Нападението започна с шеметна бързина. Петима конни рицари изскочиха от гората отляво, като надаваха бойни викове и въртяха мечовете над главите си. Понесоха се право към Марек и неговите пазачи. Това беше засада.
С див вой Раймондо и старият рицар изтеглиха оръжията си. Конете се въртяха; мечовете задрънкаха. Сам Арно препусна напред и яростно се включи в схватката. За момент престанаха да обръщат внимание на Марек.
В предния край на колоната друга група бе нападнала Кейт и Крис. Преди конниците да обкръжат двамата, Марек зърна черното перо на сър Гай. Марек пришпори коня си и препусна напред.
Видя как един рицар сграбчи яката на Крис и се помъчи да го смъкне от седлото; друг хвана за юздите коня на Кейт, който цвилеше и се дърпаше. Трети рицар посегна към коня на Крис, но той го накара да се изправи на задни крака; рицарят изпусна юздите, ала внезапно кървав поток оплиска Крис и той изкрещя от смайване. Загуби контрол над коня, който зацвили и препусна към гората, докато ездачът му се плъзгаше настрани по седлото, правейки немощни усилия да се задържи. След миг изчезна между дърветата.
Кейт все още се мъчеше да изтръгне юздите си от ръцете на рицаря. Наоколо бе настанал истински ад; хората на Арно крещяха, обикаляха, тичаха за оръжията си, замахваха с копия срещу връхлитащите рицари. Един намушка рицаря, който задържаше Кейт, и той изтърва юздите. Макар и без оръжие, Марек връхлетя в схватката, за да застане между Кейт и нападателя.
— Андре! — извика тя.
— Бягай! Бягай! — нареди той, после викна: — Малегант!
Сър Гай се обърна към него.
Марек незабавно изведе коня си от схватката и препусна право към Ла Рок. Другите рицари прекратиха боя и с тътен се понесоха през полето след него. На пътя малко по-долу Марек видя Раймондо и Арно да се сражават сред грамаден облак прах.
Кейт пришпори коня си към гората на север. Като се озърна в движение, тя видя как Марек мина по моста на Ла Рок, навлезе в замъка и изчезна от поглед. Рицарите го следваха. После тежката желязна решетка с грохот се спусна надолу. Подвижният мост започна да се издига.
Марек бе изчезнал. Крис бе изчезнал. Можеха да са мъртви и двамата. Но едно оставаше ясно. Тя все още беше на свобода.
Сега всичко зависеше от нея.
07:24:33
Обкръжена с войници от всички страни, през следващия половин час тя бавно се промъкваше през обоза на Арно, опитвайки да достигне гората на север. Войниците разпъваха голяма шатра в покрайнините на гората, срещу просторната равна ливада, която се издигаше постепенно към замъка.
От време на време й подвикваха да спре и да помогне, но тя само махваше с ръка (надяваше се, че го прави по мъжки) и продължаваше. Най-сетне се добра до първите дървета и тръгна покрай тях, докато видя тясна пътека, водеща към мрачните дебри. Тук остави коня да си почине и изчака, докато разтуптяното й сърце се успокои, преди да навлезе навътре.
По ливадата групи работници бързо сглобяваха големи обсадни машини, наречени „требушети“. Требушетите изглеждаха тромави — грамадни прашки с основа от грамадни греди за метателния прът, който се обтягаше надолу с яки конопени въжета и щом бъдеше освободен, хвърляше снаряда си над крепостните стени. Цялата машина вероятно тежеше повече от двеста килограма, но войниците я сглобиха бързо, координирано, сетне се заеха със следващата. Сега Кейт разбираше как понякога са успявали да построят църква или замък само за две-три години. Работниците бяха тъй старателни и умели, че почти не се нуждаеха от ръководство.
Кейт подръпна юздите и навлезе в гъстата гора северно от замъка.
Тясната пътека се виеше все по-навътре в гората и скоро наоколо притъмня. Неволно я обзе страх от самотата сред гъсталака; чуваше бухането на сови и далечните крясъци на някакви непознати птици. Мина край дърво с дванайсет гарвана по клоните. Преброи ги и се запита дали това не е поличба и какво може да означава.
Докато яздеше бавно през гората, тя имаше чувството, че се връща назад във времето или мисленето й става по-първобитно. Дърветата я притискаха; под тях царуваше вечерен сумрак. Струваше й се, че е попаднала в плен, в невидима клопка.
След двайсетина минути тя с облекчение излезе на тревиста, слънчева поляна. В отсрещния край дърветата се разтваряха и пътеката продължаваше. Докато пресичаше поляната, Кейт зърна отляво замък. Не си спомняше да е виждала на картата каквито и да било останки от сграда, но все пак я имаше. Замъкът беше съвсем малък и белосаните му стени сияеха ярко под слънцето. Имаше четири купички и скосен покрив от синкави каменни плочи. Отдалече изглеждаше спокоен и весел, но сетне Кейт забеляза, че прозорците са изкъртени; част от покрива бе пропаднала, оставяйки назъбен отвор; пристройките се рушаха. Личеше, че тази поляна някога е била ливада пред замъка, сега занемарена и буренясала. Отвсякъде се излъчваше чувство за тлен и упадък.
Кейт потръпна и пришпори коня. Забеляза, че отпред тревата е била утъпкана неотдавна — от копитата на кон, отиващ навътре в гората. Пред очите й високите стръкчета бавно се надигаха да заемат предишното си положение.
Някой бе минал съвсем наскоро. Може би преди броени минути. Тя предпазливо продължи към края на поляната.
Когато навлезе в гората, мракът пак я обгърна. Пътеката се разкаля и Кейт ясно различи отпечатъци от копита.
От време на време спираше и напрегнато се ослушваше. Но отпред не долиташе нито звук. Или конникът беше далече, или пазеше тишина. Веднъж-дваж й се стори, че чува конски тропот, но не бе сигурна.
Сигурно си въобразяваше.
Тя продължи към зеления параклис. Към онова, което бе наречено la chapelle verte morte. Параклисът на зелената смърт.
Сред горския мрак Кейт се натъкна на човешка фигура, подпряна безсилно до един рухнал дънер. Човекът се оказа беловлас старец с качулка и дърварска брадва. Докато минаваше покрай него, той изрече:
— Умолявам ви, добри господарю, умолявам ви. — Гласът му беше тъничък, дрезгав. — Дайте ми нещичко да похапна, понеже съм беден и нямам храна.
Кейт не вярваше да има нещо за него, но после си спомни, че рицарят бе прикрепил зад седлата им по едно вързопче. Посегна назад и откри комат хляб и парче сушено говеждо. Храната не изглеждаше апетитна, особено сега, след като миришеше на конска пот. Тя протегна надолу вързопчето.
Старецът бързо пристъпи, посегна към храната с костеливи пръсти…, но вместо нея сграбчи протегнатата ръка в учудващо силна хватка и с рязко дръпване се опита да свали Кейт от коня. Кискаше се зловещо и радостно; докато се бореше с нея, качулката му падна назад и тя видя, че далеч не е толкова стар. Още трима мъже изскочиха от сенките край пътеката. Кейт разбра, че това са godins, селяни разбойници. Все още беше в седлото, но явно не задълго. Тя пришпори коня, ала умореното добиче не се подчини. Старецът продължаваше да я дърпа и през цялото време бъбреше:
— Просто момче! Глупаво момче!
Като не знаеше какво друго да стори, тя се разкрещя с пълно гърло за помощ и това сякаш стресна мъжете, които спряха за миг, преди да подновят нападението. Но внезапно отекна конски тропот, раздаде се боен рев, разбойниците се спогледаха и търтиха на бяг. Остана само старецът, който не желаеше да пусне Кейт и сега размахваше брадвата с другата си ръка.
В този момент по пътеката връхлетя страховито видение кървавочервен рицар върху пръхтящ кон. Зад копитата хвърчаха буци кал, а самият рицар изглеждаше тъй свиреп и кръвожаден, че последният нападател хукна да си спасява живота из горския мрак.
Крис дръпна юздите и заобиколи Кейт. Тя усети как я облива огромна вълна на облекчение; беше
