свържете с ОАВ, или направо с „Еърбъс“ — добави жената отсреща. — Сега ще ви продиктувам съответните телефони…
Но тя позвъни във ФАВ. Свързаха я с някой си Уилсън, служител от „Връзки с обществеността“.
— Научих, че ОАВ отказва да завери полетния сертификат на Н-22 — започна без заобиколки Дженифър.
— Вярно е — отвърна онзи. — Не отказват, а по-скоро протакат…
— А ФАВ е издала такъв сертификат, така ли?
— Естествено. Никой в тази страна не може да построи самолет без одобрението на ФАВ, която следи производствения процес от началото до края и едва тогава издава съответните разрешителни документи.
— Разполагате ли с тези документи?
— Не. По принцип те са на разположение на фирмата производител, в случая — „Нортън“.
Аха, рече си тя. Значи това е истината! В бележника ѝ се появиха нови забързани драсканици:
— Не се ли притеснявате от този факт?
— Не, никак.
— Сигурни сте, че процесът е бил проведен правилно?
— Абсолютно. Освен това, въпросната машина е получила разрешение за полет още преди пет години…
— Чух, че европейците не са доволни от целия процес, свързан с издаването на полетни сертификати…
— Ами… — Тонът на Уилсън стана дипломатичен: — ОАВ е една сравнително нова организация. Нейните решения не са задължителни за авиокомпаниите, за разлика от тези на ФАВ… Според мен все още нямат ясна идея каква агенция искат да бъдат…
