отпред долетя тиха кашлица. После още една, този път по-наблизо, откъм тяхната страна на пътя.
Марек посочи наляво и надясно. Крис зърна блед сребрист отблясък — броня под звездната светлина — в храстите срещу пътя.
И чу шумоленето да наближава.
Войници чакаха в засада от двете страни на пътя.
Марек посочи натам, откъдето бяха дошли. Тихичко се отдалечиха от пътеката.
— Сега накъде? — прошепна Крис.
— Ще стоим настрани от пътеката. Тръгваме на изток към реката. Натам.
Марек посочи с ръка и тримата тръгнаха.
Сега Крис бе изнервен, напрягаше слух да долови и най-лекия звук. Собствените им стъпки бяха толкова шумни, че заглушаваха всичко останало. Сега разбра защо Марек спираше толкова често. Само така можеше да е сигурен.
Отдалечиха се на двеста метра от пътеката, после почнаха да слизат към реката през нивите и ливадите. Въпреки мрака Крис се чувстваше като изложен на показ. Нивите бяха оградени с ниски каменни зидове, които предлагаха известно прикритие. Но все пак тревогата не го напускаше и той въздъхна от облекчение, когато отново навлязоха сред гъстите, мрачни храсталаци.
Този безмълвен, черен свят му бе напълно чужд, но той бързо привикна. Опасността се криеше в най- дребните движения, в почти недоловимите звуци. Крис вървеше приведен, напрегнат, изпробвайки земята на всяка крачка, преди да се отпусне с пълна тежест. Непрестанно въртеше глава наляво-надясно, наляво- надясно.
Чувстваше се като животно и си спомняше как Марек оголи зъби като горила преди нападението в стаята. Погледна към Кейт и видя, че тя също крачи приведена и напрегната.
Без сам да знае защо, той си представи залата за семинари в Йейл с кремави стени и ламперия от полирано потъмняло дърво, припомни си споровете между студентите, насядали около дългата маса: дали процесуалната археология клони към историята или към класическата археология, дали фомалистичните критерии превъзхождат обективистичните, дали деривационистката доктрина не прикрива нормативните задължения.
Нищо чудно, че спореха. Темите бяха напълно абстрактни, просто въздух под налягане… или гола вода: Празните им спорове така и не стигаха до разрешение; въпросите никога не получаваха отговори. И все пак в тия дебати имаше толкова напрежение, толкова страст. Откъде идваше тя? Все едно. Сега дори не си спомняше защо споровете са му изглеждали толкова важни.
Академичният свят сякаш чезнеше в далечината като неясен и блед спомен, докато той слизаше по мрачния склон към реката. Но колкото и уплашен да бе тази нощ, колкото и да го мъчеше напрежение пред смъртоносния риск, всичко наоколо бе реално по някакъв странен начин — успокояващ, почти опияняващ, и…
Чу пращене на вейка и застина.
Марек и Кейт също замръзнаха.
Отляво долетя тих шум и глухо пръхтене. Останаха неподвижни. Марек стисна меча.
И покрай тях изтича дребният силует на диво прасе.
— Трябваше да го убием — прошепна Марек. — Гладен съм.
Понечиха да продължат, но изведнъж Крис осъзна, че не те са подплашили прасето. Защото сега несъмнено чуваха шум от тичащи нозе. Шумолене в тревата, пукот из храстите. Стъпките идваха право към тях.
Марек се намръщи.
Виждаше достатъчно добре в мрака, за да различи тук-там проблясък на брони. Трябваше да са седем или осем войници изтичаха бързо на изток, после се приведоха, пак потънаха в храсталака и настана тишина.
Какво ставаше, по дяволите?
Тези войници ги дебнеха в засада на пътя. Сега се прехвърляха на изток и пак ги чакаха.
Как бе възможно?
Той погледна клекналата до него Кейт, но тя просто изглеждаше изплашена.
Крис, също приведен, потупа Марек по рамото. Поклати глава, после посочи ухото си.
Марек кимна и се ослуша. Отначало не чу нищо друго, освен вятъра. Озадачен, той се обърна към Крис, който пресилено се почука по главата близо до ухото.
Казваше му: включи слушалката.
Марек се потупа по ухото.
Когато след кратко пращене звукът се включи, той не чу нищо. Сви рамене към Крис, който вдигна длани: почакай. Марек зачака. Едва след дълго напрегнато вслушване долови тихия, равномерен звук на човешко дишане.
Погледна към Кейт и вдигна пръст пред устните си. Тя кимна. Погледна Крис. Той също кимна. И двамата разбираха. Не издавайте нито звук.
Марек пак се вслуша напрегнато. Отново чу в слушалката тихо дишане.
Но не беше на никого от тримата. Имаше някой друг.
Крис прошепна:
— Андре, това е твърде опасно. Дай да не прекосяваме реката тази нощ.
— Прав си — отвърна шепнешком Марек. — Ще се върнем към Кастелгард и ще се прикрием до сутринта някъде около стените.
— Добре.
— Да вървим.
В мрака тримата се спогледаха, кимнаха, после едновременно се почукаха по ушите и изключиха слушалките.
Клекнаха да изчакат.
След малко отново чуха войниците да притичват през храстите. Този път се изкачваха нагоре — към Кастелгард.
Тримата изчакаха още пет-шест минути. След това обърнаха гръб на Кастелгард и поеха надолу.
Крис бе съобразил всичко това. Преди малко, докато слизаше по склона, той прогони един комар от ухото си и неволно включи слушалката; не след дълго чу някой да киха.
А никой от тях не бе кихнал.
Малко по-късно, когато срещнаха глигана, той чу някой да се задъхва от умора. А в тъмнината до него Марек и Кейт изобщо не помръдваха.
Тогава разбра със сигурност, че още някой има слушалка… и като се замисли, проумя откъде е дошла. Гомес. Някой трябва да я беше взел от отрязаната глава на Гомес. В тази идея имаше само едно противоречие…
Марек го смушка в ребрата. Посочи напред. Кейт вдигна палец и се усмихна.
Широка и гладка, реката леко потрепваше и бълбукаше в нощта. Тук Дордона се разливаше из низините; едва виждаха отсрещния бряг като черта от мрачни дървета и гъсти храсти. Не забелязаха признаци на движение. Крис различи смътно черните очертания на воденичния мост. Знаеше, че нощем мелницата трябва да е затворена; мелничарите можеха да работят само денем, защото дори една- единствена свещ можеше да предизвика експлозия в прашния въздух.
Марек докосна Крис по ръката, после посочи отсрещния бряг. Крис сви рамене; не виждаше нищо.
Марек посочи отново.
Крис присви очи и с усилие различи четири бледи струйки дим да се издигат в небето. Но ако бяха от огньове, то защо нямаше светлина?
Тръгнаха срещу течението и и след малко откриха лодка, вързана за брега. Водата я люшкаше и от време на време я блъскаше в камъните. Марек погледна отсрещния бряг. Бяха се отдалечили от пушека.
