— Пожелаеш ли да ме видиш отново, просто си помисли за мен. А сега довиждане.
Тя махна с ръка и се загуби в безкрайността на коридора…
Той пристъпи плахо към вратата. Очакваше отново да се озове на помощните неугледни стълбища, но за голяма негова изненада и приятно облекчение пред очите му се ширна огромна зала.
На първите редове в левия край се бяха събрали десетина души и весело си разменяха гръмки шеги. Може би нещо е сбъркал?
— Тук е, тук — подкани го възрастен мъж, след като си намести очилата на носа. — Седнете по-близо до катедрата. Вие се казвате Станимир, нали? Мисля, че вече всички сме налице. Можем да започваме. Наш скъп гост е уважаваният лектор от Централния институт Маринов. Той ще ни запознае с най-новите разработки в нашата област: „Структурни Административни Системи“, и по-специално с частта: „Приложение на теорията за катастрофите при резки изменения на САС“. Предстоят ни три часа напрегнат труд. Моля, господин Маринов, заповядайте.
В почивката към Станьо се приближи набит мъж и му протегна ръка.
— Аз съм Стоян — представи се той. — Ще работиш в моята стая… хм. Играеш ли морски шах?
— Предпочитам обикновен, но съм готов и на морски, щом трябва да си запълвам пълноценно работното време.
— Изглеждаш ми разбрано момче. Явно ще си допаднем… А-а, за малко щях да забравя. Шефът ми поръча да ти предам пропуска. Добре си излязъл на снимката, въпреки че в натура изглеждаш много по- свеж… Дай ми заповедта си за назначение.
Те си размениха документите.
Зелената пластинка се огъваше леко във всички посоки. Освен лика на притежателя, върху нея бе изписано името, секцията и работната стая.
— Какво означава допуск–1?
— Куп нужни и ненужни възможности.
— Къде мога да ги науча?
— Казва ли ти някой! Практиката е основата на познанието. Поживей малко повече сред нас и ще постигнеш най-висшата премъдрост: никога не питай за нищо! Мисля, че по-ясен не бих могъл да бъда.
— Почти.
— Радвам се, че си схватлив и бързо ще се разберем. Хайде, да сядаме някъде. Почивката свърши. Ако знаеш как ми се приспива, като чуя гласа на онзи лектор…
— Измъкни се!
— О-о! Излизането е през страничните ходове и отвежда направо към помощните стълби. Защо трябва да губя няколко часа от скъпоценния си живот?
И сякаш уплашен от казаното, Стоян се забърза и седна на мястото си. Столът му, лек и удобен, приятелски прие тялото и създаде така необходимия уют.
Лекторът Ангел Маринов с лекота излагаше основите на „Теорията за катастрофите в АС“. Слушателят Станимир Иванов Костов долавяше думите и не се опитваше да схване смисъла им. Душевното му равновесие, с което започна деня, нещо се бе разклатило. Неудовлетворението бързо прерасна в отдавна забравено чувство — негодуване! Досега мълчаливо беше се примирявал с несгодите и неправдите. Какво ли друго му оставаше? По-силните на света избират винаги първи. Но този път посягаха на нещо неприкосновено (поне така си беше втълпил). Късаха части от живота му! Кой им позволяваше това? Животът е дар природен и никой няма право да го отнема. Разбира се има Наказателен кодекс, смъртно наказание, но той никога не е нарушавал закона и правата на другите. Защо го наказват така? С какво право? Отговор няма и може би това всъщност е отговорът. Стори му се, че стигна до истината. Сградата е ненаситна лакомница, животоядица, насища се с хорски особи, пиявица и мръсница, долна гадина! Защо се подлъга и дойде тук? Но поне разбра една проста истина. Законът за оцеляването гласи: стой повече в коридора и ще живееш повече. Примитивно и затова напълно вярно.
Болеше го душата, но не толкова от това, че го ограбваха, колкото от мисълта, че се бе оставил да попадне в подобно положение. И той като всеки човек се стремеше да се изкачи колкото се може по-високо по служебната стълбица. Приспособяваше се към условията и разбираше, че колкото по-успешно го прави, толкова повече го ограбват.
Но каква е целта на тази Грамада?
Това не успяваше да проумее…
… Стигнал бе до онова положение, когато вече не успяваше да мисли свързано, в главата си усещаше пълна пустота и… странно — но и чувство на облекчение.
Цял живот са го лъгали, цял живот ги е лъгал — сега ще бъде същото.
От мъглата изплува грамадата на Сградата, той си представи мравешката същност на отделния човек и се възхити на грандиозния замисъл. Може би така трябва? Несгодите сега са достойнства утре!?
Съвзе се и се огледа.
Намираше се сам в залата и зяпаше от първия ред празната катедра. Зад нея безмълвни и бездушни стояха местата за деловия президиум. А зад гърба му стотици номера скочиха за бурни овации. Тишината ръкопляскаше.
Останала бе една отворена врата и Станьо побърза да излезе през нея.
Фоайето го посрещна шумно. Няколко десетки души се разхождаха безцелно и оживено разговаряха, ръкомахаха и се смееха. Изглежда го чакаха да опразни помещението, защото вратите веднага се разтвориха след него и шумната тълпа се втурна в залата. Станьо тръгна по коридора и неочаквано му хрумна да опита. Насочи се към най-близката врата с обикновен номер и влезе вътре.
Погледна си часовника. Обективно вътре бе прекарал цял час, субективно — нито секунда. Къде бе отлетяло времето?
Има ли го това „вътре“?
Инстинктивно се уплаши.
Избягвай неудобните въпроси! Ако не успяваш, търси отговорите негласно в себе си. Мисли, разсъждавай, но не говори! Оправяй се сам. Другите ще те издадат, когато се почувстват заплашени или облагодетелствани.
Ориентиране: Етаж 389
Коридор 62
Стая 17
Усети нужда да посети тоалетната. Досега не беше му се случвало. Обясняваше си го с малкото собствено време на пребиваване в Сградата. По негова преценка бе прекарал тук най-много три часа и половина, а според часовникът му — три дни и половина.
— Извинете — обърна се той към минаващ край него служител, — къде е тук тоалетната?
— След три стаи — обясни му любезно мъжът и посочи с ръка. — В дясната стена.
Тръгна, воден от печалния си опит, в обратната посока, преброи три врати и смело се насочи към лявата стена. Тя се разтвори и го пропусна.
Появи се веднага в съседния коридор №63, на същия етаж, облекчен, изкъпан, избръснат, напарфюмиран с любимия си одеколон. Абсолютното време, отчетено по часовник, бе равно на нула! Да, тази система има и доста предимства. Лошото е, че явно чете мисли, иначе откъде ще знае за предпочитанията му.
Каква ли е целта?
Хайде, стига си разсъждавал!
Получи се пресищане. Но след час или два мозъкът му отново ще заработи пълноценно. Засега се лекуваше със скука. Но…
Поискай и ще го получиш!
