Набра номера на информационната служба на „Еърбъс“ във Вашингтон. Свързаха я с някой си Самюелсън, от отдела по маркетинг. Той неохотно потвърди, че европейската агенция бави издаването на полетен сертификат за Н-22, но отказа да назове причините.
— По принцип „Нортън“ си има доста проблеми напоследък — добави той. — Например предстоящата им сделка с Китай… По всичко личи, че тя не е толкова твърда, колкото искат да я представят…
Дженифър за пръв път чуваше за тази сделка. „Сделка с Китай?“ — появи се в бележника й.
— Аха…
— Искам да бъдем наясно — продължи Самюелсън. — Нашият „Еърбъс А-340“ е по-добър във всяко едно отношение. Той е по-нов модел от ширококорпусния Н-22, има по-голям обсег на полета и още куп предимства. Разясняваме това на потенциалните си клиенти деликатно, без да ги притискаме. Най-вече на китайците… Ако искате прогнозата ми, сделката на „Нортън“ с Народната република ще се провали… За това ще повлияят и проблемите със сигурността на полетите. Неофициално ще споделя с вас, че китайците вече проявяват загриженост по този въпрос…
— С кого бих могла да говоря за повече подробности по темата?
— Как да ви кажа… Китайците по принцип не обичат да дискутират своите сделки, особено когато подписването на договора все още предстои… Но познавам един човек, който може би ще ви помогне… Работи в банка „Ексим“, а точно тя осигурява дългосрочното финансиране на подобни сделки…
— Как му е името? — попита Дженифър и приготви писалката си.
Името му беше Робърт Гордън. Телефонистката го търси почти четвърт час, в крайна сметка свърза Дженифър със секретарката му, която хладно заяви:
— Съжалявам, но господин Гордън е на съвещание.
— Търсим го от „Нюзлайн“…
— О… — Кратка пауза, после: — Почакайте за момент, ако обичате.
Дженифър победоносно се усмихна.
Гордън вдигна слушалката. Тя сбито обясни какво я интересува, после попита:
— Вярно ли е, че продажбата на „Нортън“ в Китай е под въпрос?
— Продажбата на всеки самолет е под въпрос докато не бъде реализирана, госпожице Малоун — отвърна експертът. — Но доколкото съм осведомен, всичко около тази сделка се развива нормално… Разбира се, чух за отношението на европейската агенция по въздухоплаване към един от моделите на „Нортън“…
— Какъв е проблемът там?
— Как да ви кажа… Не съм специалист по самолетите, но зная, че „Нортън“ има доста сериозни проблеми…
— Имам предвид вчерашния инцидент в Маями — добави Гордън. — Естествено, вие знаете за другия — който се случи в Далас…
— Какъв по-точно беше той?
— Миналата година им се запали двигател на пистата. Пътниците изпаднаха в паника, няколко души си счупиха краката докато скачачаха от крилата…
— Не зная как сте вие, но аз самият не обичам да летя — продължи Гордън. — Особено пък със самолет, от който хората са скачали да си спасят кожата…
Най-отдолу на листа се появиха две прецизно изписани с главни букви думи:
ЛЕТЯЩ КОВЧЕГ!
Позвъни в „Нортън Еъркрафт“ за да получи и тяхната версия. Свързаха я с човек от Пъблик рилейшънс на име Бенсън. Звучеше ѝ като една от онези полузаспали стари фирмени кримки, чието единствено занимание е да броят дните до пенсионирането си. Реши да го тресне право между очите:
— Искам да получа информация за инцидента в Далас!
— В Далас ли?
Гласът му прозвуча стреснато. Добре.
— Миналата година — поясни тя. — Запалил се двигател на ваша машина, хората скачали от крилата, имало счупени крайници…
— О, спомням си. Инцидентът със 737.
— Точно така. Какво ще ми кажете за него?
— Нищо — отвърна Бенсън. — Това не е наша машина.
— Вижте, вече зная достатъчно подробности! — строго настоя Дженифър.
— Може, но това беше самолет на „Боинг“.
— Господи! — въздъхна тя. Тези типове са толкова упорити когато вземат да отричат! Сякаш не знаят, че всеки добър репортер ще ги разнищи! Мислят, че като си затворят човките, няма кой да я осведоми…
— Съжалявам, госпожице Малоун, но този самолет се прави от друга фирма…
— Добре — подчертано саркастично подхвърли тя. — Предполагам, че ще ми кажете кой може да потвърди това, в случай, че е вярно!
— Ще ви кажа — отвърна онзи. — Набирате код 206 и искате централата на „Боинг“. Те ще потвърдят.
Щрак!
Какъв задник, Господи! Нима е възможно да третират медиите по такъв начин? Не знаят ли, че когато отблъснат даден репортер, винаги им се връща тъпкано?!
Обади се в „Боинг“ и помоли да я свържат с отдела за връзки с обществеността. Насреща се включи телефонен секретар, един женски глас издекламира някакъв номер на факс и ехидно я помоли да зададе въпросите си на него, а те ще ѝ изпратят отговорите. Невероятно, смая се Дженифър. Една от водещите американски корпорации дори не си прави труда да отговаря по телефона!
Ядосано тръшна слушалката. Няма смисъл да чака. След като инцидентът в Далас е бил със самолет на „Боинг“, материал нямаше да се получи…
Никакъв материал!
Забарабани с пръсти по бюрото, опитвайки се да измисли какво трябва да прави…
Отново се обади в „Нортън“ и поиска да говори с някой от ръководството. Свързаха я с кабинета на президента, откъдето я прехвърлиха на някаква Сингълтън.
— С какво мога да ви помогна? — попита жената.
— Научих, че ОАВ бави полетния сертификат за Н-22 — каза Дженифър. — Какви са причините?
— Самолетът няма проблеми — отвърна Сингълтън. — Вече пет години е в редовна експлоатация.
— Според моите източници този модел има проблеми със сигурността — настоя Дженифър. — Вчера в Маями се е запалил един двигател, нали?
— Всъщност не се е запалил, става въпрос за блокаж на роторите — отвърна жената. Говореше спокойно, сякаш избухването на самолетен двигател е най-скучното нещо на света.
— Разбирам — промърмори Дженифър. — Но защо ОАВ бави полетния сертификат, след като самолетът е сигурен?
— На този въпрос мога да отговоря само неофициално — отвърна след кратка пауза жената.
В гласа ѝ прозвуча леко притеснение. Добре. Това все пак е нещо.
