— Тогава искам да разположа камерите сама! — каза тя.
— Няма да стане — поклати глава Роули.
— Трябва да мога да кажа, че нашите камери са на борда — настоя Малоун. — Това е абсолютно необходимо!
В крайна сметка стигнаха до компромис. „Нюзлайн“ може да монтира две свои камери на борда. Те ще бъдат фиксирани и ще заснемат полета. В допълнение предаването може да ползва материалите от камерите, разположени във вътрешността на корпуса. Накрая, „Нюзлайн“ ще получи разрешение да заснеме Риърдън на фона на Сграда 64, в която се намира главната поточна линия.
„Нортън“ поема разноските на телевизионния екип до изпитателния полигон в Аризона, където ще го настани в мотел. Утре сутринта ще осигури превоз до полигона, след приключването на изпитанията ще го върне обратно В Лос Анджелис.
Малоун побутна подписания документ към Фулър и рече:
— Съгласна съм!
Риърдън погледна часовника си и забързано излезе. Малоун го последва, тъй като ѝ предстоеше подготовката на външните снимки. Кейси, Роули и Фулър останаха сами в Бойната зала.
— Надявам се, че взехме правилното решение — рече с въздишка Фулър, обърна се към Кейси и добави: — Нали изпълних молбата, която ми отправи по телефона?
— О, да, Ед. Представи се отлично!
— Но видях и онзи запис — подхвърли с въздишка Фулър. — Ужасен е… Страхувам се, че каквото и да излезе от полетните изпитания, именно тези кадри ще се запомнят…
— Ако бъдат излъчени…
— Опасявам се, че „Нюзлайн“ няма да се откаже от тях.
— Ще видим. Утре всичко ще се изясни.
— Дано… — въздъхна Фулър. — Залогът е много висок.
— Така е.
— Предупредете ги да си вземат топли дрехи — обади се Теди Роули. — Това се отнася и за теб, скъпа. И още нещо… Наблюдавах внимателно тая мадама и останах с чувството, че утре ще се опита да скочи на борда…
— Може би — кимна Кейси.
— Ти също, нали? — подхвърли Роули.
— Кое знае? — усмихна се тя.
— Хубавичко си помисли — погледна я загрижено пилотът. — Нали видя записа на полетните данни? Корпусът е понесъл натоварване със 160 процента над максимално допустимото! Оня тип го е подложил на изпитания, които никога не са правени… А утре аз ще го вдигна във въздуха и ще сторя същото…
Кейси сви рамене.
— Дохърти провери фюзелажа — започна тя. — Подложиха го на рентгеноскопия и…
— Тази проверка не може да бъде пълна, Кейси — поклати глава Теди. — Нали знаеш, че пълната проверка изисква поне месец? През рентгена трябва да минат всички сглобки на корпуса, а това не е направено…
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че корпусът може да се разпадне в момента, в който го подложа на същите натоварвания, които са били регистрирани по време на инцидента!
— Ти какво, плашиш ли ме?
— Не, Кейси. Но това е истината. Всичко може да се случи.
ПРЕД СГРАДА 64
16.55 ч.
— В историята на самолетостроенето няма прецедент телевизионен екип да присъства на полетни изпитания — говореше пред микрофона Марти Риърдън. — Но днешните изпитания са от съдбоносно значение за „Нортън Еъркрафт“ и компанията е толкова убедена в успешния им изход, че позволи на наш екип да ги заснеме. Ще видите кадри от изпитанията на машината на „Транс Пасифик“, с която стана нещастието по време на полет 545. Спорният модел Н-22, наречен „летящ ковчег“ от редица критици. Производителят твърди, че това е един добър и абсолютно сигурен самолет. Полетните изпитания ще покажат дали наистина е така.
Репортерът замълча.
— Готово — обади се Дженифър.
— Ще ти трябват ли допълнителни кадри?
— Аха…
— Между другото, къде ще се проведат изпитанията?
— В Юма.
— Добре — кимна Риърдън.
После отново зае позиция пред Сграда 64, обляна от лъчите на следобедното слънце, гласът му прозвуча приглушено, с лек отенък на съзаклятничество:
— „Намираме се на изпитателния полигон на «Нортън» в Юма, Аризона. Часът е пет сутринта, специалистите привършват подготовката за тестовия полет на 545…“ — Прекъсна, вдигна глава и попита: — Каква е часовата разлика, между другото?
— Откъде да знам? — сви рамене Дженифър. — Импровизирай.
— Добре.
Риърдън сведе поглед пред себе си и продължи:
— „На разсъмване напрежението нараства… Напрежението нараства в утринния здрач… С първите лъчи на слънцето напрежението рязко нараства…“
— Това ще свърши работа — обади се Дженифър.
— С какво чувство ще говорим?
— Трябва да бъдем готови за всякакъв изход, Марти…
— Печелим, или?…
— За по-сигурно ще разработиш и двата варианта… Очите на Риърдън отново се сведоха надолу:
— „Самолетът се приземява, екипът ликува. Навсякъде светят щастливи усмивки. Изпитанието премина успешно. «Нортън» доказа правотата си. Поне на този етап…“ — Замълча, пое си въздух и продължи: — „Самолетът кацна. Изпитателите на «Нортън» унило мълчат. Очевидно Н-22 действително има конструктивни недостатъци, които заплашват живота на пътниците…“ — Вдигна глава и попита: — Това стига ли?
— Повтори това за конструктивните недостатъци, ще те хвана в едър план — отвърна Дженифър. — Подходящо е за финал.
— Добра идея.
Предложенията да го показват в едър план винаги бяха добра идея. Тялото му се стегна. Стиснал челюсти, великият Марти Риърдън отправи поглед към обектива на камерата.
— „Тук, където се произвежда Н-22…“ Не, не… „Зад мен виждате халето, в което…“ Не, почакай малко… — Тръсна глава и отново заби очи в камерата.
— „Споровете около сигурността на Н-22 очевидно ще продължат. Хората, които работят тук, в тази сграда, са абсолютно убедени в качествата на самолета, който произвеждат. Но тяхното убеждение не се споделя от критиците на Н-22. Ще има ли нова кървава драма в небето? На този въпрос може да отговори само времето. Аз съм Марти Риърдън «Нюзлайн», Бърбанк, Калифорния.“
Примигна и попита:
— Не беше ли прекалено мрачно?
— Напротив, беше много добре.
Той вече откачаше микрофона от ревера си.
— Изчезвам, момичето ми — рече той, целуна я леко по бузата и се понесе към чакащата кола.
Дженифър се обърна към хората от екипа.
— Събирайте багажа, момчета. Заминаваме за Аризона.
