сред храстите. Усети удар в главата, остра болка и замайване. Бавно се надигаше на крака, когато осъзна какво означава гръмотевичният шум.
Коне.
Летящи в галоп право към нея.
Крис видя момчето да тича по пътеката и почти в същия миг чу тропота на коне подир него. Вече съвсем задъхано, момчето спря за миг до тях, прегъна се на две и накрая успя да изпъшка:
— Крийте се! Крийте се! Сетне хукна навътре в гората.
Марек не му обърна внимание. Гледаше към пътеката. Крис се навъси.
— Каква е цялата тази…
— Сега! — възкликна Марек и като обгърна с ръка раменете на Крис, го тласна в зеленината край пътеката.
— Божичко — изпъшка Крис, — би ли ми казал какво…
— Шшшт — Марек закри устата му с длан. — Да не искаш да ни убият!
Не, помисли си Крис, поне за това бе напълно наясно — не искаше да убиват когото и да било. Срещу тях по нагорнището препускаха шестима конници в бойно облекло: стоманени шлемове, ризници и платнени туники в кафяво и сиво. Водачът им с черно перо върху шлема посочи напред и изрева:
— Годен!
Барето и Гомес все още стояха до пътеката — просто стояха, явно потресени от гледката на препускащите нападатели. Докато прелиташе покрай Гомес, черният конник се приведе в седлото и завъртя меча в широка дъга.
Крис видя как обезглавеното тяло на Гомес рухва сред кървави струи. Опръскан в червено, Барето изруга и побягна към гората. Нови ездачи препускаха откъм низините. Сега всички крещяха „Годен! Годен!“. Единият извъртя коня и посегна към лъка си.
Стрелата улучи лявото рамо на бягащия Барето, стоманеният връх изникна от другата страна и ударът го повали на колене. Продължавайки да ругае, Барето пак се изправи и най-сетне достигна машината.
Той грабна пояса си, смъкна една от гранатите и се завъртя да я метне. Втора стрела го улучи право в гърдите. По лицето на Барето се изписа изненада. Той закашля и рухна в седнало положение, подпрян на решетките. Безпомощно се опита да измъкне стрелата от гърдите си. Следващата прониза гърлото му. Гранатата се търкулна от пръстите на Барето.
На пътеката конете цвилеха и се изправяха на задни крака, ездачите кръжаха, сочеха с пръсти и викаха.
Блесна ослепителна светлина.
Крис се озърна тъкмо навреме, за да види Барето, все още седнал и неподвижен, докато машината продължаваше да светка и да се смалява.
След секунди машината изчезна. Сега лицата на конниците изразяваха страх. Водачът с черното перо извика нещо на другите, които едновременно пришпориха конете, препуснаха нагоре по склона и изчезнаха от поглед.
Докато черният ездач завиваше да ги последва, конят му се препъна в трупа на Гомес. С яростни ругатни той застави животното да се изправи на задни крака, после още веднъж и още веднъж, тъпчейки неподвижното тяло. Разлетяха се пръски кръв; предните копита на коня се обагриха в червено. Накрая черният конник се завъртя, изкрещя една последна ругатня и препусна нагоре да догони останалите.
— Господи!
Тази невероятна, внезапна атака, тази небрежна жестокост…
Крис мъчително се изправи на крака и изтича обратно към пътеката.
Смазано до неузнаваемост, тялото на Гомес лежеше в кървава локва. Но едната ръка беше отметната настрани с широко разперени пръсти. А до нея се търкаляше белият керамичен маркер.
Беше строшен и през отвора се виждаха електронните му вътрешности.
Крис го вдигна. Керамиката се разпадна в ръцете му, бели и сребристи късчета се посипаха над калната локва. И в този момент той осъзна положението.
Двамата им водачи бяха мъртви.
Едната машина бе изчезнала.
Маркерът за завръщане бе разбит на парчета.
Което означаваше, че няма начин да се измъкнат. Бяха в капан, без водачи и без чужда помощ. И без надежда да се върнат обратно.
Никога.
36:30:42
— Готови — изрече високо един техник. — Вече пристига.
Върху гумения под между извитите водни щитове проблесна едва забележима светлинка.
Гордън се озърна към Стърн.
— След минута ще знаем какво е станало.
Блясъците ставаха все по-ярки и машината започна да се издига над пода. Беше висока около половин метър, когато Гордън възкликна:
— Проклятие! Тоя тип знае само неприятности да създава.
Стърн каза нещо, но Гордън не му обърна внимание. Бе видял Барето седнал, подпрян на решетките и очевидно мъртъв. Видя и пистолета в ръката му. Естествено, знаеше какво е станало. Макар че Крамър изрично предупреди Барето, проклетникът бе взел със себе си модерни оръжия. Гомес, разбира се, бе го отпратила обратно и…
Малък тъмен предмет се търкулна на пода.
— Какво е това? — попита Стърн.
— Не знам — каза Гордън, без да откъсва очи от екрана. Изглежда почти като гра…
Експлозията избухна в транзитната зала и върху екраните всичко изчезна сред бяло сияние. До контролната кабина долетя приглушен и неузнаваем звук, напомнящ по-скоро прашене на високоговорител. Транзитната зала мигновено се изпълни с белезникав дим.
— Мамка му! — изруга Гордън и удари с юмрук по таблото, Техниците в транзитната зала крещяха. По лицето на единия се стичаше кръв. След миг го повали мощна вълна, докато щитовете наоколо рухваха, разбити от осколките на гранатата. Вода с дълбочина над един метър се заплиска напред-назад като морски прибой. Но почти веднага тя започва да се оттегля, оголвайки отново пода, над който със съскане се надигаше пара.
— Акумулаторите — каза Гордън. — Изтича флуорна киселина.
Замъглени от пушека, неясни силуети с противогази се втурнаха в залата да помогнат на ранените техници. Над тях стоманените греди падаха, разбивайки оцелелите водни щитове. Други се стовариха насред залата.
В контролната кабина някой подаде противогази на Гордън и Стърн. Гордън надяна маската.
— Трябва да се махаме — каза той. — Въздухът е отровен.
Стърн се взираше в екраните. През дима видя, че останалите машини лежат разбити, прекатурени и от тях блика пара и бледозелен газ. Само една стоеше изправена малко встрани, но в този момент тежка стоманена греда рухна отгоре и я смачка.
— Вече няма машини — каза Стърн. — Означава ли това, че…
— Да — потвърди Гордън. — Боя се, че засега твоите приятели могат да разчитат само на себе си.
36:30:00
— Не се стягай, Крис — каза Марек.
— Да не се стягам? Да не се стягам! — Крис почти крещеше. — За Бога, Андре, погледни — маркерът й е смачкан. Нямаме маркер. Което означава, че няма начин да се завърнем. И че сме тотално прецакани, Андре. А ти искаш да не се стягам!
— Точно така, Крис — каза Марек съвсем тихо, но много твърдо. — Това искам. Искам да не се стягаш,
