Въздушна клопка

— Самолетът няма проблеми, госпожице Малоун. Става въпрос единствено за двигателната тяга. В Съединените щати Н-22 летят с двигатели „Прат и Уитни“. Но ОАВ иска да ни внуши, че ако желаем да продаваме въпросната машина в Европа, тя трябва да бъде оборудвана с двигатели на МАД…

— МАД?

— Съкращението означава „Международни авиационни двигатели“… Европейски консорциум, създаден по модела на „Еърбъс“.

— Аха.

МАД: Европейски консорциум…

— ОАВ ни притиска, неофициално разбира се, да оборудваме своите самолети с двигатели на МАД, за да се вместим в европейските стандарти за шум и вредни емисии, които са по-стриктни от американските — продължи Сингълтън. — На практика обаче ние произвеждаме само корпусите, а изборът на двигателната тяга предоставяме на клиентите си. След като те направят този избор, ние просто монтираме съответните двигатели… Ако са се спрели на МАД — окей, монтираме МАД… Ако предпочитат „Прат и Уитни“ — монтираме тях. Същото правим и когато са избрали „Дженерал Илектрик“… В нашия бизнес винаги се е действало по този начин. Ето защо считаме натискът на ОАВ за грубо вмешателство и опит за регулиране на пазара. Ако клиент като „Луфтханза“ или „Сабена“ пожелае двигатели на МАД, ние с готовност ги монтираме. Но не приемаме това да става предварително, под диктата на ОАВ. Казано с други думи, проблемът няма нищо общо със сигурността на полетите…

Дженифър слушаше внимателно, на лицето ѝ се изписа разочарование.

— Твърдите, че става въпрос за пазарна регулация и това е всичко, така ли? — попита тя.

— Точно така. Става въпрос за чисто търговска конкуренция. ОАВ се опитва да ни наложи европейските двигатели. Но ние считаме, че те трябва да насочат усилията си не към нас, а към европейските авиокомпании.

Търговска конкуренция!

— А защо не са го сторили?

— Този въпрос трябва да зададете на ОАВ — отвърна Сингълтън. — По мое мнение вече са опитали и са били пратени по дяволите. Самолетите винаги се правят по поръчка, според точните изисквания на клиента. Той избира двигателите, електронните системи, вътрешното обзавеждане. Винаги е било така.

Дженифър слушаше внимателно. Не толкова думите, колкото тонът, с които ги изговаряше жената насреща. Търсеше чувството… Гласът на тази Сингълтън звучеше леко отегчено, като на учителка в края на занятията. В него липсваше напрежение, колебание, желание да се скрие нещо…

Мамка му, рече си тя. Никакъв материал!

Реши да направи един последен опит преди да се откаже. Набра номера на Националния борд по безопасност на транспорта във Вашингтон, свързаха я с някой си Кенър от „Връзки с обществеността“.

— Обаждам се във връзка с полетния сертификат на Н-22, който трябва да бъде издаден от ОАВ — съобщи му тя.

Кенър се изненада.

— Това всъщност не влиза в нашите компетенции — колебливо отговори той. — Може би трябва да се обърнете към ФАВ…

— А вие не можете ли да ми дадете някакви сведения?

— Най-общи… Полетните сертификати на ФАВ са свързани с редица изключително строги изисквания по отношение на производителите и на практика са модел за сродните агенции в чужбина. Доколкото си спомням, издаден от ФАВ полетен сертификат доскоро се приемаше от абсолютно всички такива агенции по света. Тази традиция беше нарушена от ОАВ, по очевидни причини. Тук става въпрос за политика, госпожице Малоун. ОАВ иска европейски двигатели на американските самолети. Онези от нашите производители, които откажат, са заплашени със санкции. Една такава санкция е забавяне или отказ от издаване на полетен сертификат… В случая има и нещо друго: „Нортън“ е пред сключване на голяма сделка с Китай за продажбата на Н-22. Сделка, която естествено е твърде съблазнителна и за „Еърбъс“…

— Означава ли това, че европейската агенция умишлено саботира американската машина?

— Бих го нарекъл другояче: те акцентират върху свои определени съмнения…

— Легитимни ли са тези съмнения?

— Според мен не. Н-22 е добър самолет, доказал своите качества. „Еърбъс“ твърди, че има чисто нов модел в тази категория, „Нортън“ пък набляга на доказаните качества на своя… И според мен китайците ще предпочетат Н-22 именно поради доказаните му качества. Да не говорим, че и цената му е по-добра.

— Но сигурен ли е този самолет?

— Абсолютно!

Нац. Борд по безопасност твърди, че самолетът е сигурен!

Дженифър благодари и затвори. Облегна се назад и въздъхна. Никакъв материал.

Нищо.

Точка.

Край.

— Мамка му! — изруга тя.

Протегна ръка и включи интеркома.

— Дебора, тази самолетна история не…

— Гледаш ли?! — възбудено изкрещя асистентката й.

— Какво да гледам?

— Си Ен Ен! Невероятна работа, мамка му!

Дженифър сграбчи дистанционното.

РЕСТОРАНТ „ЕЛТОРИТО“12.05 ч.

Храната в „Ел Торито“ беше задоволителна, както по качество, така и по цена. Но това, което превръщаше заведението в любимо място на инженерите и техниците от завода беше фактът, че то предлагаше петдесет и два вида бира. Екипът на КРИ беше заел централната маса, само на метър два от бара. Келнерката прие поръчката и се отдалечи.

— Чувам, че Едгартън си има проблеми — избоботи Кени Бърн.

— Че кой няма? — промърмори Дъг Дохърти и протегна ръка към чинията с пържени картофи.

— Мардър го мрази.

— Много важно — обади се Рон Смит. — Мардър мрази всички…

— Да, ама чух, че…

— Господи Исусе! — прекъсна го викът на Дъг Дохърти, пръстът му се насочи към бара: — Гледайте!

Всички се извъртяха към телевизора, монтиран на стойка над бара. Звукът беше изключен, но картината показваше вътрешността на ширококорпусен Н-22, хваната през обектива на подскачаща видеокамера. Пътниците летяха във въздуха в буквалния смисъл на думата, блъскаха се в седалките и багажните отделения под покрива, търкаляха се по пода…

— Отче наш, Исусе! — простена Кени.

Скочиха от местата си едновременно, втурнаха се към бара.

— Звук! Усилете звука!

Кошмарната картина продължаваше.

Кейси влезе в бара секунди след края на видеоматериала. На екрана се появи слаб мъж с мустачки и добре скроен син костюм, който имаше някаква неуловима прилика с униформа. Тя веднага го позна: Брадли Кинг, един от най-авторитетните юристи по въпросите на въздушните инциденти.

— „Небесния Цар“ — промърмори Бърн. — Това можеше да се очаква…

— Според мен записът е достатъчно красноречив — започна Кинг. — Получихме го от моя клиент господин Сонг и той дава ясна представа за ужасната трагедия, разиграла се на борда. По необясними до този момент причини, самолетът е започнал рязко да губи височина, екипажът е успял да го овладее в