съвсем спокойно, дори с презрение: някакви си там чертички върху бял лист, никого с нищо не задължават. Сега обаче в него се беше променило нещо в там, на онзи лист, ти оставяш частичка от душата си. Съмняваше го не толкова същността, колкото поставянето му в безизходно положение с единствено решение.
4.
В понеделник сутрин е съвсем различно от другите дни. Осъзна го, веднага щом се оказа в коридора. Хората се бяха подредили в две редици точно на пътеката с гръб към него. Потърси с поглед мястото си и веднага се постара да се намести незабелязано в строя. Секцията беше налице, начело с началника.
— Уважаеми дами и господа — прозвуча тържествено от високоговорителя, — днес поставяме начало на нова традиция, чиито корени се губят в древността, а в някои предприятия в Япония се спазва и до ден днешен. Комисията по ритуалите сметна за нужно да препоръча на ръководството на Сградата да изпълни желанието на колектива всеки понеделник всички сътрудници тържествено да изпълняват Химна на Сградата. Моля ви, колеги, пейте с нас.
Тържествената музика плени душите. Станимир се изпъна и запя заедно с другите. Думите не стигаха до съзнанието му, но пък и не беше нужно. Екстазът го издигна до небесата. Има само един свят в светът на Сградата, и той е негов служител, верен и неподкупен.
Музиката свърши, хората се разпръснаха.
Станьо се отправи към лавката. Нареди се на опашката и в него още дълго вилня възвишеното.
Ориентация:
етаж: 312
коридор: 47
стая: 517
означение: 312 047 517
посока: +
Последното означаваше, че асансьорите вървят в посочената посока, а стълбите — наобратно. Транслаторите си остават засега неизменни при всички преживени реорганизации.
— Разбра ли — дочу глас пред себе си, — днес закуските не са пристигнали. Пепи, лавкаджийката, обяви, че ще прави само три вида кафета и шест вида сандвичи.
— Казват, че дните щели да бъдат четни и нечетни.
— Доживяхме и това.
— Изгоряла била трансформаторната подстанция. Поради конструктивна недомислица при ремонта е необходимо да се изключат половината мощности на резервното захранване.
— Кога ще почне ремонтът?
— Знае ли някой. Пепи, три кафета с каймак, два сандвича с луканка и кайзер, сок от манго и три кутии цигари „Малборо“, но от онези с тигърчето в надписа. Два шоколада „Крава“, „Аерошоколад“ и три „Спътника“. Добави две пакетчета стафиди, ехо и три с бадеми „Юпитер“. На подноса да има четири салфетки-президентки.
— Много неща поръчваш, Жоро!
— Взимай, докато има. Като гледам как се опразват лавиците, скоро ще останем само на турско кафе и сандвичи със сирене и малко салам.
— Що пророкуваш като сляпа врачка.
— Не викай бедата, тя сама ще дойде.
Жоро тръгна и по пътя към изхода някой му подложи крак, нещата от подноса полетяха към пода, а мъжът скочи и се хвърли да бие шегаджията. В настъпилата суматоха удари съвсем друг човек. Развихри се буря. Разкрещяха се жени. Задрънчаха счупени стъкла. Трикрака масичка се намеси в схватката и незабавно пострада — строполи се на земята и жално заплака, докато я трошаха безмилостно. По-яките и по-спокойни мъже се опитваха да ги разтърват. Постепенно ги изтласкаха извън лавката, където стихията се разтече по коридорите и стълбите. Оформиха се три-четири двубоя, които, неподхранвани от живото любопитство на шумна тълпа, бързо затихнаха.
— Затварям — обяви Пепи. — Трябва да почистя.
— Аз ще ти помогна — появи се отнякъде Жоро.
— Я се махай, побойник такъв!
Той не отговори, а само се поухили, наведе се и започна да събира трошляците. Ушите му пламтяха, косите му бяха разрошени, а в очите се четеше наранено самодоволство и обидено достойнство.
— Видя ли кой те спъна? — запита любопитно Пепи.
— Дявол знае, има ли всъщност някакво значение, ударих първия попаднал пред очите ми.
— Беше великолепен, Жоро — приближи се до тях мъж с буйна коса, нисичък на ръст, спокоен по характер и съвсем не войнствен. По време на схватката се беше дръпнал в най-безопасния ъгъл, изгледал бе любопитно зрелището и дори сега продължаваше да се наслаждава на разигралия се скандал. — Направи само една грешка, всъщност те спъна адашът ти, Жоро Иглата…
— Като го хвана, ще му дам да се разбере.
— Ама той бил голям страхливец. Предизвика сбиването, а самият той веднага се измъкна.
Станимир побърза и той да се измъкне. Не беше последен. Двама мъже продължаваха необезпокоявани да си пият кафето, групичка жени оживено обсъждаха случката. На вратата се сблъска с елегантен мъж. Въпреки средния си ръст, новодошлият имаше внушителна фигура, и някак от самосебе си събуждаща респект. Дрехите подсказваха служител от по-висш ранг.
— Какво е станало — запита влезлият с остър глас и очите му веднага се насочиха към Жоро.
Онзи се сви, смали, на лицето му се появи смирено изражение и кротко отвърна:
— Имахме малък спор, господин Диборчев.
— И чашите са се пръснали на парчета от яд?
— Как познахте. Първо се изчервиха, после заплакаха и накрая се пръснаха.
— Добре. Изчистете помещението. Донеси ми едно кафе със сметана в стая 472. Отвори ми се прозорец в работата и бих желал да споделя с теб някои от малкото си знания по служебна етика.
Станьо побърза да се махне. Помоли се на Сградата да изпълни едно негово желание, само едно за днес. „Поискай и ще ти се даде“, е казано в Светото писание. Бе разгръщал на младини Библията и, воден от колекционерска страст, бе вадил и подреждал ярки слова. По-мъдър не стана, но поне ги сипеше на място и не на място.
Изглежда Върховния сравни желанието с нечие друго и като не регистрира допълнителни ограничения, реши да не пречи, а да помогне.
Вики излезе от най-близката врата в коридора и започна да се отдалечава. Не го видя. Станьо викна след нея, но още преди да дочака отговор, се затича, настигна я, застана от лявата й страна, пое няколко пъти дълбоко дъх за успокоение и се представи.
— Виктория Панайотова Михайлова — влезе тя в тона му. — Господине, принудена съм да ви предупредя, че наложителни обстоятелства ми налагат да бъда съвсем кратка. Изключителни събития ми попречиха да дойда на срещата в петък. Дълбоко съжалявам за случилото се и затова съвсем искрено ти предлагам да плюем на задълженията и да поживеем тази сутрин за себе си. Съгласен ли си?
— Разбира се! Госпожица или госпожа?
— Госпожица.
— Госпожице Михайлова, изказаните от вашата особа мисли искрено ме развълнуваха; те съвпадат напълно с моите собствени разбирания. За дълбоко свое съжаление, съзирам една съществена трудност. Къде ще отидем?
— За това ще се погрижа аз!
Тя го поведе по коридора, по възможност по-далеч от лавката. Срещаха все по-малко хора. Накрая пространството съвсем опустя и те застанаха пред вратата на асансьора. Изкачиха се осем етажа нагоре. Насочиха се към транслатора.
— Дано няма никой вътре — помоли се Вики.
— Ще се заключим ли?
